Книги
Стрихнин в супата… и много други истории
Произведения
Monty Bodkin (Monty Bodkin)
-
-
Клуб „Анонимни ергени“ 5,3
- Bachelors Anonymous, 1973
-
Psmith (Psmith)
-
-
2.Банкери по неволя 5,5
- Psmith in the City, 1910
-
-
-
4.Куково лято в Бландингс 5,2
- Leave It to Psmith, 1923
-
- Сваляне на всички:
Бландингс (Blandings)
-
-
Галахад в Бландингс 5
- Galahad at Blandings, 1965
-
-
-
Гръм и мълнии в Бландингс 5
- Summer Lightning, 1929
-
-
-
Замъкът Бландингс и други истории 5,5
- Blandings Castle and Elsewhere, 1935
-
-
-
Има нещо гнило в Бландингс 5,8
- Heavy Weather, 1933
-
-
-
Нещо свежо в Бландингс 4,8
- Something Fresh, 1915
-
-
-
Пеликан в Бландингс 5,4
- A Pelican at Blandings, 1969
-
-
-
Пълнолуние в Бландингс 5,5
- Full Moon, 1947
-
-
-
Вълна от насилие в Бландингс 5,7
- The Crime Wave at Blandings, 1936
-
-
-
Раждането на един търговец 5,9
- Birth of a Salesman, 1950
-
- Сваляне на всички:
Г-н Мълинър (Mr Mulliner)
-
-
Заровено богатство 5,8
- Buried Treasure, 1936
-
Голф истории (Golf Stories)
-
-
Все по-нагоре 5,4
- Excelsior, 1948
-
-
-
Колос на глинени крака 5,2
- Feet of Clay, 1950
-
-
-
Преплетени сърца 5,3
- Tangled Hearts, 1948
-
- Сваляне на всички:
Джийвс и Устър (Jeeves and Wooster)
-
-
2.Неподражаемият Джийвс 5,1
- The Inimitable Jeeves, 1923
-
-
-
5.Бъди българин, Джийвс 5,1
- Thank you, Jeeves, 1934
-
-
-
6.Пълен напред, Джийвс 5,2
- Right Ho, Jeeves, 1934
-
-
-
7.Законът на Устър 5,1
- The Code of the Woosters, 1938
-
-
-
8.Радост в утринта 5,1
- Joy in the Morning, 1946
-
-
-
9.Любовният сезон на търтеите 5,4
- The Mating Season, 1949
-
-
-
10.Джийвс запретва ръкави 4,9
- Ring for Jeeves, 1953
-
-
-
11.Джийвс и феодалният дух 5
- Jeeves and the Feudal Spirit, 1954
-
-
-
12.Джийвс се намесва 5,1
- Jeeves in the Offing, 1960
-
-
-
13.Горе главата, Джийвс 5,2
- Stiff Upper Lip, Jeeves, 1963
-
-
-
14.Много съм ти задължен, Джийвс 5,4
- Much Obliged, Jeeves, 1971
-
-
-
15.Лелите не са джентълмени 5,3
- Aunts Aren't Gentlemen, 1974
-
- Сваляне на всички:
Клуба на Търтеите (Drones Club)
-
-
Маскираният трубадур 4,7
- The Masked Troubadour, 1936
-
-
-
Облаците се разсейват 5,8
- The Shadow Passes, 1950
-
-
-
Прекрасни времена в Брамли 4,8
- Bramley Is So Bracing, 1939
-
- Сваляне на всички:
Чичо Фред (Uncle Fred)
-
-
1.Чичо Фред през пролетта 5,7
- Uncle Fred in the Springtime, 1939
-
-
-
2.Чичо Динамит 6
- Uncle Dynamite, 1948
-
-
-
3.Време за коктейли 5,1
- Cocktail Time, 1958
-
-
-
4.Обслужване с усмивка 5,8
- Service with a Smile, 1961
-
- Сваляне на всички:
Ъкридж (Ukridge)
-
-
Завръщането на Билсън Бияча 5,6
- The Come-back of Battling Billson, 1935
-
-
-
Хладнокръвие му е майката 5,6
- The Level Business Head, 1926
-
-
-
Юкридж и „Домашното огнище“ 5,5
- Ukridge and the Home from Home, 1931
-
-
-
1.Ъкридж и неговият колеж за кучета 4,7
- Ukridge’s Dog College, 1923
-
-
-
2.Застрахователният синдикат на Ъкридж 5
- Ukridge’s Accident Syndicate, 1923
-
-
-
3.Дебютът на Билсън Тупалката 5,5
- The Debut of Battling Billson, 1923
-
-
-
4.Първа помощ за Дора 5
- First Aid for Dora, 1923
-
-
-
5.Завръщането на Билсън Тупалката 5
- The Return of Battling Billson, 1923
-
-
-
6.Ъкридж й помага в труден час 6,4
- Ukridge Sees Her Through, 1923
-
-
-
7.Няма сватбени камбани за него 5
- No Wedding Bells for Him, 1923
-
-
-
8.Дългата ръка на Кут Откачалката 6
- The Long Arm of Looney Coote, 1923
-
-
-
9.Оттеглянето на Билсън Тупалката 6
- The Exit of Battling Billson, 1923
-
-
-
10.Ъкридж се измъква сух от водата 5
- Ukridge Rounds a Nasty Corner, 1924
-
- Сваляне на всички:
Роман
-
-
Бил Завоевателя 5,2
- Bill the Conqueror, 1912
-
-
-
Гафовете на Арчи 5,1
- Indiscretions of Archie, 1921
-
-
-
Големи пари 5
- Big Money, 1931
-
-
-
Голямото накисване 5,3
- The Girl in Blue, 1970
-
-
-
Граф или бръснар 5,3
- If I Were You, 1931
-
-
-
Джим Тайфуна 4,7
- Piccadilly Jim, 1917
-
-
-
Иконом за един ден 5,4
- Money in the Bank, 1942
-
-
-
Малкото съкровище 5
- The Little Nugget, 1913
-
-
-
Неволите на Сали 4,8
- The Adventures of Sally, 1922
-
-
-
Сали казва „Добро утро“ 0
- Doctor Sally, 1932
-
-
-
Скрито-покрито 5,4
- Money for Nothing, 1928
-
-
-
Смехотворен газ 5
- Laughing Gas
-
-
-
Човек на живота 4
- A Gentleman of Leisure [= The Intrusion of Jimmy], 1921
-
- Сваляне на всички:
Разказ
-
-
Бил копоят 0
- 1917
-
-
-
Бинго и пекинезката криза 4,9
- Bingo and the Peke Crisis, 1940
-
-
-
Благородството задължава 4,3
- Noblesse Oblige, 1936
-
-
-
В „Гайзенхаймер“ 0
- 1917
-
-
-
Всепречистваща любов 5,4
- The Love That Purifies, 1930
-
-
-
Всички да помагаме на Бинго! 5,3
- Clustering Round Young Bingo, 1930
-
-
-
Възходът на Мина Нордстрьом 4,5
- The Rise of Minna Nordstrom, 1935
-
-
-
Голямата сделка 5
- 1959
-
-
-
Джийвс забърква омлет 5
- Jeeves Makes an Omelette, 1959
-
-
-
Джийвс и духът на Коледа 5,7
- Jeeves and the Yule-tide Spirit, 1930
-
-
-
Джийвс и малката Клементина 5,3
- Jeeves and the Kid Clementina, 1930
-
-
-
Джийвс и неканеният гост 5,3
- Jeeves and the Unbidden Guest, 1925
-
-
-
Джийвс и непредотвратимото бедствие 5,6
- Jeeves and the Impending Doom, 1930
-
-
-
Джийвс и песента на песните 5,4
- Jeeves and the Song of Songs, 1930
-
-
-
Джийвс и проблемите на Фреди 5,6
- Fixing It for Freddie, 1925
-
-
-
Джийвс и скръндзата 5,4
- Jeeves and the Hard-boiled Egg, 1925
-
-
-
Джийвс и съученичката 5,4
- Jeeves and the Old School Chum, 1930
-
-
-
Джийвс постъпва при мен 5,4
- Jeeves Takes Charge, 1925
-
-
-
Епизодът с кучето Макинтош 5,5
- Episode of the Dog McIntosh, 1930
-
-
-
Епископски гамбит 5,8
- The Bishop’s Move, 1927
-
-
-
Естествена реакция 0
- 1917
-
-
-
Изпитани и проверени 5
- Rough-Hew Them How We Will, 1910
-
-
-
Изпитанието на Осбърт Мълинър 5,2
- The Ordeal of Osbert Mulliner, 1929
-
-
-
Изпитанието на Тъпи 5,4
- The Ordeal of Young Tuppy, 1930
-
-
-
Истината и само истината 5
- A Slice of Life, 1927
-
-
-
Историята на Уилям 5,7
- The Story of William, 1927
-
-
-
Как беше, шефе? 5,3
- How’s That, Umpire?, 1950
-
-
-
Камбанен звън за Уолтър 4
- 1959
-
-
-
Короновани глави 0
- 1917
-
-
-
Коткомразецът 0
- 1917
-
-
-
Късметът на Стифъмови 4,6
- The Luck of the Stiffhams, 1936
-
-
-
Ланселот и любовта 5,5
- Came the Dawn, 1927
-
-
-
Лечението на Джордж 5,8
- The Truth About George, 1927
-
-
-
Любов в Дройтгейт 5
- Romance at Droitgate Spa, 1940
-
-
-
Майка страшно ще се зарадва 5,3
- The Awful Gladness of the Mater, 1925
-
-
-
Маймунска работа 4,5
- Monkey Business, 1935
-
-
-
Моралният кодекс на Мълинърови 5,3
- The Code of the Mulliners, 1936
-
-
-
Море от беди 0
- 1917
-
-
-
Навреме казана дума 5
- 1959
-
-
-
Неприятности в Тъдслей 5,2
- Trouble Down at Tudsleigh, 1936
-
-
-
Нещо, дето се гърчи 4,8
- Something Squishy, 1925
-
-
-
Огненото ухажване на Мордрид 5
- The Fiery Wooing of Mordred, 1936
-
-
-
Остави това на Алджи 5
- 1959
-
-
-
Портрет на строга възпитателка 5,2
- Portrait of a Disciplinarian, 1927
-
-
-
Правилният подход 5
- The Right Approach, 1959
-
-
-
През огън и вода 4,7
- Tried in the Furnace, 1936
-
-
-
Произведение на изкуството 5,4
- The Spot of Art, 1930
-
-
-
Първокласен играч 3,5
- 1959
-
-
-
Рицарският подвиг на Мървин 5
- The Knightly Quest of Mervyn, 1933
-
-
-
С Бинго всичко е наред 5
- All’s Well With Bingo, 1940
-
-
-
Сбогом на всички котки 5,5
- Goodbye to all Cats, 1936
-
-
-
Стрихнин в супата 5,4
- Strychnine in the Soup, 1933
-
-
-
Тлъста печалба 5
- 1959
-
-
-
Удивителна история с шапки 4,7
- The Amazing Hat Mystery, 1936
-
-
-
Уилтън на почивка 0
- 1917
-
-
-
Уроци по плуване 4
- Deep Waters, 1910
-
-
-
Успехът на „Макс“ 0
- 1917
-
-
-
Черно за късмет 0
- Black for Luck, 1917
-
-
-
Човекът с двата леви крака 4
- The Man with Two Left Feet, 1917
-
-
-
Чул — недочул 6
- By Advice of Counsel, 1910
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за П. Г. Удхаус от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Пелам Гренвил Удхаус Pelham Grenville Wodehouse | |
английски писател, поет и драматург | |
| Псевдоним | Плъм, П. Г. Удхаус, П. Брук-Хейвън, Мелроуз Грейнджър, Пелъм Гренвил, Дж. Плъм, Дж. Уокър Уилямс, К. П. Уест, Хенри Уилям-Джоунс, Базил Уиндхам |
|---|---|
| Роден | 15 октомври 1881 г. |
| Починал | 14 февруари 1975 г. |
| Професия | писател и поет |
| Националност | |
| Активен период | 1902 – 1975 |
| Дебютни творби | The Pothunters (1902) |
| Уебсайт | |
| Пелам Гренвил Удхаус в Общомедия | |
Сър Пелам Гренвил Удхаус (на английски: Sir Pelham Grenville Wodehouse) е английски писател-хуморист, поет и драматург, най-известен със своите произведения за безгрижния аристократ Бъртрам Устър и неговия изключително находчив иконом Джийвс. През последната година от живота си е удостоен с рицарско звание.
Удхаус се радва на широка популярност и значителен успех през повече от седемдесетгодишната си творческа кариера, а произведенията му продължават да бъдат високо ценени и днес. Макар да живее дълги периоди във Франция и Съединените щати, основната среда на неговите книги остава предвоенната английска аристокрация – свят, който той познава добре благодарение на своето семейство, образование и ранна писателска дейност.
Смятан за майстор на английската проза, Удхаус е високо оценяван както от свои съвременници като Хилари Белок, Ивлин Уо и Ръдиард Киплинг, така и от по-късни автори, сред които Дъглас Адамс, Салман Рушди, Зейди Смит и Тери Пратчет. Шон О’Кейси го определя като „бълхата, представяща английската литература“ – определение, което Удхаус използва като заглавие на сборник с писма до приятеля си Бил Тоуненд. Журналистът и писател Кристофър Хитчънс отбелязва, че „няма и никога няма да има нещо, с което той може да бъде сравнен“.
Най-популярни днес са историите за Джийвс и Устър, но Удхаус има значителен принос и в театъра и музикалната комедия. Той е автор и съавтор на 15 пиеси и около 250 текстове за приблизително 30 музикални комедии. Работи с Коул Портър върху мюзикъла Anything Goes (1934) и често сътрудничи с Джером Керн и Гай Болтън. През 1927 г. пише текста на песента „Bill“ за Show Boat на Керн, а през 1928 г. създава текстове към музиката на Зигмунд Ромберг за мюзикъла Rosalie на Гершуин и Ромберг. Същата година работи и с Рудолф Фримл върху музикалната адаптация на Тримата мускетари.
Живот и кариера
Ранни години

Удхаус е роден в Гилдфорд, Съри, като трети син на Хенри Ърнест Удхаус, магистрат, служил в британската колония Хонконг, и съпругата му Елинор Дийн. Семейството Удхаус принадлежи към кадетски клон на рода на графовете Кимбърли, а майка му произхожда от стар аристократичен род.[1]
Момчето е кръстено в църквата „Свети Никола“ в Гилдфорд[2] и получава името на своя кръстник, военният Пелам фон Доноп.[3] В Over Seventy (1957) Удхаус отбелязва с характерната си самоирония, че никога не е харесвал името Пелам Гренвил, а единственият му „дар“ от кръстника – малка сребърна чаша, е изгубил още през 1897 г.[4][N 1] Първото му име скоро е заменено от семейния прякор „Плъм“, под който остава известен сред близки и приятели.[5]
Майка му отплава с него за Хонконг, където през първите две години от живота си Удхаус е отглеждан от китайска бавачка, заедно с по-големите си братя Филип Певерил Джон (1877–1951) и Ърнест Армин (1879–1936).[6][N 2] Когато Пелам е на две години, тримата братя са върнати в Англия и настанени под грижите на английска бавачка в дом, съседен на този на родителите на Елинор.[7]
Родителите на тримата братя се завръщат в Хонконг и на практика остават почти непознати за синовете си – обичайна практика сред семействата от британската средна класа, живеещи в колониите.[8] Липсата на родителски контакт и строгият режим, налаган от някои от настойниците, оставят трайни емоционални следи у много деца с подобен произход, включително писателите Уилям Такъри, Саки, Ръдиард Киплинг и Хю Уолпол.[9] Удхаус обаче има повече късмет: неговата бавачка Ема Ропър е строга, но не жестока, а и в последвалите училища той като цяло изживява щастливо детство.[10][11] Биографът Робърт МакКръм предполага, че въпреки това ранната изолация от родителите оставя психологически отпечатък, който кара Удхаус да избягва емоционална ангажираност както в личния си живот, така и в творчеството си.[12] Франсис Доналдсън отбелязва, че „лишен толкова рано не само от майчина любов, но и от домашен живот и дори от стабилен произход, Удхаус се утешаваше от най-ранна възраст в един свой собствен въображаем свят“.[13]
През 1886 г. тримата братя са изпратени в училище в Кройдън, където остават три години. След това е установено, че Певерил има слаб гръден кош,[14] поради което му е препоръчан морски въздух и момчетата са преместени в колежа „Елизабет“ на остров Гърнзи. През 1891 г. Удхаус постъпва в подготвителното училище „Малвърн Хаус“ в Кент, което подготвя учениците за постъпване в Кралския флот. Баща му планира военноморска кариера за него, но зрението му се оказва твърде слабо. Удхаус не е впечатлен от тясната учебна програма и строгата дисциплина на училището; по-късно го пародира в романите си, като Бъртрам Устър си спомня ранните си години в „затвор… с външната маска на подготвително училище“, наречено „Малвърн Хаус“.[15]
Чейни Корт в Дитъридж, голяма къща от XVII век близо до Бокс в Уилтшър,[16] е един от домовете, в които Удхаус живее през периодите, когато родителите му пребивават в Хонконг. След смъртта на баба му през 1892 г. той е отглеждан основно от своите лели, сред които е и писателката Мери Батърст Дийн[17] – прототип на страховитата леля Агата от историите за Бърти Устър[18][19][20]
През ученическите си години тримата братя прекарват ваканциите си при различни чичовци и лели от двете страни на семейството. В Оксфордския речник на националните биографии Иън Спроут отбелязва, че Удхаус е имал двадесет лели и смята, че те са оказали значително влияние както върху ранния му живот, така и върху зрелото му творчество. Техните едва прикрити литературни „двойници“ се появяват като внушителните и доминиращи лели в историите за Бърти Устър, Замъка Бландингс и други цикли.[21]
Братята имат и петнадесет чичовци, четирима от които са свещеници. Спроут предполага, че те са вдъхновили галерията от благочестиви, но често греховни духовници – викарии и епископи, които се появяват в творчеството на Удхаус. Той пише за тях с „приятелско непочтение“, но без подигравка, създавайки характерни комични образи, които се превръщат в отличителна част от неговия литературен свят.[21]
На дванадесетгодишна възраст, през 1894 г., Удхаус постъпва в колежа „Дълуич“, Лондон,[22] следвайки брат си Армин – събитие, което по собствените му думи е било източник на голяма радост. Биографът Франсис Доналдсън отбелязва, че училището му дава за първи път известна приемственост и стабилен и подреден живот. Удхаус се чувства напълно у дома си там: обича приятелте си, отличава се в крикет, ръгби и бокс и е добър, макар не винаги усърден ученик.[23] По това време директор на училището е Артър Херман Гилкс, уважаван класицист, който оказва силно влияние върху младия Удхаус.[24] В изследване на неговото творчество Ричард Ъсбърн твърди, че „само писател, който самият е бил учен и е изучавал задълбочено латински и старогръцки език (особено Тукидид) като момче“, би могъл да поддържа сложните поредици от подчинени изречения, характерни за комичната проза на Удхаус.[25][N 3]
Шестте години, които Удхаус прекарва в колежа „Дълуич“, са сред най-щастливите в живота му.[26] Освен че се отличава в спорта, Удхаус е добър певец и с удоволствие участва в училищни концерти. Литературните му интереси намират израз в редактирането на училищното списание The Alleynian.[27] До края на живота си Удхаус остава дълбоко привързан към училището.[28]
Неохотен банкер и начинаещ писател: 1900–1908 г.
Удхаус очаква да последва брат си Армин в Оксфордския университет, но финансовото положение на семейството се влошава. Баща му се пенсионира през 1895 г., а пенсията му се изплаща в рупии; колебанията в курса спрямо британския паунд значително намаляват стойността ѝ във Великобритания.[29][N 4]
Вместо университетско образование, през септември 1900 г. Удхаус е назначен на младша позиция в лондонския офис на Хонконгската и Шанхайската банка.[30] Работата се оказва неподходяща за него – намира я за объркваща и неудобна, а по-късно описва преживяванията си в хумористичен разказ. Още тогава копнее за края на работния ден, когато може да се прибере в наетите си квартири в Челси и да пише.[31]
В началото се концентрира върху сериозни статии за училищни спортове за сп. Public School. През ноември 1900 г. първият му комичен текст – "Men Who Missed Their Own Weddings" е приет от Tit-Bits.[32] Новото списание за момчета The Captain му предоставя допълнителни, добре платени възможности. През двете години, които прекарва в банката, Удхаус публикува общо осемдесет статии в девет различни списания – ранно доказателство за неговата продуктивност и литературна дисциплина.[33]
През 1901 г., с помощта на бившия учител по изкуства от „Дълуич“ Уилям Бийч Томас, Удхаус получава назначение, първоначално временно, а по-късно постоянно, като автор на популярната рубрика „Между другото“ във вестник The Globe. Той заема този пост до 1909 г.[34] По същото време е публикуван и първият му роман – училищният разказ The Pothunters, който се появява непълен в Public School Magazine в началото на 1902 г., а през септември същата година излиза и като самостоятелно издание.[35] Удхаус напуска банката именно през този месец, за да се посвети изцяло на писането.[36][N 5]
В периода между публикуването на The Pothunters (1902) и Mike (1909) Удхаус написва осем романа и е съавтор на още два. Критикът Р. Д. Б. Френч отбелязва, че от произведенията му от този ранен период най-стойностна е училищната художествена литература.[37][38]
Още от детството си Удхаус е очарован от САЩ, които възприема като „страна на романтиката“. До 1904 г. вече е спечелил достатъчно, за да осъществи мечтата си да ги посети.[39] През април отплава за Ню Йорк, който му прави силно впечатление. В дневника си записва: „В Ню Йорк трупам опит. Струва много гвинеи в бъдеще, но никакви засега.“ Предсказанието се оказва вярно: малко британски писатели по онова време имат непосредствен опит със САЩ, а статиите му за живота в Ню Йорк му носят по-високи от обичайните хонорари.[40]
През 1904 г. Удхаус започва и работа за театралната сцена. В края на годината либретистът Оуен Хол го кани да напише допълнителен текст за музикалната комедия Sergeant Brue.[41][N 6] обичайна практика е музикалните комедии да се обновяват с нов материал по време на представленията си.[42] Удхаус обича театъра още от първото си посещение на 13-годишна възраст, когато Patience на Гилбърт и Съливан го „опиянява от екстаз“.[43] Неговият принос към Sergeant Brue – песента „Put Me in My Little Cell“, написана в стила на Гилбърт и композирана от Фредерик Рос,[44] е добре приет и поставя началото на тридесетгодишната му кариера като театрален автор.[45]
Сред ранните му романи Love Among the Chickens (1906) се отличава с появата на първия напълно оригинален комичен герой на Удхаус – Стенли Федърстоунхоу Ъкридж.[46] Критикът Р. Д. Б. Френч определя Ъкридж като първото истински значимо хумористично творение на автора. Героят – аморален, нескопосан опортюнист, е частично вдъхновен от колегата на Удхаус в The Globe, Хърбърт Уестбрук. Между 1907 и 1913 г. двамата сътрудничат по две книги, два скеча за музикална зала и пиесата Brother Alfred.[47][49] Удхаус продължава да използва Ъкридж в своите разкази през следващите шест десетилетия.[50]
В началото на 1906 г. актьорът и театрален мениджър Сиймур Хикс кани Удхаус да стане редовен текстописец в театър „Олдуич“, като добавя актуални стихове към нови и дългогодишни постановки. Хикс вече е ангажирал младия Джером Керн да пише музиката за подобни песни. Първото сътрудничество между Керн и Удхаус – комичният номер „Mr [Joseph] Chamberlain“ за спектакъла The Beauty of Bath, се превръща в сензация и за кратко е най-популярната песен в Лондон.[51]
Псмит, Бландингс, Устър и Джийвс: 1908–1915 г.
Ранният период на Удхаус като писател завършва през 1908 г. със сериализацията на The Lost Lambs, публикувана като втора част на романа Mike през следващата година.[52] Произведението започва като традиционна училищна история, но Удхаус въвежда нов и поразително оригинален герой – Псмит,[53] чието появяване Ивлин Уо и Джордж Оруел определят като вододел в развитието на автора.[52] Удхаус посочва, че вдъхновението за Псмит идва от хотелиера и импресарио Рупърт Д’Ойли Карт, описвайки го като „единственото нещо в литературната ми кариера, което ми беше поднесено на сребърна чиния, украсена с кресон“.[54] През 70-те години той уточнява, че братовчед му, който е бил в училище с Карт, му е разказал за неговия монокъл, изисканата му реч и величественото му поведение – елементи, които Удхаус пренася в образа на Псмит.[54][N 7] Псмит се появява в още три романа: Psmith in the City (1910), бурлеска върху банковото дело; Psmith, Journalist (1915), чието действие се развива в Ню Йорк, и Leave It to Psmith (1923), ситуиран в замъка Бландингс. Героят се превръща в един от най-обичаните и характерни персонажи в ранното творчество на Удхаус, бележещ прехода му от училищна литература към по-широкия свят на комичната проза.[55]
През май 1909 г. Удхаус прави второто си посещение в Ню Йорк, където успява да продаде два разказа на Cosmopolitan и Collier’s за общо 500 долара – значително по-високо възнаграждение от всичко, което е получавал дотогава.[56] Той напуска The Globe и остава в Ню Йорк близо година. Макар да продава множество разкази, нито едно американско списание не му предлага постоянна ангажираност или гарантиран доход.[57]
В края на 1910 г. Удхаус се завръща в Англия, отново постъпва на работа в The Globe и започва редовно да пише за The Strand Magazine. Между този момент и избухването на Първата световна война през 1914 г. той често пътува до САЩ.[58]
Удхаус се намира в Ню Йорк, когато избухва Първата световна война. Поради лошото си зрение е негоден за военна служба и остава в Съединените щати през целия конфликт, откъснат от събитията в Европа и съсредоточен върху литературната и театралната си работа.[59]
През септември 1914 г. той се жени за Етел Мей Уейман, по рождение Нютън (1885–1984), английска вдовица. Бракът се оказва щастлив и траен. Характерите на двамата силно се различават: Удхаус е срамежлив и непрактичен, докато Етел е общителна, решителна и отлично организирана. Според Иън Спроут тя „пое контрола над живота на Удхаус и се увери, че той има мира и спокойствието, от които се нуждае, за да пише“.[60] Двойката няма общи деца, но Удхаус се привързва дълбоко към дъщерята на Етел от първия ѝ брак, Леонора (1905–1944), която осиновява законно.[61][63]
През тези години Удхаус експериментира с различни жанрове. Psmith, Journalist (1915), смесващ комедия със социални коментари за бедняшките квартали и рекетьорските практики, бележи разширяване на тематичния му диапазон.[64] Същата година The Saturday Evening Post заплаща 3500 долара за сериализацията на Something New, първия роман, чието действие се развива в замъка Бландингс.[65] Публикувана е с твърди корици в САЩ и Великобритания през същата година (британското издание е преименувано на Something Fresh).[48] Книгата излиза в САЩ и Великобритания през 1915 г., като британското издание носи заглавието Something Fresh. Това е първият чисто фарсов роман на Удхаус и първият му голям бестселър; въпреки че по-късно пише и по-нежни, леко сантиментални истории, именно фарсът се превръща в неговата отличителна литературна територия.[66]
По-късно през същата година е публикуван Extricating Young Gussie, първата история за Бърти и Джийвс.[N 8] Тези разкази представят двата типа герои, които Удхаус развива до края на живота си. Историите за замъка Бландингс, ситуирани във величествено английско имение, проследяват опитите на добродушния лорд Емсуърт да избегне безкрайните разсейващи фактори около него – от последователните двойки млади любовници и машинациите на буйния му брат Галахад, през изискванията на властните му сестри и свръхефективните секретарки, до всичко, което може да застраши неговата обожавана свиня, Императрицата на Бландингс.[67] Историите за Бърти и Джийвс представят приветлив млад човек, който често е спасяван от последствията на глупостта си благодарение на доброжелателната намеса на своя камериер.[68]
Бродуей: 1915–1919 г.

Към края на 1915 г. настъпва третият важен повратен момент в кариерата на Удхаус: неговият стар партньор в писането на песни Джером Керн го запознава с драматурга Гай Болтън, който става най-близкият му приятел и редовен сътрудник. Болтън и Керн вече имат успешен мюзикъл – Very Good Eddie, поставен в нюйоркския театър „Принцес“. Макар спектакълът да се радва на успех, двамата смятат текстовете на песните за недостатъчно силни и канят Удхаус да се присъедини към екипа за следващата продукция. Резултатът е Miss Springtime (1916), която се играе 227 пъти – отличен резултат за онова време. Триото постига още няколко големи успеха, включително Leave It to Jane (1917), Oh, Boy! (1917–18) и Oh, Lady! Lady!! (1918). Удхаус и Болтън пишат и допълнителни постановки с други композитори, разширявайки репертоара на „Принцес Тиътър“ и утвърждавайки специфичния стил на лек, интелигентен, модерно звучащ мюзикъл.[69][N 9] В тези мюзикъли текстовете на Удхаус получават висока оценка от критиците, както и от колеги текстописци като Айра Гершуин.[70]
За разлика от своя първоначален модел У. С. Гилбърт, Удхаус предпочита музиката да бъде написана първо, а текстът да се вписва в готовите мелодии.[71] Биографът Франсис Доналдсън предполага, че именно това е причината текстовете му да бъдат до голяма степен пренебрегвани в по-късните години: те функционират блестящо в контекста на музиката, но не съществуват самостоятелно като стихотворна форма, както е при Гилбърт.[72] Въпреки това Доналдсън подчертава, че книгите и текстовете за постановките в театър „Принцес“ носят на Удхаус, Болтън и Керн значително състояние и играят ключова роля в развитието на американския мюзикъл.[73]
В Grove Dictionary of American Music Лари Стемпел отбелязва, че чрез натуралистичните истории и герои и чрез стремежа да интегрират песните в действието на либретото, тези произведения „донесоха ново ниво на интимност, сплотеност и изтънченост в американската музикална комедия“.[74] Театралният историк Джералд Бордман нарича Удхаус „най-наблюдателния, грамотен и остроумен лирик на своето време“.[75] Композиторът Ричард Роджърс добавя: „Преди Лари Харт само П. Г. Удхаус е правил истинска атака срещу интелигентността на публиката, слушаща песни.“[76]
1920-те г.
В годините след Първата световна война Удхаус непрекъснато увеличава продажбите си, усъвършенства вече създадените си герои и въвежда нови. Бърти и Джийвс, лорд Емсуърт и неговият кръг, както и Ъкридж се появяват в романи и разкази;[N 10] Псмит прави своята четвърта и последна поява.[N 11] Двама нови разказвачи се утвърждават в творчеството му: Най-възрастният член, който представя цикъла си от разкази за голфа,[77] и г-н Мълинър, чийто невероятни разкази оживяват в бара на „Риболовната почивка“.[78] В кратките разкази за Клуба на търтеите се появяват и различни други млади мъже от града.[N 12] Удхаус публикува два сборника с разкази за похожденията на различни клубове Дрон: Young Men in Spats (1936) и Eggs, Beans and Crumpets (1940). Членове на клуба участват и в други сборници, включително A Few Quick Ones (1959) и Plum Pie (1966).[79]
Семейство Удхаус се завръща в Англия и живее няколко години в Лондон, но писателят продължава да прекосява Атлантика често, прекарвайки значителни периоди в Ню Йорк.[80] Той остава активен в театъра: през 20-те години сътрудничи по девет музикални комедии, поставени на Бродуей или в Уест Енд, сред които дългогодишните Sally (1920, Ню Йорк), The Cabaret Girl (1922, Лондон) и Rosalie (1928, Ню Йорк). Пише и немузикални пиеси, включително The Play’s the Thing (1926), адаптация по Ференц Молнар, и The Virginian in Trouble (1928), драматизация на неговия роман от 1919 г.[81]
Макар никога да не е бил естествено общителен човек, през 20-те години Удхаус е по-социален, отколкото в други периоди от живота си. Доналдсън отбелязва, че сред приятелите му тогава са писатели като Алън Милн, Иън Хей, Фредерик Лонсдейл и Едуард Филипс Опенхайм, както и театрални изпълнители като Джордж Гросмит-младши, Хедър Тачър и Дороти Диксън.[82]
Холивуд: 1929–1931 г.
Филмови адаптации по произведения на Удхаус се появяват още през 1915 г., когато A Gentleman of Leisure е заснет по едноименния му роман от 1910 г. Между този момент и 1927 г. са създадени още няколко екранизации, но едва през 1929 г.[N 13] Между този момент и 1927 г. са създадени още няколко екранизации, но едва през 1929 г. Удхаус заминава за Холивуд, където неговият близък приятел и сътрудник Гай Болтън вече работи като високоплатен сценарист за Метро Голдуин Майер. Този доход е особено добре дошъл, тъй като семейството е загубило значителни средства при краха на Уолстрийт през 1929 г.[83][84]

Договорът влиза в сила през май 1930 г., но студиото предоставя малко работа на Удхаус, което му оставя достатъчно време да напише един роман и девет разказа.[85] Дори когато MGM му възлага проект, намесата на множество редакционни комисии и непрекъснатото пренаписване от различни сценаристи означават, че идеите му рядко достигат до екрана. В изследването Wodehouse in Hollywood (2005) Брайън Тейвс заключава, че Three French Girls (1930) е най-близкият до успех филм на Удхаус в MGM. Неговият принос към други проекти е минимален, а голяма част от сценарните разработки, по които работи, така и не са реализирани.[86]
Договорът на Удхаус с MGM приключва след една година и не е подновен. По молба на студиото той дава интервю за Лос Анджелис Таймс. Хърбърт Уорън Уинд описва Удхаус като „политически наивен [и] фундаментално неземен“,[87] а интервюто предизвиква сензация: писателят публично повтаря това, което вече е споделял насаме с приятели – критики към неефективността на Холивуд, произволното вземане на решения и прахосването на скъпи таланти. Интервюто е препечатано в Ню Йорк Таймс и предизвиква множество редакционни коментари относно състоянието на филмовата индустрия.[88] Много писатели смятат, че изявленията на Удхаус допринасят за радикална промяна в студийната система.[89] Брайън Тейвс обаче определя случая като „буря в чаша вода“, а Франсис Доналдсън отбелязва, че в трудната икономическа обстановка след кризата реформите така или иначе биха били неизбежни.[90]
Възгледът на Хърбърт Уорън Уинд за наивността на Удхаус не е общоприет. Биографи като Франсис Доналдсън, Робърт МакКръм и Бари Фелпс подчертават, че неговата привидна неземност е само една страна от сложния му характер и че в много отношения той е бил изключително проницателен.[91] Това личи особено ясно в разказите му от началото на 30-те години, чието действие се развива в Холивуд: в тях Удхаус е безмилостен към студийните собственици, а според Брайън Тейвс тези текстове съдържат най-острата и хаплива сатира в цялото му творчество.[92]
Бестселъри: 1930-те г.

През 30-те години театралната работа на Удхаус постепенно затихва. Той пише или адаптира четири пиеси за Уест Енд; Leave It to Psmith (1930), създадена в сътрудничество с Иън Хей, е единствената, която се радва на продължителен сценичен успех. Рецензентът на Manchester Guardian я оценява положително, но отбелязва, че „неподражаемите разказвателни коментари и описания на лудориите на героите на г-н Удхаус… са това, което човек пропуска. Те не могат да бъдат вмъкнати в пиеса и са поне половината от забавлението на романите.“[93]
През 1934 г. Удхаус работи с Болтън върху книгата за Anything Goes на Коул Портър (Портър пише собствените си текстове), но в последния момент техният сценарий е почти изцяло пренаписан по настояване на продуцента, който не го одобрява.[N 14] За лондонската продукция през 1935 г. Удхаус преработва диалозите и пренаписва някои от текстовете на Портър, замествайки британски тематични препратки с оригиналните американски.[94][95] След този период Удхаус се концентрира върху романи и разкази и достига върховна продуктивност през десетилетието, създавайки средно по две книги годишно и печелейки около 100 000 паунда годишно.[96][N 15] Доходът на Удхаус е над 500 пъти по-голям. Постоянното му придвижване между Великобритания и Съединените щати води до данъчни усложнения: както британската данъчна служба, така и американската Internal Revenue Service се опитват да го обложат като местен жител.[N 16] След продължителни преговори въпросът е уреден, но семейство Удхаус решава да избегне бъдещи неясноти, като се установява във Франция. Те купуват къща близо до Льо Туке, на северното крайбрежие, и преместват там постоянния си дом.[97]
През 1935 г. Удхаус създава последния от своите редовни главни герои – лорд Икънам, по-известен като чичо Фред, който, по думите на Ричард Ъсбърн, „води танца в четири романа и един разказ… бръмчащо динамо на лошо управление“.[98] Сред другите му книги от десетилетието се открояват Right Ho, Jeeves, която Франсис Доналдсън определя като най-добрата му творба; Uncle Fred in the Springtime, смятана от писателя Бернард Левин за върховото му постижение; и сборникът Blandings Castle, включващ разказа „Lord Emsworth and the Girl Friend“, който Ръдиард Киплинг нарича „един от най-съвършените разкази, които някога съм чел“.[99]
Други водещи литературни фигури, които високо ценят Удхаус, включват Алфред Едуард Хаусман, Макс Биърбом и Илер Белок.[100] В радиоизяви и печатни текстове Белок го нарича „най-добрият писател на нашето време: най-добрият жив писател на английски език… ръководителят на моята професия“.[101] Удхаус приема тези похвали с известна ирония, смятайки ги за „шега, целяща да привлече вниманието на сериозно настроени автори, които Белок не харесваше“.[102][N 17] Самият Удхаус никога не е бил уверен, че книгите му притежават трайна литературна стойност, въпреки популярността им сред читателите. Както отбелязва Доналдсън, той вероятно е бил искрено озадачен, когато Оксфордският университет му присъжда почетна докторска степен по литература през юни 1939 г.[103][105] Посещението му в Англия за церемонията се оказва последното му стъпване на родна земя.[106]
Втора световна война: интерниране и предавания
В началото на Втората световна война Удхаус и съпругата му остават в дома си в Льо Туке, Франция, където по време на Странната война той работи върху Joy in the Morning.[107] С настъпването на германските войски близката база на Кралските военновъздушни сили се евакуира; на Удхаус е предложено единственото свободно място в един от изтребителите, но той отказва, тъй като това би означавало да остави съпругата и кучето си.[108]
На 21 май 1940 г., когато германските сили напредват през Северна Франция, семейство Удхаус решава да отпътува с автомобил към Португалия и оттам да се придвижи със самолет до Съединените щати. Два километра след потеглянето колата им се поврежда и те се връщат, за да вземат назаем автомобил от съсед. Пътищата обаче са блокирани от бежанци, което ги принуждава да се върнат отново у дома.[109]


Германците окупират Льо Туке на 22 май 1940 г., а Удхаус е задължен да се явява ежедневно пред властите.[110] След два месеца окупация германците интернират всички мъже – граждани на вражески държави под 60-годишна възраст, и на 21 юли Удхаус е изпратен в бивш затвор в Лоос, предградие на Лил; съпругата му Етел остава в Льо Туке.[111][112] Интернираните са настанени по четирима в килии, предназначени за един човек.[113] Във всяка килия има само едно легло, предоставяно на най-възрастния мъж, а Удхаус спи на гранитния под.[114] Затворниците не остават дълго в Лоос: скоро са транспортирани с вагони за добитък до бивша казарма в Лиеж, Белгия, управлявана като затвор от СС.[115] След седмица мъжете са преместени в Юи, провинция Лиеж, където са затворени в местната цитадела. Те остават там до септември 1940 г., когато са транспортирани до Тошек в Горна Силезия (днешна Полша).
След падането на Франция семейството и приятелите на Удхаус нямат никаква информация за местонахождението му. През декември 1940 г. репортер на „Асошиейтед Прес“ посещава лагера в Тошек и публикува статия, която привлича внимание към случая и води до натиск върху германските власти да го освободят. В Съединените щати влиятелни личности подписват петиция, представена от сенатор У. Уорън Барбър на германския посланик. Макар германците да отказват освобождаването му, на Удхаус е предоставена пишеща машина, и за да запълни времето, той написва романа Money in the Bank.
По време на престоя си в Тошек Удхаус изпраща пощенски картички до своя литературен агент в САЩ, с молба да бъдат изпращани по пет долара на различни хора в Канада, като споменава имената им. Това са семействата на канадски военнопленници, а известието от Удхаус е първият знак за тях, че синовете им са живи и невредими. Той рискува тежко наказание за подобни съобщения, но успява да избегне германската цензура.[116][N 18]
На 21 юни 1941 г., докато играе крикет, Удхаус е посетен от двама членове на Гестапо. Те му дават десет минути да си събере багажа, след което го отвеждат в хотел „Адлон“ – един от най-луксозните в Берлин. Там той отсяда за своя сметка: хонорарите от германските издания на книгите му са били депозирани в замразена банкова сметка в началото на войната, но Удхаус получава разрешение да тегли от тези средства по време на престоя си в Берлин.[117] Така той е освободен от интерниране няколко месеца преди шестдесетия си рожден ден – възрастта, на която цивилните интернирани обичайно са били освобождавани от нацистките власти.[118]
Малко след това Удхаус, по думите на Бари Фелпс, е „хитро привлечен“ да направи пет радиопредавания за Съединените щати чрез германското радио, в сътрудничество с берлинския кореспондент на Си Би Ес.[119] Предаванията, излъчени на 28 юни, 9, 23 и 30 юли и 6 август, носят заглавието How to Be an Internee Without Previous Training и съдържат хумористични анекдоти за преживяванията му като затворник, включително и леки подигравки към похитителите му.[120][121] Германското министерство на пропагандата организира излъчването на записите и във Великобритания през август.[122] В деня след като Удхаус записва последната си програма, Етел се присъединява към него в Берлин, след като е продала по-голямата част от бижутата си, за да финансира пътуването.[123]
Последици: реакции и разследване
Реакцията във Великобритания на радиопредаванията на Удхаус е силно враждебна. Той е „охулван… като предател, колаборационист, нацистки пропагандист и страхливец“,[124] въпреки че, както отбелязва Бари Фелпс, много от критикуващите никога не са чували самите предавания.[125] На първа страница Daily Mirror публикува статия, в която се твърди, че Удхаус „живял луксозно, защото Великобритания се смеела с него, но когато смехът бил извън сърцето на страната му, [той] не бил готов да сподели страданието ѝ. Нямал смелостта… дори да издържи в лагера за интернирани.“[126] В Камарата на общините външният министър Антъни Идън изразява съжаление за действията му.[127] Няколко библиотеки премахват романите на Удхаус от рафтовете си.[124]
На 15 юли журналистът Уилям Конър, под псевдонима Касандра, излъчва послепис към новинарската програма, в който остро напада Удхаус. Според Таймс предаването „предизвика буря от оплаквания… от слушатели от цялата страна“.[128] Биографът Джоузеф Конъли го определя като „неточно, злобно и клеветническо“,[129] а Бари Фелпс го нарича „вероятно най-осъдителната атака срещу човек, чувана някога по британското радио“.[130][N 19], докато МакКръм го описва като „зашеметяващо невъздържана, полемика, уникална в аналите на Би Би Си“.[131] Излъчването е осъществено по пряко указание на министъра на информацията Дъф Купър, който отхвърля силните възражения на Би Би Си срещу решението.[128]
В британската преса се появяват множество писма както в подкрепа, така и в критика на Удхаус. Страницата с писма на „Дейли Телеграф“ се превръща в арена за нападки, включително едно писмо от А. А. Милн; отговорът на Комптън Макензи в защита на Удхаус не е публикуван, като редакторът се позовава на липса на място.[132][N 20] Повечето защитници на Удхаус, сред тях Сакс Ромер, Дороти Сейърс и Гилбърт Франкау, признават, че той е постъпил глупаво,[133] но отхвърлят обвиненията в нелоялност. Някои читатели пишат, че пълните факти все още не са известни и че не може да се направи справедлива преценка, докато не станат ясни.[134] Ръководството на Би Би Си, което смята действията на Удхаус за не повече от необмислени, посочва на Купър, че към този момент няма доказателства дали писателят е действал доброволно или под принуда.[135]
Когато Удхаус научава за фурора, предизвикан от радиопредаванията му, той се свързва с британското Министерство на външните работи, чрез швейцарското посолство в Берлин, за да обясни действията си и прави опит да се върне у дома през неутрални страни. Германските власти отказват да го освободят.[136][137] В сборника си с писма Performing Flea (1953) Удхаус пише: „Разбира се, трябваше да имам достатъчно здрав разум, за да видя, че е безумно да използвам немското радио дори за най-безобидни неща, но не го направих. Реакцията в Съединените щати е смесена. Лявото издание PM обвинява Удхаус, че „играе ролята на Джийвс за нацистите“, докато американското Министерство на войната използва интервютата му като пример за ефективна антинацистка пропаганда.[136]
Семейство Удхаус остава в Германия до септември 1943 г., когато заради засилените съюзнически бомбардировки им е позволено да се преместят в Париж. Те живеят там, когато градът е освободен на 25 август 1944 г.; на следващия ден Удхаус се явява пред американските власти и ги моли да уведомят британското правителство за местонахождението му.[138] Малко след това е посетен от Малкълм Мъгъридж, току-що пристигнал в Париж като разузнавателен офицер на МИ6.[139] Мъгъридж бързо изпитва симпатия към писателя и смята обвиненията в предателство за абсурдни, определяйки Удхаус като човек „неподходящ да живее в епоха на идеологически конфликт“.[140]
На 9 септември Удхаус е посетен от майор Едуард Късен – офицер от MИ5 и бивш адвокат, който официално го разследва в продължение на четири дни. На 28 септември Късен подава доклад, в който заключава, че поведението на Удхаус във връзка с излъчванията „е било неразумно“, но препоръчва да не се предприемат по-нататъшни действия. На 23 ноември директорът на прокуратурата Теобалд Матю решава, че няма доказателства, които да оправдават повдигане на обвинение срещу Удхаус.[141][142][143]
През ноември 1944 г. Дъф Купър е назначен за британски посланик във Франция[144] и е настанен в хотел „Льо Бристъл“, където по същото време живеят семейство Удхаус. Купър се оплаква на френските власти и двойката е преместена в друг хотел.[145] Малко след това Удхаус и съпругата му са арестувани от френската полиция и поставени под превантивен арест, макар че не са повдигнати обвинения. Когато Малкълм Мъгъридж успява да ги открие, той незабавно осигурява освобождаването на Етел, а четири дни по-късно убеждава френските власти да обявят Удхаус за болен и да го преместят в близка болница – значително по-комфортна от мястото, където е бил задържан. Докато се намира там, Удхаус работи върху романа Uncle Dynamite.[146]
Докато все още е задържан от френските власти, името на Удхаус отново е споменато в Камарата на общините през декември 1944 г., когато депутати питат дали Франция може да го репатрира, за да бъде съден. Външният министър Антъни Идън заявява, че „въпросът е разгледан и според дадените съвети няма основания, въз основа на които бихме могли да предприемем действия“.[147] Два месеца по-късно Джордж Оруел публикува есето In Defence of P. G. Wodehouse, в което подчертава, че „е важно да се осъзнае, че събитията от 1941 г. не осъждат Удхаус за нищо по-лошо от глупост“.[148][N 21] Според Оруел „моралният мироглед на Удхаус е останал този на ученик в държавно училище“, за когото предателството по време на война е най-тежкият грях, а това се усложнява от „пълната му липса, доколкото може да се съди от печатните му произведения, на политическа осъзнатост“.[149]
На 15 януари 1945 г. френските власти освобождават Удхаус,[150] но едва през юни 1946 г. го уведомяват официално, че няма да бъдат повдигнати обвинения и че е свободен да напусне страната.[151][N 22]
Американско изгнание: 1946–1975 г.
След като през юли 1946 г. получават американски визи, семейство Удхаус започва подготовка за завръщане в Ню Йорк. Пътуването се забавя заради настояването на Етел да си набави подходящи нови дрехи и желанието на Удхаус да довърши романа The Mating Season в спокойствието на френската провинция.[152] През април 1947 г. те отплават за Ню Йорк, където Удхаус е облекчен от топлия прием, оказан му от големия брой журналисти, събрали се да посрещнат пристигането му.[153] Етел намира удобен мезонет в Горен Ийст Сайд, но Удхаус не се чувства на място. Ню Йорк, който познава отпреди войната, се е променил значително: списанията, които някога плащат щедро за неговите разкази, са в упадък, а останалите проявяват ограничен интерес към него. Някои редактори го разпитват дали би писал за Бродуей, но той не се чувства свързан със следвоенния театрален свят.[N 23][154] Допълнително изпитва финансови затруднения, тъй като значителни суми от доходите му временно са задържани във Великобритания.[155] За първи път в кариерата си той няма идеи за нов роман[156] и не завършва нито една до 1951 г.[157]
Удхаус остава неспокоен, докато той и Етел не напускат Ню Йорк и не се установяват на Лонг Айлънд. Там техни близки приятели – Болтън и съпругата му живеят в процъфтяващото селце Ремзенбург, част от района Саутхамптън, на около 124 km източно от Манхатън. Удхаус често отсяда при тях и през 1952 г. той и Етел купуват къща наблизо. Двамата остават в Ремзенбург до края на живота си.
Между 1952 и 1975 г. Удхаус публикува повече от двадесет романа, две колекции с разкази, силно редактиран сборник с писма, том с мемоари и подборка от статии в списания.[N 24] Той продължава да копнее за възраждане на театралната си кариера. Възраждането на Leave It to Jane (1917), поставено извън Бродуей през 1959 г., се оказва изненадващ хит с 928 представления, но малкото му следвоенни сценични произведения, някои от тях в сътрудничество с Болтън, не оставят значителен отпечатък.[158]
Въпреки че Етел прави повторно посещение в Англия през 1948 г., за да пазарува и да види семейството и приятелите си, Удхаус никога не напуска Съединените щати след пристигането си през 1947 г.[159] Едва през 1965 г. британското правителство негласно дава да се разбере, че той може да се завърне без риск от съдебно преследване, но по това време Удхаус се чувства твърде възрастен, за да предприеме пътуването.[160] Биографите Бени Грийн и Робърт МакКръм смятат, че това дълго отсъствие от Англия е било от полза за творчеството му, позволявайки му да продължи да изобразява идеализирана, въображаема Англия, а не реалността на следвоенните десетилетия.[161] През годините, прекарани в Лонг Айлънд, Удхаус и Етел често приютяват бездомни животни и даряват значителни средства на местен приют.[162][N 25]
През 1955 г. Удхаус става американски гражданин,[163] макар че остава британски поданик и следователно все още има право на държавни отличия на Обединеното кралство. От 1967 г. насетне той е разглеждан три пъти за удостояване с рицарско звание, но отличието е блокирано два пъти от британските власти.[164][N 26] През 1974 г. британският министър-председател Харолд Уилсън се намесва лично, за да осигури рицарско звание (KBE) за Удхаус, което е обявено в списъка с почетни отличия за Нова година през януари 1975 г.[164][165] „Таймс“ коментира, че това признание представлява „официална прошка за неговата недискретност по време на войната… Късно е, но не е твърде късно да се премахне болката от този нещастен инцидент.“[165]

Месец по-късно Удхаус постъпва в болницата в Саутхамптън, Лонг Айлънд, за лечение на кожно заболяване. Докато е там, получава сърдечен удар и умира на 14 февруари 1975 г., на 93-годишна възраст. Погребан е четири дни по-късно в презвитерианската църква в Ремзенбург. Етел го надживява с повече от девет години; дъщеря им Леонора умира внезапно през 1944 г.[166]
Библиография
Романи
Първоначално в хронологичен ред по дата на публикуване във Великобритания, дори когато книгата е публикувана първо в САЩ или е публикувана на поредица в списание преди публикуването ѝ като книга.
| английско заглавие[167][168][169][170] | година | американско заглавие | година | българско заглавие | издателство | година | поредица | бел. |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| The Pothunters | 1902 | The Pothunters | 1924 | Ловци на трофеи | Сиела | 2023 | Училищни истории | – |
| A Prefect's Uncle | 1903 | A Prefect's Uncle | 1924 | Училищни истории | – | |||
| The Gold Bat | 1904 | The Gold Bat | 1923 | Училищни истории | – | |||
| William Tell Told Again | 1904 | William Tell Told Again | 1904 | – | – | |||
| The Head of Kay's | 1905 | The Head of Kay's | 1922 | Училищни истории | – | |||
| Love Among the Chickens | 1906 | Love Among the Chickens | 1909 | Любов сред пилците | Колибри | 2004 | Ъкридж | Преработена версия е публикувана през 1921 г. |
| The White Feather | 1907 | The White Feather | 1922 | Училищни истории | – | |||
| Not George Washington | 1907 | Not George Washington | 1909 | – | В съавторство с Хърбърт Уестбрук; полуавтоиографичен | |||
| The Swoop! | 1909 | The Swoop! and Other Stories | 1979 | – | – | |||
| Mike | 1909 | вж. бел. | – | Училище за шампиони (първа половина) | Пан | 2003 | Псмит и Училищни истории | Втората половина излиза като Enter Psmith през 1935; и двете части излизат през 1953 г., първата половина като Mike at Wrykyn и втората половина като Mike and Psmith |
| A Gentleman of Leisure | 1910 | The Intrusion of Jimmy | 1910 | Човек на живота | Кронос | 1998 | – | По-ранна версия, The Gem Collector, излиза в сп. Ainslee's Magazine през декември 1909 г. |
| Psmith in the City | 1910 | Psmith in the City | 1910 | Банкери по неволя | Колибри | 2002 | Псмит | – |
| The Prince and Betty | 1912 | The Prince and Betty | 1912 | – | Американското издание съчетава сюжета на британската публикация с този на Psmith, journalist. | |||
| The Little Nugget | 1913 | The Little Nugget | 1914 | Малкото съкровище | Колибри | 2001 | Училищни истории | – |
| Psmith, Journalist | 1915 | Psmith, Journalist | 1915 | Елементарно, Уиндзор!
|
Ера | 2002
|
Псмит и Кид Брейди | – |
| Something Fresh | 1915 | Something New | 1915 | Нещо свежо в Бландингс | Колибри | 1995, 2009 | Замъкът Бландингс | – |
| Uneasy Money | 1917 | Uneasy Money | 1916 | Трудно е да си милионер | Кронос | 2003 | – | – |
| Piccadilly Jim | 1918 | Piccadilly Jim | 1917 | Джим Тайфуна
|
Ера | 1999
|
– | – |
| A Damsel in Distress | 1919 | Damsel in Distress | 1919 | Бъркотии в Белфър | Кронос | 1997 | – | – |
| The Coming of Bill | 1920 | Their Mutual Child | 1919 | – | – | |||
| Jill the Reckless | 1921 | The Little Warrior | 1920 | Щурата Джил | Колибри | 2005 | – | – |
| The Girl on the Boat | 1922 | Three Men and a Maid | 1922 | Рицари и пекинези | Кронос | 2004, 2008 | – | – |
| The Adventures of Sally | 1922 | Mostly Sally | 1923 | Неволите на Сали | Ера | 1999 | – | – |
| Leave It to Psmith | 1923 | Leave It to Psmith | 1924 | Куково лято в Бландингс | Колибри | 1996 | Псмит и Замъкът Бландингс | – |
| Bill the Conqueror | 1924 | Bill the Conqueror | 1925 | Бил Завоевателя | Труд | 2000, 2008 | – | – |
| Sam the Sudden | 1925 | Sam in the Suburb | 1925 | – | – | |||
| The Small Bachelor | 1927 | The Small Bachelor | 1927 | Нюйоркски гении
част от „Един гений не стига“ |
Ера | 2001
2009 |
– | – |
| Money for Nothing | 1928 | Money for Nothing | 1928 | Скрито-покрито
|
Ера | 2000
|
– | – |
| Summer Lightning | 1929 | Fish Preferred | 1929 | Гръм и мълнии в Бландингс | Колибри | 1996 | Замъкът Бландингс | – |
| Big Money | 1931 | Big Money | 1931 | Големи пари | Кронос | 1998, 2008 | – | – |
| If I Were You | 1931 | If I Were You | 1931 | Граф или бръснар | Кронос | 2007 | – | – |
| Doctor Sally | 1932 | – | – | Цяр за всичко
част от „Един гений не стига“ |
Ера | 1999
2009 |
– | – |
| Hot Water | 1932 | Hot Water | 1932 | Любов по френски | Кронос | 2000, 2005 | – | – |
| Heavy Weather | 1933 | Heavy Weather | 1933 | Има нещо гнило в Бландингс | Колибри | 1997 | Замъкът Бландингс | – |
| Thank You, Jeeves | 1934 | Thank You, Jeeves | 1934 | Бъди българин, Джийвс
част от „Джийвс и Устър II“ |
Кронос | 1996
2003 |
Джийвс | – |
| Right Ho, Jeeves | 1934 | Brinkley Manor | 1934 | Пълен напред, Джийвс
част от „Най-доброто от Джийвс и Устър“ |
Колибри
Сиела |
1995, 2009
2019 |
Джийвс | – |
| The Luck of the Bodkins | 1935 | The Luck of the Bodkins | 1936 | Късметът на Бодкин | Колибри | 2005 | – | – |
| Laughing Gas | 1936 | Laughing Gas | 1936 | Смехотворния газ/ Смехотворен газ
част от „Академия за злополуки“ |
Кронос
Ера |
1995, 2007
2011 |
– | – |
| Summer Moonshine | 1938 | Summer Moonshine | 1937 | Лятна луна | Колибри | 2000 | – | – |
| The Code of the Woosters | 1938 | The Code of the Woosters | 1938 | Законът на Устър
част от „Най-доброто от Джийвс и Устър“ |
Колибри
Сиела |
1999, 2009
2019 |
Джийвс | – |
| Uncle Fred in the Springtime | 1939 | Uncle Fred in the Springtime | 1939 | Чичо Фред през пролетта | Колибри | 1999, 2009 | Замъкът Бландингс и Чичо Фред | – |
| Quick Service | 1940 | Quick Service | 1940 | – | – | |||
| Money in the Bank | 1946 | Money in the Bank | 1942 | Иконом за един ден
|
Ера | 2000
|
– | – |
| Joy in the Morning | 1947 | Joy in the Morning | 1946 | Радост в утринта
част от „Най-доброто от Джийвс и Устър“ част от „Джийвс и Устър II“ |
Кронос
Сиела Кронос |
1998
2019 2003 |
Джийвс | Излиза и като Jeeves in the Morning в САЩ |
| Full Moon | 1947 | Full Moon | 1947 | Пълнолуние в Бландингс | Кронос | 1997 | Замъкът Бландингс | – |
| Spring Fever | 1948 | Spring Fever | 1948 | Пролетна треска | Колибри | 1999 | – | – |
| Uncle Dynamite | 1948 | Uncle Dynamite | 1948 | Чичо Динамит | Колибри | 1999 | Чичо Фред | – |
| The Mating Season | 1949 | The Mating Season | 1949 | Любовният сезон на търтеите | Колибри | 1996 | Джийвс | – |
| The Old Reliable | 1950 | The Old Reliable | 1950 | Истерии в Холивуд | Кронос | 2001 | – | – |
| Barmy in Wonderland | 1952 | Angel Cake | 1952 | Барми в страната на чудесата | Колибри | 2002 | – | – |
| Pigs Have Wings | 1952 | Pigs Have Wings | 1952 | Когато цъфнат налъмите | Колибри | 1997 | Замъкът Бландингс | – |
| Ring for Jeeves | 1953 | The Return of Jeeves | 1954 | Джийвс запретва ръкави | Кронос | 1998, 2012 | Джийвс | – |
| Jeeves and the Feudal Spirit | 1954 | Bertie Wooster Sees It Through | 1955 | Джийвс и феодалният дух
част от „Джийвс и Устър“ |
Кронос | 1996
2002 |
Джийвс | – |
| French Leave | 1956 | French Leave | Ваканция във Франция | Колибри | 2003 | – | – | |
| Something Fishy | 1957 | The Butler Did It | 1957 | Брачни шашми | Колибри | 2000 | – | – |
| Cocktail Time | 1958 | Cocktail Time | 1958 | Време за коктейли | Колибри | 1996 | Чичо Фред | – |
| Jeeves in the Offing | 1960 | How Right You Are, Jeeves | 1960 | Джийвс се намесва
част от „Джийвс и Устър“ |
Кронос | 1994
2002 |
Джийвс | – |
| Ice in the Bedroom | 1961 | The Ice in the Bedroom | 1961 | Богатите не целуват по-добре | Кронос | 2006 | – | – |
| Service with a Smile | 1962 | Service with a Smile | 1961 | Обслужване с усмивка | Колибри | 1998 | Замъкът Бландингс и Чичо Фред | – |
| Stiff Upper Lip, Jeeves | 1963 | Stiff Upper Lip, Jeeves | 1963 | Горе главата, Джийвс | Колибри | 1995, 2009 | Джийвс | – |
| Frozen Assets | 1964 | Biffen's Millions | 1964 | Наследството на Биф
част от „Джентълмени в неволя“ |
Кронос
Ера |
1993
2013 |
– | – |
| Galahad at Blandings | 1965 | The Brinkmanship of Galahad Threepwood | 1965 | Галахад в Бландингс | Колибри | 1998 | Замъкът Бландингс | – |
| Company for Henry | 1967 | The Purloined Paperweight | 1967 | Две сватби и едно преспапие | Кронос | 2003 | – | – |
| Do Butlers Burgle Banks? | 1968 | Do Butlers Burgle Banks? | 1968 | Икономите ограбват ли банки? | Колибри | 2001 | – | – |
| A Pelican at Blandings | 1969 | No Nudes Is Good Nudes | 1970 | Пеликан в Бландингс | Кронос | 1994 | Замъкът Бландингс | – |
| Girl in Blue | 1970 | The Girl in Blue | 1971 | Голямото накисване
част от „Капан за ергени“ |
Кронос
Ера |
2001
2012 |
– | – |
| Much Obliged, Jeeves | 1971 | Jeeves and the Tie That Binds | 1971 | Много съм ти задължен, Джийвс
част от „Джийвс и Устър“ |
Кронос | 1995
2002 |
Джийвс | – |
| Pearls, Girls and Monty Bodkin | 1972 | Plot That Thickened | 1973 | Любовните премеждия на Монти Бодкин | Колибри | 2002 | – | – |
| Bachelors Anonymous | 1973 | Bachelors Anonymous | 1974 | Клуб „Анонимни ергени“
част от „Капан за ергени“ |
Кронос
Ера |
1996
2012 |
– | – |
| Aunts Aren't Gentlemen | 1974 | Cat-nappers | 1975 | Лелите не са джентълмени | Колибри | 1996 | Джийвс | – |
| Sunset at Blandings | 1977 | Blandings Castle | 1978 | Замъкът Бландингс | незавършена | |||
| The Luck Stone | 1997 | – | – | – | – |
Сборници с разкази
В хронологичен ред по дата на публикуване във Великобритания, дори когато книгата е публикувана първо в САЩ или е публикувана на поредица в списание преди публикуването ѝ като книга.
| Английско заглавие | Година | Американско заглавие | Година | Българско заглавие | Издателство | Година | Поредица | бел. |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tales of St. Austin's | 1903 | Tales of St. Austin's | 1923 | Училищни истории | ||||
| The Man Upstairs | 1914 | Г-н Мълинър разказва
част в „Един гений не стига“ |
Кронос
Ера |
1999, 2005
2009 |
||||
| The Man with Two Left Feet | 1917 | The Man with Two Left Feet | 1933 | Човекът с двата леви крака | Кронос | 2002 | Джийвс | |
| My Man Jeeves | 1919 | Джийвс | Много пренаписани за Carry On, Jeeves | |||||
| Indiscretions of Archie | 1921 | Indiscretions of Archie | 1921 | Гафовете на Арчи
част от „Джентълмени в неволя“ |
Кронос
Ера |
2000, 2007
2013 |
||
| The Clicking of Cuthbert | 1922 | Golf Without Tears | 1924 | голф истории | ||||
| The Inimitable Jeeves | 1923 | Jeeves | 1923 | Неподражаемият Джийвс
част от „Всичко за Джийвс“ |
Колибри | 1997
2011 |
Джийвс | Биографът на Удхаус, Ричард Ъсбърн, смята това за „свободно съшит роман от осемнадесет глави, които образуват десет отделни истории в The Jeeves Omnibus |
| Ukridge | 1924 | He Rather Enjoyed It | 1925 | Академия за злополуки | Ера | 2011 | ||
| Carry On, Jeeves | 1925 | Carry On, Jeeves | 1927 | Ах, този Джийвс
част от „Всичко за Джийвс“ |
Колибри | 1998
2003 |
Джийвс | |
| The Heart of a Goof | 1926 | Divots | 1927 | голф истории | ||||
| Meet Mr Mulliner | 1927 | Meet Mr Mulliner | 1928 | част от „Сбогом на всички котки“ | Колибри | 2019 | Г-н Мълинър | |
| Mr Mulliner Speaking | 1929 | Mr Mulliner Speaking | 1930 | Стрихнин в супата... и много други истории | Колибри | 1995, 2005 | Г-н Мълинър | |
| Very Good, Jeeves | 1930 | Very Good, Jeeves | 1930 | част от „Всичко за Джийвс“ | Колибри | 2003 | Джийвс | |
| Mulliner Nights | 1933 | Mulliner Nights | 1933 | част от „Сбогом на всички котки“ | Колибри | 2019 | Г-н Мълинър | |
| Blandings Castle and Elsewhere | 1935 | Blandings Castle | 1935 | Замъкът Бландингс и други истории
част от „Сбогом на всички котки“ |
Медиум999 (Колибри)
Колибри |
1999, 2009
2019 |
Замъкът Бландинс и Г-н Мълинър | |
| Young Men in Spats | 1936 | Young Men in Spats | 1936 | Маймунска работа
част от „Сбогом на всички котки“ част от „Всичко за Джийвс“ |
Колибри | 1993
2019 2003 |
||
| Lord Emsworth and Others | 1937 | Crime Wave at Blandings | 1937 | Насилие в Бландингс | Труд | 1997 | Замъкът Бландингс, Ъкридж, голф истории | |
| Eggs, Beans and Crumpets | 1940 | Eggs, Beans and Crumpets | 1940 | част от „Сбогом на всички котки“
част от „Всичко за Джийвс“ |
Колибри | 2019
2003 |
||
| Nothing Serious | 1950 | Nothing Serious | 1950 | Замъкът Бландингс, Ъкридж, голф истории | ||||
| A Few Quick Ones | 1959 | A Few Quick Ones | 1959 | Няколко на екс | Кронос | 1997, 2008 | Джийвс, Ъкридж, Г-н Мълинър | |
| Plum Pie | 1966 | Plum Pie | 1967 | Джийвс, Ъкридж, Г-н Мълинър, Замъкът Бландингс | ||||
| The Uncollected Wodehouse | 1976 | |||||||
| A Man of Means | 1991 | |||||||
| Plum Stones | 1993 | разкази, поезия, есе | ||||||
| Tales of Wrykyn and Elsewhere | 1997 | Училищни истории | ||||||
| Enter Jeeves | 1997 | Ранни разкази за Джийвс и всички разкази за Реджи Пепър | ||||||
| Kid Brady Stories and A Man of Means | 2013 | Kid Brady Stories and A Man of Means | 2013 | Кид Брейди |
Други разкази
Удхаус е написал повече от 300 разказа.[171] Много от тези разкази първоначално са публикувани в списания, а впоследствие – в сборници с разкази. Удхаус допринася и с други произведения за периодични издания, като статии и стихотворения, а някои от романите му първоначално са публикувани и като поредица в списания.[172]
Обяснителни бележки
- ↑ Презимето на П. Г. фон Доноп e Джордж. Не е ясно защо Гренвил е избранo за Удхаус. Академикът Софи Ратклиф предполага, че Елинор Удхаус го е избрала заради харесването си към литературни герои. Сър Ричард Гренвил е героят на The Revenge: A Ballad of the Fleet на Алфред Тенисън; сред имената, които Елинор е дала на другите си синове, са Певерил от Peveril of the Peak на Уолтър Скот и Ланселот от Idylls of the King на Тенисън.
- ↑ По-малкият му брат, Ричард, е роден през 1892 г. Според биографа Робърт МакКръм, той почти не участва в живота на Удхаус, като през по-голямата част от живота си е живее в Индия, а след това в Китай, и си изгражда скромна репутация като любител крикет играч.<ref>МакКръм, стр. 23–24; и "Ричард Удхаус" Архив на оригинала от 2015-06-10 в Wayback Machine., Cricinfo, посетено на 27 април 2015 г.
- ↑ Ъсбърн цитира като пример изречение от романа Money in the Bank: "С чувството, което беше негов постоянен спътник напоследък, тъй като сватбата беше насрочена за пети юли, а вече беше десети юни, че ако някой би искал да го опише като някакво диво същество, хванато в капан, което вижда трапера да идва през гората, няма да има нищо против, той хвърли мрачна бананова кора по най-шумното от врабчетата и се върна в стаята".
- ↑ Маккръм намира решението на баща му Ърнест Удхаус за несъвместимо с финансовите факти: той изчислява, че доходите на Ърнест, независимо от валутните колебания, биха му позволили спокойно да изпрати двама сина в Оксфорд. По-късно Удхаус разсъждава, че ако беше отишъл в Оксфорд, вероятно щеше да стане учител като брат си Армин, а не да направи кариера като писател.<ref>McCrum, . 37
- ↑ Удхаус пише предимно под името П. Г. Удхаус, но понякога е използвал и други имена, включително П. Брук-Хейвън, Мелроуз Грейнджър, Пелъм Гренвил, Дж. Плъм, Дж. Уокър Уилямс, К. П. Уест, Хенри Уилям-Джоунс и Базил Уиндхам. <ref name="Gage CA"> "P(elham) G(renville) Wodehouse",
- ↑ Пиесата се играе в театър Странд на от юни; Gaye, с. 1538 и "Strand Theatre" в The Times, 15 юни 1904 г., с. 7
- ↑ Според дъщерята на Карт, Дейм Бриджит Д'Ойли Карт, ученикът, описан на Удхаус, не е бил нейният баща, който бил срамежлив и мълчалив, а по-общителният й по-голям брат Лукас.<ref>Доналдсън, с. 85
- ↑ В тази история фамилията на Бърти очевидно не е Устър, а Маниринг-Фипс, и Джийвс все още не е всезнаещият deus ex machina, в който скоро ще се превърне в следващите истории.<ref>Usborne, с. 103 и Wodehouse, P. G. "Extricating Young Gussie", The Man With Two Left Feet and Other Stories (1917), Project Gutenberg, посетено на 28 април 2015 г.
- ↑ Спектаклите на триото в „Принцес“ и други театри в Ню Йорк имат периоди от 475 представления за „О, Боже!“ до 48 за „Мис 1917“.<ref>Доналдсън, с. 357–358
- ↑ Спектаклите на триото в „Принцес“ и други театри в Ню Йорк са имали периоди от 475 представления за „О, Боже!“ до 48 за „Мис 1917“.<ref>Доналдсън, с. 357–358
- ↑ В Leave it to Psmith (1923).<ref>Usborne, с. 91
- ↑ Сред членовете на този измислен клуб Мейфеър са Псмит, Бърти Устър, двама от племенниците на г-н Мълинър и по-малкият син на лорд Емсуърт, Фреди Трипууд. Петдесет други млади мъже, герои на Удхаус, също са идентифицирани като членове.<ref name="j46">Джагард, с. 46–49
- ↑ Те включват пълнометражни филми Uneasy Money (1918), A Damsel in Distress (1919), The Prince and Betty (1919), Piccadilly Jim (1920), Their Mutual Child (1920, от романа, публикуван във Великобритания като The Coming of Bill) и The Small Bachelor (1927).<ref>Taves, с. 123
- ↑ Оригиналната книга на Болтън и Удхаус се развива на корабокрушенски презокеански лайнер; малко преди премиерата на Бродуей, корабокрушение край бреговете на Ню Джърси причинява смъртта на 138-те пътници и членове на екипажа. Продуцентът решава, че сюжетът би изглеждал неподходящ при тези обстоятелства и очевидно се радва на претекста да изостави оригиналната книга, от който е недоволен.<ref>McCrum, с. 227–228
- ↑ Средната седмична индустриална заплата във Великобритания през 1938 г. е 180 паунда годишно.<ref>"Industrial Wages" Архив на оригинала от 2015-03-15 в Wayback Machine., Hansard, 21 February 1956, Vol. 549, cols. 177–179
- ↑ По това време двете страни не са постигнали споразумение, че данъкът върху доходите се плаща в едната или другата страна, но не и в двете.<ref>Donaldson, с. 153
- ↑ Сред онези, на които Удхаус се позовава, е Хю Уолпоул. Удхаус пише на приятел Уилям Тауненд: „Не си спомням дали някога съм ти разказвал за срещата ми с Хю, когато бях в Оксфорд и получавах докторска степен по литература. Бях отседнал при вицеканцлера в Магдален и той нахлу и прекара деня. Беше точно след като Илер Белок беше казал, че съм най-добрият жив английски писател. Разбира се, бе само шега, но Хю ужасно се разтревожи. Той ми каза: „Видя ли какво каза Белок за теб?“ Казах, че съм. „Чудя се защо го каза.“ „Чудя се“, казах аз. Дълго мълчание. „Не мога да си представя защо го каза“, каза Хю. Казах, че и аз не мога. Още едно дълго мълчание. „Изглежда толкова необикновено да се каже това!“ „Много необикновено.“ Отново дълго мълчание. „А, добре“, каза Хю, очевидно намерил решението, „старецът много остарява.“'"<ref>Wodehouse, Performing Flea, Letter of 1 August 1945, с. 128
- ↑ Удхаус намира местната природа за монотонна и пише: „В провинцията има някаква монотонност, която е накарала много посетители да кажат: „Ако това е Горна Силезия, каква ли трябва да е Долна Силезия?"<ref name="Connolly 88">Connolly, с. 88
- ↑ Трети биограф, Бени Грийн, го нарича „една от най-гнусните лични атаки в историята на английската журналистика“,<ref>Green (1981), с. 184
- ↑ Макензи каза, че има „старомодно предубеждение срещу осъждането на човек, чието мнение не е изслушано“; той добави, че „се чувствам по-отвратен от морала на г-н Милн, отколкото от безотговорността на г-н Удхаус“.
- ↑ Статията е публикувана в юлския брой на списание „Windmill“.<ref>Оруел, стр. 299
- ↑ Драма от 2013 г., продуцирана от BBC 4, озаглавена „Удхаус в изгнание“ (Wodehouse in Exile), разглежда обстоятелствата около преживяванията на Удхаус по време на войната и последвалата реакция.<ref>Уилсън, Бенджи. „Удхаус в изгнание“, BBC Four, 26 март 2013 г., telegraph.co.uk
- ↑ Той пише на Болтън: „Очевидно трябва да напишеш шоуто си и да го композираш, а след това да дадеш серия от прослушвания на спонсори, вместо ръководството да подреди няколко звезди и след това да им напише шоу.“<ref>Джейсън, стр. 210
- ↑ A Few Quick Ones (1958), Plum Pie (1966), Performing Flea (1953), Bring on the Girls! (1954, с Guy Bolton) и Over Seventy (1957).<ref>Usborne, с. 238
- ↑ Семейство Удхаус даряват 35 000 долара на приюта „Bide-a-Wee“ и той е щял да получи 300 000 долара според завещанието на Удхаус, ако не е била промяната в управленския му режим, която семейство Удхаус не одобрявало.
- ↑ И в двата случая блокирането е по молба на британския посланик в САЩ, сър Патрик Дийн през 1967 г. и неговия наследник лорд Кромер през 1971 г.<ref name=block>е лишен от рицарско звание от Устър“, The Daily Telegraph, 16 август 2002 г., стр. 4
Бележки
- ↑ Jasen, с. 2; and Donaldson, с. 39–40
- ↑ "Surrey's Famous people", Visit Surrey, посетен 25 април 2015
- ↑ Wodehouse and Ratcliffe, с. 30
- ↑ Wodehouse, Over Seventy, с. 46; also, slightly reworded, in author's preface to 1969 reissue of Something Fresh, с. 2
- ↑ McCrum, с. 9
- ↑ McCrum, с. 14
- ↑ Wodehouse and Ratcliffe, с. 30
- ↑ Donaldson, с. 43
- ↑ Donaldson, с. 43 (Kipling); Hart-Davis, с. 20 (Walpole) и Usborne, с. 43 (Такъри и Саки)
- ↑ Jasen, с. 5
- ↑ Wodehouse, Over Seventy, с. 16
- ↑ McCrum, с. 16–17
- ↑ Donaldson, Frances. (1986) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville" Архив на оригинала от 2015-06-13 в Wayback Machine., Oxford Dictionary of National Biography archive, Oxford University Press, посетен на 25 април 2015
- ↑ Wodehouse, цитиран в Jasen, с. 8
- ↑ Jaggard (1967), с. 104
- ↑ Шаблон:National Heritage List for England
- ↑ Easdale, Roderick (2014). The Novel Life of P. G. Wodehouse, p. 40
- ↑ "Box People and Places: The Shadow of Mary Deane", boxpeopleandplaces.co.uk, accessed 9 March 2024
- ↑ Kemp, Sandra, ed. (1997) Edwardian Fiction: An Oxford Companion (Oxford University Press), с. 92
- ↑ Murphy, с. 21
- 1 2 Sproat, Iain. (2010) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville (1881–1975)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, посетен 24 април 2015
- ↑ McCrum, с. 24
- ↑ Jasen, с. 17
- ↑ Donaldson, Frances. (1986) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville" Архив на оригинала от 2015-06-13 в Wayback Machine., Oxford Dictionary of National Biography archive, Oxford University Press, посетен 25 април 2015
- ↑ Usborne, с. 26
- ↑ Wodehouse, Performing Flea, Letter of 7 March 1946, с. 135
- ↑ Jasen, с. 18
- ↑ Phelps, с. 63
- ↑ Wodehouse, Over Seventy, с. 19
- ↑ Wodehouse, Over Seventy, с. 19–21, and 24–27
- ↑ Donaldson, с. 57
- ↑ Jasen, с. 22–23
- ↑ Jasen, с. 25
- ↑ Jasen, с. 45
- ↑ McCrum, с. 52–53
- ↑ McCrum, с. 47
- ↑ French, с. 18
- ↑ Wodehouse, Performing Flea, Letter of 27 August 1946, с. 138
- ↑ McCrum, с. 68
- ↑ Jasen, с. 32–33
- ↑ Jason, с. 34; Green (1981), с. 98 и McCrum, с. 70
- ↑ Napper, с. 38
- ↑ McCrum, с. 30
- ↑ McCrum, с. 70, и Wodehouse and Ratcliffe, с. 55
- ↑ Jasen, с. 36; and Green (1981), с. 247
- ↑ French, с. 31
- ↑ French, с. 32; Jasen, с. 42–43, 274 and 278 и "Savoy Theatre", The Times, 9 April 1913, с. 10
- 1 2 McCrum, с. 504
- ↑ Двете книги са Not George Washington (1907) и The Globe By the Way Book (1908).[48]
- ↑ Usborne, с. 96
- ↑ Jasen, с. 36
- 1 2 McCrum, с. 83
- ↑ French, с. 38
- 1 2 Wodehouse, The World of Psmith, с. v
- ↑ Usborne, с. 237
- ↑ Jasen, с. 44–45
- ↑ Jasen, с. 45
- ↑ Donaldson, с. 92
- ↑ Donaldson, Frances. (1986) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville" Архив на оригинала от 2015-06-13 в Wayback Machine., Oxford Dictionary of National Biography archive, Oxford University Press, посетен 25 април 2015
- ↑ Sproat, Iain. (2010) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville (1881–1975)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, посетен 24 април 2015
- ↑ Jasen, с. 56
- ↑ McCrum, с. 213
- ↑ Леонора приема фамилията му до брака си с Peter Cazalet през 1932.[62]
- ↑ McCrum, с. 91
- ↑ Wodehouse and Ratcliffe, с. 94
- ↑ Usborne, с. 17
- ↑ Usborne, с. 117–118
- ↑ Usborne, с. 173–175
- ↑ Hischak, Thomas. "Princess Theatre Musicals" Архив на оригинала от 12 юни 2015 в Wayback Machine., The Oxford Companion to the American Musical, Oxford University Press, 2008
- ↑ Donaldson, с. 111
- ↑ Jasen, с. 68–69
- ↑ Donaldson, с. 111–112
- ↑ Donaldson, с. 110
- ↑ Stempel, Larry. "Wodehouse, P.G.", The Grove Dictionary of American Music, Oxford Music Online. Oxford University Press, посетен 7 май 2015
- ↑ Bordman, Gerald. "Jerome David Kern: Innovator/Traditionalist", The Musical Quarterly, 1985, Vol. 71, No. 4, с. 468–473
- ↑ Jasen, p. 76
- ↑ Usborne, с. 166
- ↑ Usborne, p. 167
- ↑ Грешка при цитиране: Невалиден
<ref>таг; не е подаден текст за бележките на име „j46“. - ↑ Donaldson, Frances. (1986) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville" Архив на оригинала от 2015-06-13 в Wayback Machine., Oxford Dictionary of National Biography archive, Oxford University Press, retrieved 25 април 2015
- ↑ Donaldson, с. 359
- ↑ Donaldson, с. 128
- ↑ Taves, с. 127
- ↑ McCrum, с. 183, 186 и 214
- ↑ Wodehouse and Donaldson, Letter of 26 June 1930, с. 125
- ↑ Taves, с. 131
- ↑ Wind, с. 29
- ↑ Taves, с. 137
- ↑ Donaldson, с. 143
- ↑ Taves, p. 137 and Donaldson, с. 143
- ↑ Donaldson, с. xiv; McCrum, с. 305 и Phelps, с. 22
- ↑ Taves, с. 138
- ↑ "Wodehouse on the Stage", The Manchester Guardian, 30 September 1930, с. 15
- ↑ Green (1980), с. 12
- ↑ „Бенито Мусолини“ Архив на оригинала от 2017-07-01 в Wayback Machine., „Ню Йорк Таймс“, 21 август 1994 г.
- ↑ Donaldson, pс. 252–253; and Usborne, p. 24
- ↑ Jasen, с. 139
- ↑ Usborne, с. 127
- ↑ Sproat, Iain. (2010) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville (1881–1975)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, retrieved 24 април 2015
- ↑ Sproat, Iain. (2010) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville (1881–1975)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, retrieved 24 април 2015
- ↑ Belloc, с. 5
- ↑ Hart-Davis, с. 403
- ↑ Donaldson, с. 161
- ↑ "The Universities", The Observer, 28 May 1939, с. 15
- ↑ The Observer suggested that Jeeves should receive an honorary MA at the same time.[104]
- ↑ Green (1981), с. 247
- ↑ McCrum, с. 267–270
- ↑ Green (1981), с. 181
- ↑ McCrum, с. 272–273
- ↑ Green (1981), с. 181
- ↑ McCrum, pp. 276–277
- ↑ Phelps, с. 208, 212
- ↑ Jasen, с. 174
- ↑ Connolly, с. 84
- ↑ Jasen, с. 175
- ↑ Phelps, с. 209–210; and Green (1981), с. 182–183
- ↑ McCrum, с. 301–302
- ↑ Green (1981), с. 182
- ↑ Phelps, с. 211
- ↑ Sproat, Iain. (2010) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville (1881–1975)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, retrieved 24 април 2015
- ↑ Connolly, с. 91 и Phelps, с. 211
- ↑ McCrum, с. 320
- ↑ Phelps, с. 212
- 1 2 Sproat, Iain. (2010) "Wodehouse, Sir Pelham Grenville (1881–1975)", Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, retrieved 24 април 2015
- ↑ Phelps, с. 212
- ↑ "The Price is ?", The Mirror, 28 June 1941, с. 1
- ↑ "Mr P.G. Wodehouse (Broadcasts, Germany)" Архив на оригинала от 12 юни 2015 в Wayback Machine., Hansard, 9 July 1941, Vol. 373, cols 145–146
- 1 2 "The Government Changes", The Times, 22 July 1941, с. 4
- ↑ Connolly, с. 92
- ↑ Phelps, с. 212–213
- ↑ МакКръм, с. 317
- ↑ Phelps, с. 215–216
- ↑ McCrum, p. 315
- ↑ "Letters to the Editor", The Times, 19 July 1941, с. 5
- ↑ Donaldson, с. 242
- 1 2 Connolly, с. 93
- ↑ Phelps, p. 216
- ↑ Connolly, с. 93 и Phelps, с. 219
- ↑ Green (1981), с. 202
- ↑ McCrum, с. 344
- ↑ Phelps, p. 220
- 1 2 McCrum, p. 346
- ↑ Neither Cussen's report or Matthew's decision was communicated to Wodehouse; they were not released to the public until 1980.[142]
- ↑ Ziegler, Philip. (2004) "Cooper, (Alfred) Duff, first Viscount Norwich (1890–1954)", Oxford Dictionary of National Biography archive, Oxford University Press, retrieved 12 June 2015 Шаблон:ODNBsub
- ↑ McCrum, p. 347
- ↑ McCrum, p. 348; and Connolly, pp. 97–99
- ↑ "Mr P. G. Wodehouse" Архив на оригинала от 12 юни 2015 в Wayback Machine., Hansard, 6 December 1944, Vol. 406, cols 499–502
- ↑ Orwell, p. 289
- ↑ Orwell, p. 296
- ↑ Green (1981), p. 203
- ↑ McCrum, p. 358
- ↑ Jasen, pp. 205–206
- ↑ McCrum, p. 362
- ↑ Jasen, p. 210
- ↑ Donaldson, p. 298
- ↑ McCrum, p. 363
- ↑ McCrum, p. 358
- ↑ Jasen, pp. 241 and 275; and Wodehouse and Ratcliffe, p. 472
- ↑ McCrum, p. 368
- ↑ Donaldson, p. 340
- ↑ Green (1981), p. 230
- ↑ Donaldson, p. 306
- ↑ Jasen, p. 234
- 1 2 Reynolds, Paul. "Officials blocked Wodehouse honour" Архив на оригинала от 30 юни 2006 в Wayback Machine., BBC, 15 August 2002
- 1 2 "A Very Happy New Year Double", The Times, 2 January 1975, p. 13
- ↑ McCrum, pp. 342 and 415–417
- ↑ McIlvaine Sherby, с. 11 – 108.
- ↑ Ring 2004, с. 30 – 37.
- ↑ Voorhees 1985, с. 331 – 33.
- ↑ Phelps 1992, с. 312 – 21.
- ↑ Powell 1994, с. 300.
- ↑ McIlvaine Sherby, с. 143.
Библиография
- Belloc, Hilaire (2012) [1939]. "Introduction". In P. G. Wodehouse (ed.). Weekend Wodehouse. London: Arrow Books. ISBN 978-0-09-955814-9
- Bennett, Alan (2006) [2003]. Untold Stories. London: Faber and Faber. ISBN 978-0-571-22831-7
- Connolly, Joseph (1987) [1979]. P. G. Wodehouse. London: Thames and Hudson. ISBN 978-0-500-26027-2
- Donaldson, Frances (1983) [1982]. P. G. Wodehouse: A Biography. London: Futura. ISBN 978-0-7088-2356-9
- Easdale, Roderick (2014). The Novel Life of P. G. Wodehouse. Luton, UK: Andrews. ISBN 978-1-78333-828-3
- French, R.D.B. (1966). P. G. Wodehouse. Writers and Critics. Edinburgh and London: Oliver and Boyd
- Gaye, Freda, ed. (1967). Who's Who in the Theatre (fourteenth ed.). London: Sir Isaac Pitman and Sons
- Green, Benny (1981). P. G. Wodehouse: A Literary Biography. London: Pavilion. ISBN 978-0-19-281390-9
- Green, Stanley (1980) [1976]. Encyclopedia of the Musical Theatre. New York: Da Capo Press. ISBN 978-0-306-80113-6
- Hart-Davis, Rupert (1997) [1952]. Hugh Walpole. Stroud, UK: Sutton. ISBN 978-0-7509-1491-8
- Jaggard, Geoffrey (1967). Wooster's World. London: Macdonald
- Jasen, David A. (1975). P. G. Wodehouse: A Portrait of a Master. London: Garnstone. ISBN 978-0-85511-190-8
- Leavis, Queenie (1968). Fiction and the Reading Public. London: Chatto and Windus
- McCrum, Robert (2004). Wodehouse: A Life. London: Viking. ISBN 978-0-670-89692-9
- McIlvaine, Eileen (1990). P. G. Wodehouse: A Comprehensive Bibliography and Checklist. New York: J. H. Heineman. ISBN 978-0-87008-125-5
- Murphy, N.T.P. (2015). The P. G. Wodehouse Miscellany. Stroud: History Press. ISBN 978-0-7509-5964-3
- Napper, Lawrence (2010). "British Gaiety". In Steven Cohan (ed.). The Sound of Musicals. London: British Film Institute. ISBN 978-1-84457-347-9
- Orwell, George (2000). Essays. London: Penguin Books. ISBN 978-0-14-118306-0
- Pavlovski, Linda; Darga, Scott T., eds. (2001). "P. G. Wodehouse". Twentieth-Century Literary Criticism, Vol. 108. Detroit: Gale Research. ISBN 978-0-7876-4568-7
- Phelps, Barry (1992). P. G. Wodehouse: Man and Myth. London: Constable. ISBN 978-0-09-471620-9
- Sampson, George (1941). The Concise Cambridge History of English Literature. Cambridge: Cambridge University Press
- Taves, Brian (Summer 2005). "P. G. Wodehouse and Hollywood". Southern California Quarterly. 87 (2): 123–169
- Usborne, Richard (1976). Wodehouse at Work to the End. London: Barrie and Jenkins. ISBN 978-0-214-20211-7
- Voorhees, Richard (1966). P. G. Wodehouse. New York: Twayne
- Voorhees, Richard (1985). "P. G. Wodehouse". In Stayley, Thomas F. (ed.). Dictionary of Literary Biography: British Novelists, 1890–1929: Traditionalists. Detroit: Gale. ISBN 978-0-8103-1712-3
- White, Laura M. (2009). "P. G. Wodehouse". In St. Pierre, Paul Matthew (ed.). Dictionary of Literary Biography: Twentieth-Century British Humorists. Detroit: Gale. ISBN 978-0-7876-8170-8
- Wind, Herbert Warren (1981). The World of P. G. Wodehouse. London: Hutchinson. ISBN 978-0-09-145670-2
- Wodehouse, P. G. (1957). Over Seventy. London: Herbert Jenkins
- Wodehouse, P. G. (1953). Performing Flea: A Self-Portrait in Letters. London: Herbert Jenkins
- Wodehouse, P. G. (1979) [1915]. Something Fresh. Harmondsworth, UK: Penguin. ISBN 978-0-14-005035-6
- Wodehouse, P. G. (1974). The World of Psmith. London: Barrie and Jenkins. ISBN 978-0-214-20000-7
- Wodehouse, P.G. (1990). Frances Donaldson (ed.). Yours, Plum: The Letters of P. G. Wodehouse. London: Hutchinson. ISBN 978-0-09-174639-1
- Wodehouse, P. G. (2013). Sophie Ratcliffe (ed.). P. G. Wodehouse: A Life in Letters. London: Arrow. ISBN 978-0-09-951479-4
Външни препратки
- ((en)) P. G. Wodehouse Appreciation Page Архив на оригинала от 2008-01-01 в Wayback Machine.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата P. G. Wodehouse в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
