Пеньо Пенев (автор)

Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Пеньо_Пенев_(поет) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Пеньо Пенев.
Пеньо Пенев
Бюст на Пеньо Пенев в Силистра
Бюст на Пеньо Пенев в Силистра
ПсевдонимПоетът с ватенката
Роден7 май 1930 г.
Починал27 април 1959 г. (28 г.)
Професияжурналист
Националност България
Активен период1947 – 1959
Жанрстихотворение, поема
Направлениесоциалистически реализъм
Известни творбипоемата „Дни на проверка“
Повлиян от
СъпругаМария Господинова (?-?)
ДецаВладимир Пенев
Пеньо Пенев в Общомедия

Пеньо Митев Пенев е български поет, известен като „Поетът с ватенката“. Животът му е изтъкан от премеждия, разочарования и трудности. Страда от хронична депресия (възможно е и биполярно разстройство), а в последните години от живота си и от алкохолизъм. Негов кумир е Владимир Маяковски. Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име от пропагандата като символ на комунистическата борба.

Биография

Роден е на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Севлиевско. Учи в гимназия в Севлиево, но не завършва.

Включва се в бригадирското движение, като работи на строежа на железопътната линия Ловеч – Троян и строежа на язовир „Росица“. От 1949 г. работи в Димитровград като разносвач на вестници, строител (отчетник на бригада) и журналист. Пише във в. „Димитровградска правда“, „Литературен фронт“, „Стършел“ и други.

През 1957 г. отива със семейството си в София, нo не успява да се установи там, защото не може да вземе софийско жителство (изисквано от комунистическата власт) и да започне постоянна работа.

Член е на Съюза на българските писатели (СБП).[1] Изпратен е от СБП в Държавното земеделско стопанство „Янко Забунов“, Тутраканско, за да списва, редактира и издава многотиражния вестник „Добруджанска дума“. През 1959 г. се връща в Димитровград, където се самоубива.[2]

За пръв път печата през 1947 г. Пише едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“, близки по звучене до най-добрите стихотворения на Никола Вапцаров. Автор е на стихосбирките „Добро утро, хора!“ (1956 г.), единствената стихосбирка, която излиза приживе, „Ние от двадесетия век. Димитровград. Стихотворения“ (1959) и „Стихотворения“ (1961) (посмъртно).

След много житейски изпитания и тежка депресия Пеньо Пенев се самоубива в нощта на 26 срещу 27 април 1959 г. в хотелска стая №118 на хотел „Москва“ в Димитровград. В нарочно предсмъртно писмо до началника на Окръжното управление на милицията в града Пенев снема отговорността за своята смърт от своите близки и познати. Въпреки това по-късно става ясно, че поетът е силно разочарован от реалността. Самият той в последните години на своя живот тъне в нищета, като няма средства за лечението на своето непризнато дете и продължава от идването си в града да живее в тясна квартира на Жилфонд под наем.[3]

Има два брака и един син.

Посмъртно признание

В Димитровград има Дом музей, посветен на живота и творчеството на поета. На негово име са наречени градската библиотека и паркът „Пеньо Пенев“ в града, където е поставен и паметник на този бележит представител на българската поезия от периода на т.нар. „социалистически реализъм“.

В родното му село Добромирка се намира къща музей и паметник, посветени на Пеньо Пенев.

През 1962 г. е удостоен посмъртно с Димитровска награда за литература.[4]

През 1970 г. е обявен за почетен гражданин на Димитровград. [5]

От 1970 г. Община Димитровград учредява Националната литературна награда „Пеньо Пенев“. Присъжда се веднъж на две години, в рамките на дните на поезията „Пеньо Пенев“, които се провеждат около рождения ден на поета – 7 май.

Библиография

  • „Добро утро, хора!“ – 1956
  • „Ние от двадесетия век“ – 1959
  • „Стихотворения“ – 1960 (1962)
  • „Стихотворения“ – 1963 (1970)
  • „Когато се наливаха основите“ – 1965 (1967, 1968, 1969, 1972, 1973, 1975, 1979, 1985)
  • „Стихотворения. Библиотека за ученика“ – 1960
  • „Дни на проверка“ – поема, 1969
  • „За вас, потомци“ – 1969
  • „Дни върху приклада. Войнишки дневник в стихове и писма“ – 1972
  • „Избрани стихотворения“ – 1980
  • „Стихотворения“ – 1981 (1990)

За него

  • М. Иванов. „Повест за Пеньо Пенев“. 1964 (1988).
  • Любен Георгиев, „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. БАН. София. 1965, стр. 530.
    • „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1970.
    • „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1983.
    • „Пеньо Пенев. Поетът с ватенката“. София, 1990.
  • „Между мечтата и утопията. Нови изследвания и документи за Пеньо Пенев“. Поредица „Литературата на НРБ: История и теория“ – книга 3. съст. Пламен Дойнов, ИК „Пан“. Департамент „Нова българистика“ на НБУ С. 2009.

Източници

  1. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 16 юни 2026 г.
  2. ↑ Ташев, Андрей. Пеньо Пенев // Речник на българската литература след Освобождението (dictionarylit-bg.eu).
  3. ↑ Поетът с ватенката (Използвани са откъси от книгата на Пенчо Ковачев „Защо се самоубиват поетите“), socbg.com, май 2014 г.
  4. ↑ 90 години от рождението на Пеньо Пенев // sbp.bg. 7 май 2020. Посетен на 9 декември 2022.
  5. ↑ Почетни граждани на Димитровград (съдържа биография), сайт на община Димитровград.
  • Георгиев, Л. „Пеньо Пенев. Речник по нова българска литература“. „Хемус“. С. 1994. стр. 271 – 272.
  • Бърнева, Б. „Къща-музей „Пеньо Пенев” във Вестник „Димитровградска правда” брой 9/05.03.1981г. стр.6

Външни препратки

За него