Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Лирика в проза

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Петя Дубарова от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Петя Дубарова
българска поетеса
Родена
Починала
4 декември 1979 г. (17 г.)
Уебсайтwww.dubarovamuseum.com
Петя Дубарова в Общомедия

Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса.

Биография

Петя Дубарова на 13 г.

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.

Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев, Ваня Петкова и Григор Ленков.[1]

Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев). Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, но за съжаление тя не е имала приятели. Прилежна ученичка е. Тя е изключително общителна и лъчезарна.

През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер – швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.

Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.

Ранна смърт

Вечерта на 3 декември 1979 г. Петя изпива смъртоносна доза сънотворни препарати и на 4 декември умира на 17-годишна възраст, оставяйки бележка със следния текст:

„

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

Тайна

“

След изненадващата ѝ и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. Съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица български известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Андрей Германов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.

Творчество

Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.

Библиография

Аз и морето (Г. Бакалов, 1980; 1981)

Поезия (Г. Бакалов, 1984)

Лястовица (Отечество, 1987)

Най-синьото вълшебство (Български писател, 1988)

Ученическа тетрадка (Български художник, 1990)

Из писмата, дневника, творчеството й (Спектър, 1991)

И светла, и истинна (Нефтохимик, 1993; 1996)

На слънцето сестра (Нефтохимик, 1995)

Доброта (Фондация за българска литература, 2002)

Том 1: Проза, Том 2: Поезия (Либра Скорп, 2006 - 2007)

Ето ме днес съвършено разлистена (на български и английски език ) (Либра Скорп, 2011)

Том 1: Поезия, Том 2: Проза (Либра Скорп, 2015)

Избрано (Либра Скорп, 2019)

Избрано за деца (Либра Скорп, 2019)

Избранные стихи для детей (на руски език) (Либра Скорп, 2020)

Да съм слънчево момиче (на български и английски език) (Либра Скорп, 2020)

За Петя Дубарова

Веселин Ханчев - Соната за Петя Дубарова (Христо Г. Данов, 1985; 1988)

Веселка Венкова - Слънчевото дете на поезията - Петя Дубарова (1962 - 1979) (ОТПКИ "Царевец", 1987)

Елена Начева-Лафазанова, Кръстю Лафазанов - Пълнолудие или две кофи смях (132 с.) (ЕЛА, 1999)

Люба Маркова - Песъчинка от луната (ИК Марк-91, 2001)

Димитър Костадинов - Природата в поезията за деца нa Петя Дубарова (Писателско дружество - Бургас, 2005)

Добрина Топалова - Явлението Петя Дубарова : Том 1 - Митът на поета, Том 2 - Митът за поета (УИ „Св. Климент Охридски“, 2006 - 2007)

Елица Дубарова - Четем и превеждаме Петя Дубарова (Либра Скорп, 2007)

София Ангелова, Елица Дубарова-Петкова - Петя Дубарова - библиография (Либра Скорп, 2011)

Елена Начева - Лафазанова - Кабинет по смехотерапия - 1 част (Трета глава: Сълзите) (ЕЛА, 2012)

Тодорка Лазарова - Петя Дубарова като преводач (Либра Скорп, 2013)

Пенчо Ковачев - Защо се самоубиват поетите (Глава: Петя Дубарова изпи чашата до дъно) (Изток-Запад, 2013)

Катя Зографова - Бележити жени на / за България (Глава: Морският прилив Петя Дубарова) (Фабер, 2021)

Abigail George - Letter to Petya Dubarova (Gazebo Books, 2022)

Цитати

В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:

„ „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …“; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…“;

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“

“

Дом музей „Петя Дубарова“

Паметник на Петя Дубарова в Морската градина в Бургас (детайл). Паметникът е открит на 5 ноември 2010 г. Дело е на скулптора Радостин Дамасков и на архитект Владимир Милков.

С решение на Министерския съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г.

Музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса. Къщата музей е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.

Гробът на Петя Дубарова в Бургас

Памет

На Петя Дубарова е наречена улица в жилищен комплекс „Овча купел“ в София (Карта).

Песни по стихове на Петя Дубарова

По стихове на младата поетеса са създадени естрадни песни, изпълнявани от популярни български изпълнители. Подредбата е по азбучен ред на името на изпълнителя/групата:

Източници

  1. ↑ Шахова, Таня. Моята Петя Дубарова // Filternews. 23.03.2022.
Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни