Христо Смирненски
Благодат

Чак до осем мрак покрива

столичния дивен град.

Вредом двойките щастливи

почват чудни офанзиви,

офанзиви толкоз бива!

Благодат!

 

Чак до късничко покрива

столицата шумна мрак.

Ученички с ученици,

вакарелките с войници…

Ех, сърцето ти се свива

от мерак.

 

Карай, карай! — ти се чини

шепне някак този мрак.

Щеш-не щеш, сърце не трае

и сезона му сега е —

хайде в тъмните градини!

Амче как?!

 

Прелест! Що да се приказва!

Питайте вий всеки млад,

хубаво мракът предпазва,

па и тя щом не отказва…

Мрак. Дървета… Топла пазва!

Благодат!

 

Чак до осем в тъмнина е

столичния шумен град.

Сгодно време толкоз бива

за амурна офанзива,

никой тъй да те не знае!

Благодат!