Николай Лилиев
Към природата

Като майка разтвори

кадифяната си пазва,

искам румени зори

да съзра от твойта пазва.

Моят горък ден залязва,

аз съм беден и самин,

всеки лист ми сякаш казва:

— Ти си беден и самин.

 

Своя безприютен син

приюти, о майко свята,

и сърце ми, тъмен крин,

освети, о майко свята,

тамо, близо до цветята,

моя дух ще се смири,

помогни ми, непозната,

да дочакам пак зори!