Съдържание
-
Ако е вярна мъдростта старинна…
5
- Signor, se vero e alcun proverbio antico
-
Ако е вярна мъдростта старинна… 5
-
Тоз, който част по част света създаде…
4
- Colui che ’l tutto fe’, fece ogni parte
-
Тоз, който част по част света създаде… 4
-
Гори, обвързва здраво, но е сладка…
5
- La m’arde e lega e tiemmi e parm’un zucchero
-
Гори, обвързва здраво, но е сладка… 5
-
От погледа на мойта радост зрака…
4
- Dagli occhi del mie ben si parte e vola
-
От погледа на мойта радост зрака… 4
-
Тъй както в пергамента и в перото…
0
- Sì come nella penna e nell’inchiostro
-
Тъй както в пергамента и в перото… 0
-
О, дух призван, в ръцете ти чудесни…
0
- Spirto ben nato, in cu’ si specchia e vede
-
О, дух призван, в ръцете ти чудесни… 0
-
Кажи, любов, познават ли очите…
6
- Dimmi, di grazia, Amor, se gli occhi mei
-
Кажи, любов, познават ли очите… 6
-
А знам, че знаеш: идвам с упоение…
5,5
- Tu sa’ ch’i’ so, signor mie, che tu sai
-
А знам, че знаеш: идвам с упоение… 5,5
-
Тоз, който язди нощем в надпревара…
0
- Chi di notte cavalca, el dì conviene
-
Тоз, който язди нощем в надпревара… 0
-
В смъртта си, ако не греша, живея…
0
- Vivo della mie morte e, se ben guardo
-
В смъртта си, ако не греша, живея… 0
-
Затуй, че с твойта милост аз живея…
0
- Forse perché d’altrui pietà mi vegna
-
Затуй, че с твойта милост аз живея… 0
-
Отблизо и далеч достигам с двете…
0
- Ben posson gli occhi mie presso e lontano
-
Отблизо и далеч достигам с двете… 0
-
С очите ви аз виждам зрака нежен…
0
- Veggio co’ be’ vostr’occhi un dolce lume
-
С очите ви аз виждам зрака нежен… 0
-
Грижовна с друг, към себе си жестока…
0
- D’altrui pietoso e sol di sé spietato
-
Грижовна с друг, към себе си жестока… 0
-
Отгоре слязъл с тленното си тяло…
0
- Dal ciel discese e col mortal suo, poi
-
Отгоре слязъл с тленното си тяло… 0
-
Не знам от друго копие ли иде…
0
- Ne so, se d’altro stral giammai s’avviene
-
Не знам от друго копие ли иде… 0
-
Ковачът с жар желязото разстила…
0
- Sol pur col foco il fabbro il ferro stende
-
Ковачът с жар желязото разстила… 0
-
Таи се в камъка приятел верен…
6
- Sì amico al freddo sasso è ’l foco interno
-
Таи се в камъка приятел верен… 6
-
Ти, дух блажен, със стоплящо старание…
0
- Felice spirto, che con zelo ardente
-
Ти, дух блажен, със стоплящо старание… 0
-
Кажи, жена, защо тъй дълготрайна…
0
- Com’esser, Donna, può quel c’alcun vede
-
Кажи, жена, защо тъй дълготрайна… 0
-
Със плът кълчищена, сърце от сяра…
0
- Al cor di zolfo, a la carne di stoppa
-
Със плът кълчищена, сърце от сяра… 0
-
От сладък плач в смеха жесток и болен…
0
- Dal dolce pianto al doloroso riso
-
От сладък плач в смеха жесток и болен… 0
-
И милостта подобно скръб ще смаже…
6
- Non men gran grazia, donna, che gran doglia
-
И милостта подобно скръб ще смаже… 6
-
От мен не могат вече пи наслада…
0
- Esser non può già ma’ che gli occhi santi
-
От мен не могат вече пи наслада… 0
-
Върни деня, когато бе свободна…
0
- Tornami al tempo, allor che lenta e sciolta
-
Върни деня, когато бе свободна… 0
-
Ний с теб, любов, сме толкова отдавна…
0
- Di te con teco, Amor, molt’anni sono
-
Ний с теб, любов, сме толкова отдавна… 0
-
О, Боже, младостта зелена ще ли…
5
- Non può, Signor mie car, la fresca e verde
-
О, Боже, младостта зелена ще ли… 5
-
Непожеланото желал бих, Боже…
0
- Vorrei voler, Signor, quel ch’io non voglio
-
Непожеланото желал бих, Боже… 0
-
Безкрайните ми мисли все греховни…
6
- Gl’infiniti pensier mie d’error pieni
-
Безкрайните ми мисли все греховни… 6
-
От ден във ден, от младостта ми първа…
4
- Di giorno in giorno insin da’ mie prim’anni
-
От ден във ден, от младостта ми първа… 4
-
Смъртта си знам — не знам часа си сетен…
0
- Di morte certo, ma non già dell’ora
-
Смъртта си знам — не знам часа си сетен… 0
-
Доволни бяха, но и в скръб смутени…
0
- Non fur men lieti che turbati e tristi
-
Доволни бяха, но и в скръб смутени… 0
-
Ценя гранита, спотаил забрава…
0
- Grato m’e’l sonno, e piu l’esser di sasso
-
Ценя гранита, спотаил забрава… 0
Послеслов
Преводачът на тези стихове мисли, че някои от формалните разрешения, които той трябваше да намери, се предлагат за първи път в българската стихотворна практика. Това е първата у нас цяла книга с класически ренесансови сонети и мадригали. Съобразявайки се с обстоятелството, че италианският език не познава мъжките рими, той си постави за цел и българската транскрипция на Микеланджеловите сонети да прозвучи без тях. Само на единични места този принцип бе нарушен, а в мадригалите и фрагментите съзнателно изоставен, за да се избегне еднообразие в звученето.
Друг проблем, с който преводачът трябваше да се справи, се свеждаше до вярното смислово разбиране и тълкуване на оригинала, чиято тъмнота се признава от всички изследователи. За тази цел, освен няколко известни коментара, които той използува, много ценна се оказа възможността за едномесечна работа в университета на Перуджа, която му позволи подробното езиково проучване на оригиналния текст, писан на флорентински диалект от преди четири века. Всичко това му дава основание да се надява, че не са много случаите на неправилно прочитане и интерпретиране.
Трябва да се изтъкне и друго. Поради относителната самостойност на метричните форми в различните езици звученето на класическия италиански сонет, според автора на този превод, трябва да се търси в рамките на петостъпния ямб, който е чувствително по-кратък от т.нар. „дванадесетсричен“ италиански стих, достигащ до петнадесет и повече срички. Това създаваше допълнителни трудности в желанието му да запази цялото образно и мисловно богатство на оригинала. Но въпреки всички условности на формата, които спази, предлаганият тук превод на не едно място според него покрива образната и смислова същност на оригинала. За съблюдаване на един научен критерий, всички по-съществени отклонения бяха посочени в бележките към текста, макар те никъде да не излизат от мирогледната схема, в която се движи мисълта на поета и на епохата му, нито от духа на поетиката му.
Според неговото убеждение най-важната езиково-художествена задача при превеждане на ренесансови поети се състои в това да се избегне чувството за завършен литературен език със застинали езикови похвати. Особеното очарование на примитива, което четенето на Данте и неговите следовници доставя, се дължи на езика: неговата свежест и жизненост ни доставят чувството, че присъствуваме на самото му сътворяване — до такава степен всяка форма звучи като открита пред нас. Затова преводачът на тези поети трябва да има преди всичко богата лична езикова инвенция. Чувството за съпротива на езиковата материя, с която поетът се бори тъй, както с мраморния отломък, е особено важно при Микеланджело, защото на него (както вече изтъкнахме) се гради особеното въздействие на поезията му. Върху това разбиране бе търсено и звученето на този превод, който се стремеше да избегне една основна опасност — гладкото и лесно течение на стиха. От друга страна, преводачът целеше да загатне и онова чувство за езиково-художествена отдалеченост, която четенето на оригинала буди, и вярва, че този му стремеж оправдава леката архаизация на речта, която може би, би подразнила някого.
Целият възел от човешки проблеми, които тази поезия съдържа и които пишещият тези редове се опита да изясни в началото, го кара да допусне, че беглият поглед към досега издадените от него стихове и преводи би изяснил единните подбуди на интереса му към поети от различни епохи, включително и към Буонароти. Поради всичко това той ще бъде особено доволен, ако настоящата книга бъде разбрана и като един „опит“ върху поезията на Микеланджело.
Информация
Издание:
Микеланджело Буонароти. Лирика
Редактор: Светозар Златаров
Редактор на издателството: Николай Бояджиев
Коректори: Лиляна Малякова и Мария Ждракова
Технически редактор: Тома Станкулов
Художествено оформление: Олга и Васил Йончеви
ИК „Народна култура“, 1970
История
- —Добавяне