Дино Будзати
Шейсет разказа

Краят на света като гигантски пестник, надвиснал в небето над Земята. Болница на седем етажа, всеки от които е стъпало надолу към гроба. Изкуствовед, който пише кубистични рецензии. Тайнствен сандък с водородна бомба вътре, получен посред нощ на частен адрес в Италия. Най-големият кораб на света, който с нацисткия си екипаж плава след края на Втората световна война към загадъчна гибел. Разглезено дете, което държи в мистично страхопочитание цялата си рода. И още: вендета на гигантски насекоми, хайка за змей, смърт на брадавичеста свиня в Африка, линч на другоземци, летяща чиния, невидим град, разкопки в Египет, изцеряване на прокажени, преживелици на завистливи музиканти и художници привидения… Апокалиптични сценарии, шеметни преходи във времето и пространството, тайнствени планински кътчета, близки срещи с Бог, Миланската скала, Биеналето във Венеция. Нищо по-реалистично от отношенията между хората във фантастичните истории на Дино Будзати; нищо по-съвременно и свежо от въображението на италианския писател.

Дино Будзати (1906–1972) завършва право, живее в Милано и работи като журналист в Corriere della sera. Прославя се като художник и като писател с проза, пиеси и комикси, но и до ден днешен е най-известен по света като майстор на разказа и автор на ключовия за литературата на XX век роман „Татарската пустиня“ (1940). Критиците го разполагат в компанията на По, Кафка и Бекет. „Има имена — казва Хорхе Луис Борхес, — които бъдещите поколения не биха си простили да оставят на забравата. Едно от тях е това на Дино Будзати, съвременния класик.“ През 1958 г. Будзати включва най-добрите си кратки текстове в сборника „Шейсет разказа“, който същата година печели „Стрега“, най-авторитетната италианска награда за литература. Това е не само неговата най-лична и най-представителна селекция, но и един от всепризнатите образци в жанра на разказа.