Дилън Томас (автор)

Роден е в морския пристанищен град Суонзи в Уелс на 27 октомври 1914 г. Син е на Флорънс Хана (по баща Уилямс; 1882 – 1958), шивачка, и Дейвид Джон „Джак“ Томас (1876 – 1952), учител. Баща му има диплома с отличие по английски език и литература от Университетския колеж в Абъристуит и амбиции да се издигне над позицията си на преподавател по английска литература в местната гимназия. Томас има една сестра, Нанси Марлейс (1906 – 1953), която е с осем години по-голяма от него.^[1]

Червената тухлена къща на адрес „Кумдонкин Драйв“ 5 (в района на Ъпландс), в която Томас е роден и живее до 23-годишната си възраст, е закупена от родителите му няколко месеца преди раждането му.

При преброяването от 1921 г. е отбелязано, че Нанси и Дилън говорят както уелски, така и английски. Родителите им също са двуезични, а Джак Томас преподава на уелски във вечерните курсове. Един от роднините им в Суонзи си спомня, че у дома „и леля Флори, и чичо Джак винаги са говорили уелски“. Има три записа от 40-те години на миналия век, в които Дилън пее уелски химни и песни и говори малко уелски.

Бащата на Томас избира името Дилън, което може да се преведе като „син на морето“ на името на Дилън ейл Дон, герой от „Мабиногион“. Презимето му, Марлейс, е дадено в чест на неговия прачичо, Уилям Томас, унитариански свещеник и поет, чието бардовско име е било Гуилим Марлес. Произношението на името Дилън [ˈdəlan] на уелски кара майка му да се тревожи, че може да бъде закачан като „скучния“. Когато излъчва по уелския BBC в началото на кариерата си, е представен с това произношение. По-късно Томас предпочита типичното англицизирано произношение и дава инструкции да се произнася по този начин (същото като Дилън /ˈdɪlən/).^[1][2]

Томас пише редица разкази за детството си, докато расте в Суонзи. Автор е и на няколко стихотворения за детството и ранните си юношески години, включително „Някога беше цветът на думите“ и „Гърбавият в парка“, както и кратки разкази като „Борбата“ и „Детска Коледа в Уелс“.

Четиримата баби и дядовци на Томас не са играли никаква роля в детството му. През първите десет години от живота му лелите и чичовците на Томас от Суонзи помагат във възпитанието му. Това са тримата братя и сестри на майка му, Поли и Боб, които живеят в квартал „Сейнт Томас“ в Суонзи и Теодосия, и съпругът ѝ, преподобният Дейвид Рийс, в Нютън, Суонзи, където енориашите си спомнят, че Томас понякога е отсядал за около месец. И четирите лели и чичовци говорят уелски и английски.

Детството на Томас включва и редовни летни пътувания до полуостров Ланстефан, уелскоговоряща част на Кармартеншир. В земите между Лангейн и Ланстефан семейството на майка му, Уилямс и техните близки роднини, обработват дузина ферми с общо над хиляда акра земя. Споменът за Фърнхил, порутена ферма от 15 акра, наета от леля му по майчина линия, Ан Джоунс, и нейния съпруг, Джим Джоунс, е съхранен в лиричното стихотворение от 1945 г. „Фърн Хил“,^[3] но е изобразен по-точно в разказа му „Прасковите“. Томас прекарва част от лятната си ваканция със сестрата на Джим, Рейчъл Джоунс, в съседната ферма Пентрюиман, където запълва времето си, яздейки каруцарския кон Принс, гонейки фазани и ловейки пъстърва.

Всички тези роднини са двуезични, и много от тях са се молели в параклиса Смирна в Лангайн, където службите винаги са били на уелски, включително неделното училище, което Томас понякога е посещавал. Съществува и свидетелство за младия Томас, учен как да псува на уелски. Неговите приятели от училище си спомнят, че „всичко беше на уелски – и децата играеха на уелски... той не можеше да говори английски, когато живееше във Фърнхил... в цялата му околност всички говореха уелски...“ При преброяването от 1921 г. 95% от жителите на двете енории около Фърнхил се оказват уелскоговорящи. В целия полуостров 13% – повече от 200 души – говорят единствено уелски.^[4]