Теодор Траянов
Нощна арфа

Нощта се събужда, и младото вино

кипи и очаква наречен жених,

нощта се събужда и пее невинно:

на твоите сълзи от извора пих!

 

Пробягват ръцете по арфата черна,

мелодия блика на скръб и на зной,

в далечни предели се месецът мерна

и бавно потъна към тъмен завой.

 

Слова несъзнати се тихо въземат,

ту стон безутешен, ту радостен зов,

нощта се събужда, самотна и в шемет,

макар и в страдания, тя чака любов!