Никос Казандзакис (автор)

Никос Казандзакис Νίκος Καζαντζάκης
гръцки писател
Роден	18 февруари 1883 г. Ираклио, Османска империя
Починал	26 октомври 1957 г. (74 г.) Фрайбург, Западна Германия
Погребан	Ираклио, Гърция
Учил в	Атински университет Парижки университет
Работил	писател, поет, философ, драматург
Литература
Жанрове	роман, драма, есе, новела, поема, пътеводител
Известни творби	„Алексис Зорбас“ (1946) „Капитан Михалис“ (1953) „Христос отново разпнат“ (1954) „Последното изкушение“ (1955) „Рапорт пред Ел Греко“ (1961)
Повлиян	Иисус Христос,[1] Сидхарта Гаутама Буда,[1] Владимир Ленин,[1] Одисей,[1] Омир, Анри Бергсон, Фридрих Ницше, Георгиос Зорбас, Фьодор Достоевски,[2] Лев Толстой,[2] Данте Алигиери,[3] Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес, Йохан Волфганг фон Гьоте, Николо Макиавели, Зигмунд Фройд,[1] Чарлз Дарвин, Моисей, Мохамед, Мартин Лутер, Тереза Авилска, Александър Македонски, Чингис хан, Тойотоми Хидейоши, Леонардо да Винчи, Ел Греко, Йохан Себастиан Бах, Йон Драгумис[4]
Семейство
Съпруга	Галатея Казандзаки Елени Казандзаки
Подпис
Уебсайт	www.kazantzaki.gr/gr Страница в IMDb
Никос Казандзакис в Общомедия

Никос Казандзакис (на гръцки: Νίκος Καζαντζάκης) е гръцки писател, поет, драматург и мислител.

Приеман за най-важния гръцки писател и философ на 20 век, той получава световна известност след филмирането на романа му „Алексис Зорбас“ под името „Зорба гъркът“ през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля.

Бил е номиниран за Нобелова награда за литература в девет различни години.^[5]

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Ираклион, Крит, днешна Гърция, тогава в Османската империя.

Той е сред най-талантливите гръцки писатели. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на Данте и „Фауст“ на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема „Одисея“, съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция – изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. Казандзакис не спечелва Нобелова награда заради един-единствен глас – печели я френският писател Албер Камю. По-късно Камю казва, че Казандзакис заслужава тази чест „сто пъти повече“ от него самия.^[6]

Баща му е Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, а майка му се казва Мария. След Критското въстание семейството бяга в Пирея, където намира убежище за 6 месеца. На шестгодишна възраст Казандзакис вече е принуден да води живот на бежанец.

Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че напуска Крит много млад, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Наксос, където научава френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г., Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899 – 1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи 4 години в Атинския университет, където през 1906 г. завършва като доктор по право. Първата му книга „Драконът и лилията“ е публикувана също през 1906 г.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в известния Колеж дьо Франс в Париж при Анри Бергсон. Тук младият автор развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 – 1930 г. пише пиеси, стихове и пътеводители. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. Първият роман на Казандзакис „Тода-Раба“ е публикуван на френски, когато той е 51-годишен.

Писателят прекарва много време, работейки в обществения сектор. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка от поста през 1927 г. Въпреки че никога не е бил член на комунистическата партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с Ленинска награда за мир. Но след тригодишно пътуване в Съветския съюз се разочарова от болшевишките идеи.

Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества в Антиб, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947 – 1948 г. работи за ЮНЕСКО. Умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в парка на Бастион мартинес. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.“

Поезия

• Οδύσεια (έπος σε 33.333 δεκαεπτασύλλαβους στίχους), Πυρσός, Αθήνα, 1938
• Τερτσίνες, Τυπ. Κωνσταντινίδη & Μιχαλά, Αθήνα, 1960
• Ακρίτας (σχεδίασμα έπους)

Драматургия

• Ξημερώνει, Αθήνα, 1906
• Έως πότε, Αθήνα, 1907
• Φασγά, Αθήνα, 1907
• Κωμωδία, τραγωδία μονόπρακτη (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Κρητική Στοά, Ηράκλειο, 1909
• Ο Πρωτομάστορας (Η Θυσία) (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), αφιερωμένη στον Ίδα (Ίωνα Δραγούμη), Εστία, Αθήνα, 1910
• Ο Οθέλλος ξαναγυρίζει, Αίγινα, 1936
• Θέατρο Α' – Τραγωδίες με αρχαία θέματα: Προμηθέας (τριλογία), Κούρος, Οδυσσέας, Μέλισσα, Δίφρος, Αθήνα, 1955
• Θέατρο Β΄ – Τραγωδίες με βυζαντινά θέματα: Χριστός, Ιουλιανός ο Παραβάτης, Νικηφόρος Φωκάς, Κωνσταντίνος ο Παλαιολόγος, Δίφρος, Αθήνα, 1956
• Θέατρο Γ' – Τραγωδίες με διάφορα θέματα: Καποδίστριας, Χριστόφορος Κολόμβος, Σόδομα και Γόμορρα, Βούδας, Δίφρος, Αθήνα, 1956

Романи

• Όφις και Κρίνο (με το ψευδώνυμο Κάρμα Νιρβαμή), χ.ε., Τυπ. Στ. Αλεξίου, Ηράκλειο, 1906
• Σπασμένες Ψυχές (με το ψευδώνυμο Πέτρος Ψηλορείτης), Ο Νουμάς, Αθήνα, 1909 – 1910
• Βίος και Πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά, Τυπ. Δημητράκου, Αθήνα, 1946
• Ο Καπετάν Μιχάλης, Μαυρίδης, Αθήνα, 1953
• Ο Χριστός Ξανασταυρώνεται, Δίφρος, Αθήνα, 1954
• Ο Τελευταίος Πειρασμός, Δίφρος, Αθήνα, 1955
• Τόντα-Ράμπα, μετάφραση Γιάννης Μαγκλής, Δίφρος, Αθήνα, 1956
• Ο Φτωχούλης του Θεού, Δίφρος, Αθήνα, 1956
• Ο Βραχόκηπος, μετάφραση Παντελής Πρεβελάκης, Εστία, Αθήνα, 1960
• Αναφορά στον Γκρέκο, Τυπ. Κωνσταντινίδη, Αθήνα, 1961
• Οι Αδερφοφάδες, χ.ε., Αθήνα, 1963

Романи за деца

• Μέγας Αλέξανδρος, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1979
• Στα Παλάτια της Κνωσού, Ελ. Καζαντζάκη, Αθήνα, 1980

Преводи

• Νίτσε (Фридрих Ницше), Η γέννησις της τραγωδίας („Раждането на трагедията от духа на музиката“), Φέξης, Αθήνα, 1912
• Νίτσε, Τάδε Έφη Ζαρατούστρας („Тъй рече Заратустра“), Φέξης, Αθήνα, 1913
• Анри Бергсон, Το γέλοιο, Φέξης, Αθήνα, 1914
• Κάρολος Δαρβίνος (Чарлз Дарвин), Η Καταγωγή των Ειδών, Φέξης, Αθήνα, 1915
• Луис Бюхнер, Δύναμις και Ύλη, Χρήστος Δ. Φέξης, Αθήνα, 1915
• Σύγχρονη Ισπανική Λυρική Ποίηση, περιοδικό Ο Κύκλος, 1933 – 1934
• Δάντης (Данте Алигиери), Η Θεία Κωμωδία („Божествена комедия“), Ο Κύκλος, Αθήνα, 1934
• Γκαίτε (Йохан Волфганг фон Гьоте), Φάουστ [Α΄μέρος] („Фауст“, откъси), εφημερίδα Καθημερινή (8/3 – 5/7/1937)
• Γιόργκενσεν Γιοχάνες (Йоханес Йоргенсен), Ο Άγιος Φραγκίσκος της Ασίζης, χ.ε., Αθήνα, 1951
• Όμηρος (Омир), Ιλιάδα (σε συνεργασία με τον Ι. Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1955
• Μακιαβέλι (Николо Макиавели), Ο Ηγεμόνας („Владетелят“), Γαλαξίας, Αθήνα, 1961
• Όμηρος, Οδύσσεια (σε συνεργασία με τον Ι.Θ. Κακριδή), Εστία, Αθήνα, 1965

• От и за Никос Казандзакис в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Никос Казандзакис в Моята библиотека
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Никос Казандзакис, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• ((el)) ((en)) ((fr)) ((de)) Nikos Kazantzakis Museum
• ((el)) International Organization „Friends of Nikos Kazantzakis“

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Езикознание“          Портал „Османска империя“          Портал „Гърция“          Портал „Германия“

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat