Произведения

Хроники на Орм

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Книга игра

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Богдан Русев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Богдан Русев
български писател и преводач
Роден
Богдан Бориславов Русев
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, преводач, сценарист, журналист, копирайтър
Литература
ПсевдонимРобърт Блонд, Деймън Райт
Периодот 1993 г.
Жанроверазказ, роман
Направлениесайбърпънк, фентъзи
Дебютни творби„Варварския Бог“ (1993)
Известни творби„Електрочакра“ (2001), „Варварският Бог“ (1993) „Принцът на Алкирия“ (1994)
Семейство
СъпругаЙоана (2024 - )
Деца2

Богдан Бориславов Русев е съвременен български писател, преводач и автор на книги‑игри. Работи в областта на прозата, като създава романи, разкази и произведения за деца. Като преводач от английски език представя на българската публика редица автори от световната литература. В жанра на книгите‑игри публикува под псевдонима Робърт Блонд, като е част от авторския тандем „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.

Работил е и в областта на журналистиката и в областта на рекламата като копирайтър и създател на рекламни концепции, както и като телевизионен и филмов сценарист.

Биография и творчество

Богдан Русев е роден през 1975 г. във Велико Търново. През 1994 г. завършва Английската езикова гимназия в родния си град, след което се установява в София.

В периода 1993 – 1999 г. публикува книги‑игри под псевдонима „Робърт Блонд“.[1] Пробива в жанра[2] заедно със съавтора си Ейдриън Уейн (псевдоним на Александър Султанов). Двамата дебютират с „Варварският бог“ (1993), написана още като ученици и отличаваща се с обем от 777 епизода. След нея излиза продължението „Принцът на Алкирия“, а по‑късно и четирилогията „Магията на мрака“ – „Призрачният вятър“, „Вълшеният капан“, „Езерният град“ и „Древният враг“.

В самостоятелната си работа Русев създава редица книги‑игри, сред които поредицата „Хрониките на отец Валенс“ (започната съвместно с Уейн и впоследствие продължена от него), „Синът на пустинята“, „Пустинен огън“, „Приказки от 1001 кули“ и други заглавия с преобладаваща фентъзи и ориенталска тематика. Сред по‑късните му проекти са познавателната книга‑игра „Херкулес“ и фантастичният роман „Сонора“, написан в съавторство.

През 1999 г. получава бакалавърска степен по английска филология в Софийския университет, а през 2000 г. завършва магистърска програма (Research Programme) в Кралския колеж в Лондон. След това започва професионална дейност в областта на журналистиката и белетристиката.

От 2001 до 2003 г. е главен редактор на списание „Егоист“,[3] а през 2004 – 2005 г. заема същата позиция в списание „Една седмица в София“. През 2005 – 2006 г. е творчески директор в „Ogilvy & Mather Sofia“,[4] а между 2006 и 2009 г. – творчески директор в „Demner, Merlicek & Bergmann София“.

В периода 2009 – 2010 г. е главен редактор на списание „Light“, приложението на вестник „Капитал“.[5][6]

През 2010 – 2011 г. работи като сценарист в телевизионния проект „Малкото голямо четене“ по БНТ.[7][8]

През 2011 г. е старши копирайтър в „Demner, Merlicek & Bergmann София“, а през 2015 – 2016 г. – творчески директор в рекламната агенция The Smarts.

Освен работата си в областта на книгите‑игри Русев е автор на повестта „Съдбовно равноденствие“ (публикувана под псевдонима Деймън Райт), както и на сборниците с разкази „Електрочакра“ и „12 приказки от Белегаст“. Като преводач от английски език е подготвил българските издания на редица произведения от съвременната англоезична литература, включително и на филмовата трилогия по „Властелинът на пръстените“.

Има два брака. Първият му брак е в периода 2014 – 2020 г., като в периода 2017 – 2019 г. живеят в село Руен.[9][10] Имат един син. От 2024 г. е има втори брак и със съпругата си Йоана имат дъщеря. Живеят в София.

Библиография

Като Богдан Русев

Богдан Русев е автор на разкази, новели, романи, детски книги, биографии и първия български аудиосериал, създаден специално за Storytel: „P.S. Някой трябва да плати“ (2019). Романите му „Къщата[11]“, „Туристът“[12] и „Ела при мен“[13] са издадени в превод, съответно в Германия (2015), Великобритания (2015) и САЩ[14] (2019). Автор е на популярна детективска поредица за съвременна София и Пловдив: „Къщата“ (2008),[11]“ „Стаята“ (2014),[15] „Вечен град“[16] (2021), „Град под обсада“[17] (2022), „Градът не забравя“[18] (2023).

Избрана библиография:

  • „Електрочакра“ (разкази, 2001)
  • „12 приказки от Белегаст“[19] (детски приказки, 2004)
  • „Ела при мен“[13] (роман, 2007)
  • „The Singles Collection“ (разкази, 2009) ISBN 9789542806554
  • „Туристът“[12] (роман, 2010)
  • „Три новели“[20] (2011)
  • „Безкрайният път“[21] (детски научнофантастичен роман, 2012)
  • „Думите“[22] (новели, 2013)
  • „Предпоследната крачка“ (биография на Кирил Николов-Дизела, 2020) ISBN 9786197300949[23]

Като Робърт Блонд

На 15 години публикува първата си книга-игра под псевдонима Робърт Блонд, в тандем с Ейдриън Уейн. Двамата са сред най-популярните автори от пика на българските книги-игри през 90-те години: „Варварският бог“, „Принцът на Алкирия“, „Сонора“, поредицата „Валенсиански хроники“ и много други. Като самостоятелен автор, Робърт Блонд е публикувал „Синът на пустинята“, „Пустинен огън“, поредицата „Приказки от Белегаст“, поредицата „Хрониките на Орм“ и много други. Общият тираж на всички книги-игри на Робърт Блонд надхвърля 150 хиляди.

Книги-игри

В съавторство с Ейдриън Уейн[24]

Самостоятелни
  • Шоу на смъртта (1993)
  • Последният убиец на дракони (1994)
  • Сонора (1994)
  • Олтарът на тъгата (1995)
  • Пурпурният змей (1995)
  • Коприна в нощта (2004), преиздадена под заглавието „Новите приказки от 1001 нощ“ (2005)
  • Пътуващият цирк (2014), <small>в книгата на Колин Уолъмбъри „Ледената цитадела“
Поредица „Алкирия“
  1. Варварският бог (1993)
  2. Принцът на Алкирия (1993)
  3. Призрачният вятър (1997)
  4. Вълшебният капан (1998)
  5. Езерният град (1998)
  6. Древният враг (1998)

3, 4, 5 и 6 са част от поредицата „Магията на мрака“, съответно като № 1, 2, 3 и 4

Поредица „Асасините на Персия“
  • Асасините на Персия: Спящият убиец (2011)
Поредица „Патрул за Ада“
  • Патрул за ада (1997)
  • Патрул за ада 2: Мухата отвръща на удара, в Патрул за Ада: 2в1 (2012)
В сп. „Мегаигри“
  • „Патрул за Ада“, бр. 1, 2 и 3 (1994)
  • „Кралска кръв“, бр. 4 и 5 (1994), с Евгений Йорданов

В съавтворство с други писатели

Самостоятелни

  • Пустинен огън (1996)
  • Дракон в мазето (1997)
  • Херкулес (1997)
  • Вълшебната арфа (1997)
  • Тайната на Зоро (1998)
  • Джонатан Харпър и четиримата конника на Апокалипсиса (1998)
  • Вечният воин (2024)
  • „Лора Фей: Първа мисия“, в бр. 19 на сп. „Агамор“ (2024)
Поредица „Валенсиански хроники“
  • Олтарът на тъгата (1995), с Ейдриън Уейн
  • Небето ви чака (1995)
  • Вампирите на Флавия: Ловците (1997)
  • Вампирите на Флавия: Вкусът на кръвта (1997)
  • Убийство в Белскейд (1999)
Поредица „Приказки от Белегаст“
  1. Приказки от 1001 кули (1996)
  2. Приказки от храма на чудесата (1998)
  • 12 приказки от Белегаст (2004) – сборник с разкази от света на „Белегаст“
Поредица „Хроники на Орм“
  1. Бойците на Орм (1997)
  2. Роди се сянка (1997)
  3. Войната на сенките (1998)
  • „Онирогаф“, разказ в бр. 14 на сп. „Мегаигра“ (1998)
  • „Опасен товар“, разказ в бр. 8 на сп. „Мегаигра“ (1997)
Поредица „Синът на пустинята“
  • Синът на пустинята (1995)
  • Синът на пустинята 2 (2025)
В сп. „Мегаигра“ и „Мегаигри“
  • „Приказки от края на света“, бр. 7 и 9 на сп. „Мегаигра“ (1997)
  • „Опасен товар“, бр. 8 на сп. „Мегаигра“ (1997)
  • „Остатъчно завръщане“, бр. 10 на сп. „Мегаигра“ (1997)

Романи

  • Ела при мен (2007)
  • Къщата (2008)[25]

Повести и новели

  • Съдбовно равноденствие – повест, под псевдонима Деймън Райт
  • Три новели (2011)[26]

Сборници с разкази

  • Електрочакра (2001)
  • Вълшебна нощ (2006)[27]
  • Singles Collection: 1999 – 2009 (2009)[28]
  • Разкази Light (2011)

Детска и младежка литература

  • Безкрайният път (2010)
  • Витроникс измерение (2018), с Владислав Аначков и Стефан Роглев

Поредица „Българ“

С Неделчо Богданов

  • Българ: Лабиринтът на времето (2015)
  • Българ 2 (2016)

Преводи

Богдан Русев е преводач на съвременна англоезична литература с 30-годишен стаж. Номиниран е три пъти за годишната награда „Кръстан Дянков“ на фондация „Елизабет Костова“: през 2012 (за превода на „Градът и градът“ от Чайна Миевил), 2015 (за превода на „Където луната я няма“ от Нейтън Файлър) и 2021 (за превода на „Орикс и Крейк“ от Маргарет Атууд). През 2023 печели голямата награда с превода си на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг.[29]

частично представяне

Сценарии

  • „Рекламна пауза“ (БНТ, 2005)
  • „Малкото голямо четене“ (БНТ, 2011)
  • „Марс и Венера“ (Nova, 2013)
  • „Най-хубавите години от нашия живот“ (БНТ, 2014)
  • „Ръкописът“ (БНТ, 2015)
  • „Детска Евровизия“ (БНТ, 2015)
  • „MasterChef“ (bTV, 2018 – 2023)
  • „Стани богат“ (bTV, 2023 – 2026)
  • „Платформата“ (игрален филм, режисьор Николай Мутафчиев, 2025)[32]

Сборни проекти

Богдан Русев е съставител и редактор на сборника „Разкази LIGHT“[33] (2011), който съдържа 23 разказа от съвременни български автори, написани специално за списание „Light“.

Заедно с Иван Киров и Жозеф Серхал е съставител и редактор на сборника „15 истории за влакове, ябълки, басейни и др.“ (2026), издаден от Министерството на образованието и науката, който съдържа разкази от съвременни български автори, вдъхновени от математически задачи.

Водещ е на специалния проект на Storytel „Голямото накратко“[34] (2026), в който съвременни български автори преразказват в аудиоверсия класически произведения от българския литературен канон.

Вижте също

Източници

  1. ↑ Биография и творчество на Богдан Русев – www.knigi-igri.net, архив на оригинала от 2 май 2012, https://web.archive.org/web/20120502172449/http://knigi-igri.net/index.php?option=com_jmovies&Itemid=57&task=detail&id=258, посетен на 16 август 2012
  2. ↑ Книги-игри (История и бъдеще на жанра), архив на оригинала от 16 август 2012, https://web.archive.org/web/20120816071559/http://www.knigi-igri.net/, посетен на 16 август 2012
  3. ↑ „Нова година – нови главни редактори“, в. „Капитал“, 20 декември 2003 г.
  4. ↑ „Писателят Богдан Русев вече е копирайтър в рекламната агенция Ogilvy&Mather“ Архив на оригинала от 2021-06-16 в Wayback Machine., karieri.bg, 21 януари 2005 г.
  5. ↑ Борислав Кандов, „Промени в изданията на „Икономедиа“, в. „Капитал“, 22 октомври 2008 г.
  6. ↑ „Богдан Русев е новият главен редактор на „Капитал LIGHT“, economedia.bg, 23 октомври 2008 г.
  7. ↑ Теодора Каролеева, Драгомир Симеонов, „Малкото голямо четене“, dariknews.bg, 24 декември 2010 г.
  8. ↑ „Малкото голямо четене“ – един амбициозен проект на БНТ“, vesti.bg, 1 март 2011 г.
  9. ↑ Писателят Богдан Русев и съпругата му Зорница, които заживяха на село
  10. ↑ Богдан Русев и семейството му, които избраха да живеят на село
  11. 1 2 Rusev, Bogdan. Kŭshtata. Sofii︠a︡, Obsidian, 2008. ISBN 978-954-769-185-8. OCLC 316509442.
  12. 1 2 Rusev, Bogdan. Turistŭt. Sofii͡a, "Obsidian", 2010. ISBN 978-954-769-241-1. OCLC 693521845.
  13. 1 2 Rusev, Bogdan. Ela pri men. Sofii︠a︡, Obsidian, 2007. ISBN 978-954-769-157-5. OCLC 192029758.
  14. ↑ Rusev, Bodgan, Petrova, Ekaterina. Come to Me. Dalkey Archive Press, 2019. ISBN 978-1-62897-232-0. OCLC 994000594.
  15. ↑ Rusev, Bogdan. Stai͡ata. Sofii͡a, Obsidian, 2014. ISBN 978-954-769-354-8. OCLC 887397561.
  16. ↑ Rusev, Bogdan. Večen grad. Sofija, Softpres, 2021. ISBN 978-619-151-692-6.
  17. ↑ Rusev, Bogdan. Grad pod obsada. Sofija, Softpres, 2022. ISBN 978-619-151-858-6.
  18. ↑ Rusev, Bogdan. Gradăt ne zabravja. Sofija, SoftPres, 2024. ISBN 978-619-274-040-5.
  19. ↑ Rusev, Bogdan. 12 prikazki ot Belegast + 3 novi prikazki ot sveta na Lora Feǐ. Sofii︠a︡, Ciela, 2009. ISBN 978-954-28-0510-6. OCLC 608625875.
  20. ↑ Rusev, Bogdan. Tri noveli. 1. izd. Sofija, Enthusiast, 2011. ISBN 978-954-2958-04-8.
  21. ↑ Chukhov, Petŭr. Bezopasni igli = Safety pins. Sofii͡a, Ciela, 2010. ISBN 978-954-28-0751-3. OCLC 657053949.
  22. ↑ Rusev, Bogdan. Dumite. Sofii͡a, Obsidian, 2012. ISBN 978-954-769-312-8. OCLC 829367971.
  23. ↑ Предпоследната крачка // Goodreads. Посетен на 12 октомври 2026. (на английски)
  24. ↑ Списък на всички издадени книги-игри – www.knigi-igri.net, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304130459/http://knigi-igri.net/forum/viewtopic.php?f=80&t=810, посетен на 16 август 2012
  25. ↑ Милена Кирова, „Два и половина“, рец. във в. „Култура“, бр. 29 (2556), 31 юли 2009 г.
  26. ↑ „Три новели“ на сайта на издателство „Ентусиаст“, архив на оригинала от 23 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111123201907/http://enthusiast.bg/bg/book/101, посетен на 14 ноември 2011
  27. ↑ Амелия Личева, „Бързо и романтично“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2397), 20 януари 2006 г.
  28. ↑ Борислав Гърдев, „Синглите на Богдан Русев“, рец. в „Литературен клуб“, 13 февруари 2010 г.
  29. ↑ Кой е носителят на наградата „Кръстан Дянков“ за 2023 // Фондация „Елизабет Костова“. Посетен на 12 октомври 2026. (на американски английски)
  30. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 Произведения на Богдан Русев в Моята библиотека
  31. ↑ Ангел Игов, „Питай автора“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2456), 4 май 2007 г.
  32. ↑ https://www.imdb.com/title/tt9861264/
  33. ↑ Razkazi light. Sofia, Ciela, 2011. ISBN 978-954-28-0901-2.
  34. ↑ Голямото накратко - Поредицата книги в Български - Storytel // www.storytel.com. Посетен на 12 октомври 2026. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код bg-bg)

Външни препратки