Книги
Произведения
Статия
-
-
Отговорност пред бъдещето 0
- Ответственность перед будущим, 1967
-
Мемоари/спомени
-
-
Бележки за себе си 0
- Заметки о себе, 1972
-
Роман
-
-
Денят по-дълъг е от век… 5,9
- И дольше века длится день…, 1981
-
-
-
Клеймото на Касандра 0
- Тавро Кассандры, 1994
-
- Сваляне на всички:
Повест
-
-
Белият параход 6
- Белый пароход, 1970
-
-
-
Камилско око 5
- Верблюжий глаз, 1961
-
-
-
Лице срещу лице 5,2
- Лицом к лицу, 1957
-
-
-
Майка-земя 6
- Материнское поле, 1963
-
-
-
Ранни жерави 5
- Ранние журавли, 1975
-
-
-
Сбогом, Гюлсаръ! 5,3
- Прощай, Гульсары!, 1966
-
-
-
Тополчице моя с червена забрадка 5,4
- Тополёк мой в красной косынке, 1961
-
-
-
Флейта и земя 5,5
- Земля и флейта, 1976
-
-
-
Шареното куче тича край морето 5,2
- Пегий пёс, бегущий краем моря, 1977
-
- Сваляне на всички:
Разказ
-
-
Войнишко синче 5
- Солдатёнок, 1970
-
-
-
Среща със сина 5,5
- Свидание с сыном, 1970
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Чингиз Айтматов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Чингиз Айтматов Чыңгыз Айтматов | |
съветски и киргизки писател и политик | |
![]() | |
Роден |
12 декември 1928 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Киргизстан |
Националност | ![]() ![]() |
Учил в | Литературен институт „Максим Горки“ |
Работил | писател |
Литература | |
Период | 1952 – 2006 |
Жанрове | роман, повест |
Дебютни творби | „Вестникарчето Дзюйдо“ (1952) |
Известни творби | „Голгота“ |
Награди | Държавна награда на СССР (1968) Орден „Ленин“ (1971) Герой на социалистическия труд (1978) Октомврийска революция (1988) Червено знаме на труда (СССР) (1962) Орден „Дружба“ (1998) Орден на усмивката Австрийска държавна награда за европейска литература (1993)[1] Ленинска премия (1963) Унгарски орден за заслуги |
Семейство | |
Съпруга | Керез Шамшибаева Мария Урматовна |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Чингиз Айтматов в Общомедия |

Чингѝз Тореку̀лович Айтма̀тов е изтъкнат белетрист, който от 50-те години на 20-и век пише както на руски, така и на киргизки език разкази, повести, романи, сценарии.
На български са превеждани негови произведения като романа „Голгота“ – развихрил огромни литературни полемики, „Клеймото на Касандра“, „Белият параход“, „Джамиля“, „Сбогом, Гюлсаръ!“, „Тополчице моя, с червена забрадка“, „Денят по-дълъг е от век...“ – обявен за бестселър, повестите „Ранни жерави“, „Синеоката вълчица“ и други.
Член на Академията на науките на Киргизката ССР. Няколко мандата е народен депутат във Върховния съвет на СССР от Киргизката ССР.
От 1990 до 1994 г. е посланик на СССР (после на Русия) в Люксембург, след това – на Киргизия в Русия, а в последните години на своя живот на Киргизстан в Бенелюкс.
Лауреат на Държавната премия на СССР. Почетен гражданин е на Бишкек.
Библиография

- „Ашым“, в превод на руски език от киргизки Г. Гнездилова (1953)
- „Сыпайчи“, в превод на автора (1954)
- „На реке Байдамтал“, в превод на автора и на В. Горячий
- „Белый дождь“, в превод на Г. Гнездилова (1954)
- „Соперники“, в превод на А. Дмитриева (1955)
- „Лицом к лицу“, в превод на А. Дроздов (1957)
- „Джамиля“, в превод на А. Дмитриева (1958)
- „Верблюжий глаз“, в превод на автора и на А. Дмитриева (1960)
- „Тополёк мой в красной косынке“ (1961), в превод на автора
- „Первый учитель“ (1962)
- „Материнское поле“ (1963)
- „Красное яблоко“ (1964)
- „Прощай, Гульсары!“ (1966)
- „Белият параход“ (1970)
- „Восхождение на Фудзияму“ (1973, пиеса, в съавторство с Калтай Мухамеджанов)
- „Ранние журавли“ (1975)
- „Пегий пёс, бегущий краем моря“ (1977)
- „В соавторстве с землёю и водою...“ Очерци, статии, беседи, интервюта (1978)
- „Буранный полустанок“ (1980, известна и поз заглавието „И дольше века длится день“)
- „Плаха“ (1986)
- „Богоматерь в снегах“ (незавършен роман) (1988)
- „Ода величию духа“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (1990)
- „Белое облако Чингисхана]]“ (1991)
- „Тавро Кассандры“ (1996)
- „Встреча с одним бахаи“ (Беседа с Фейзола Намдар) (1998)
- „Когда падают горы (Вечная невеста)“ (2006)
- „Земля и флейта“ (неиздадено)[2] (по другим данным „Флейта и земля“, в 1973—74 годах отдельные отрывки романа печатались в двух журналах Болгарии — „Пламьк“ и „Литературный фронт“, а в 1976 году роман был включен в 2-томный сборник трудов Ч. Айтматова, изданный на болгарском языке)[3]
- „Плач охотника над пропастью или исповедь на исходе века“, в съавторство с Мухтар Шаханов
- „Ода величию духа. Диалоги“, в съавторство с японския философ Дайсаку Икеда (2017)[4]
Източници
- ↑ www.kunstkultur.bka.gv.at // Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
- ↑ Найдена рукопись ранее не известного романа Чингиза Айтматова. // Архивиран от оригинала на 2013-03-17. Посетен на 2012-09-25.
- ↑ Болгары уже 40 лет назад читали неизданное произведение Айтматова, Vestibezlesti.ru, 2 декабря 2016.
- ↑ Internet Innovations Foundation. Книга Чингиза Айтматова и Дайсаку Икеда „Ода величию духа. Диалоги“ переведена на киргизский язык - Министерство образования и науки Кыргызской Республики // edu.gov.kg. Архивиран от оригинала на 2017-04-20. Посетен на 2017-04-19. (на английски)
Външни препратки
- ((ru)) Произведения на Айтматов в Lib.Ru
- „Плачът на писателя над пропастта“, разговор с Айтматов във в-к „Култура“, бр. 27 (2453), 13 юли 2001
|