Произведения

Мемоари/спомени

Религиозен текст

Биография

По-долу е показана статията за Софроний Врачански от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Софроний Врачански
български духовник и писател
Портрет от 1812 г. Неизвестен, вероятно влашки автор, Градска художествена галерия Пловдив
Роден
Починал
Религияправославие
Литература
ПериодРанно българско възраждане
Известни творби„Кириакодромион, сиреч Неделник“
„Житие и страдания грешнаго Софрония“
ПовлиянПаисий Хилендарски
ПовлиялДимитър Попски
Канонизация
Почитан вПравославната църква
Канонизация31 декември 1964, България от Българската православна църква
Главно светилищеЦърква „Възнесение Господне“, Враца
Празник11 март
ПокровителствоВраца
Софроний Врачански в Общомедия

Софроний Врачански, роден като Стойко Владиславов, е български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност.[1] Автор е на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската православна църква през 1964 година.[2]

Биография

В България

Софроний Врачански е роден със светското име Стойко Владиславов през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Учи в килийно училище в родния си град по старобългарски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в родния си град. Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770 – 1775 година.

През 80-те години синът му Иван (или Цонко), който се занимава с мащабна търговия с добитък, задлъжнява към местния епископ, предизвиквайки конфликт между него и Стойко Владиславов. Позовавайки се на контактите на поп Стойко със знахарки, владиката на два пъти му налага тригодишни забрани за служене. След това е обвинен от местните власти в незаконна продажба на добитък, който е държавна собственост, арестуван е и е измъчван, но е освободен, след като плаща 1500 гроша.[3]

През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат – в с. Карабунар (днес гр. Средец) от 1792 до 1793 г. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател.

Във Влашко

През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след проведената в този период Руско-турска война. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощно на българския представител в Петербург Иван Замбин, заминал на дипломатическа мисия там заедно с Атанас Николаев през октомври 1804 г. от страна на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос. Софроний Врачански се среща и разговаря с руските военачалници Багратион, Каменски, Кутузов.[4] Така се стига до юни 1811 г., когато е учредена Българската земска войска – първата българска самостойна бойна единица от 400 години насам. Софроний освещава бойното знаме и благославя воините доброволци.

През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.

Корица на „Неделника“

Най-добрите свои творби Софроний Врачански пише в букурещкия си период. „Кириакодромион, сиреч Неделник“ е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на старобългарски и гръцки източници – единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмнику Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение – поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримия език като книжовен. Книгата става широко популярна под името „Софроние“. Пише и друг сборник – „Неделное евангелское толкование“ (1805, Регионален исторически музей, Шумен). „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и „Възвание към българския народ“ превръщат Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.

Неизвестна е датата на смъртта на Софроний (датира се по последния подписан документ от 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски пише за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна църква,[5] а паметта му се чества на 11 март.

Семейство

Стойко Владиславов се венчава за Ганка Хаджиатанасова, с която има четири деца: Цонко, Владислав, Мария и Катерина. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е бащата на княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия епископ Поликарп Патарски.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Софроний Врачански
(1739 - 1813)
 
Ганка Атанасова
(1736 – 1787)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цонко Стойков
(1758 - 1791)
 
Гана Стойкова
 
Владислав Стойков
 
Мария Стойкова
 
Катерина Стойкова
(1777 - 1867)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ралу Сканави
(1791 - 1845)
 
Стефан Богориди
(1775 - 1859)
 
Атанас Богориди
(1788 - 1826)
 
 
 
 
 
Поликарп Патарски
(1790 - 1865)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ласкар Кантакузин
(1805 - 1875)
 
Харикиня
(1828 - 1860)
 
Михаил Стурдза
(1794 - 1884)
 
Смарагда
(1816 - 1885)
 
Иван
(? - 1861)
 
Ана
(? - 1866)
 
Константинос Музурус
 
Александър Богориди
(1822 - 1910)
 
Мария
(? - 1880)
 
Йоанис Фотиадис
 
Никола Богориди
(1821 - 1863)
 
Екатерина Конаки
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Емануил Богориди
(1847 - 1935)
 
 
 
 

Книжовна дейност

Ръкопис, подвързан от Софроний Врачански. Експонат на Музея на Възраждането, Варна
Часослов в препис на Софроний Врачански, 1765. Експонат на НИМ
  • Първи Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1765 г.) – за църквата в Котел. Съхранява се в НБКМ.
  • Втори Софрониев препис на „История славянобългарска“ (1781 г.) – правен за лично ползване. Съхранява се в Библиотеката на Румънската академия на науките.
  • Видински сборници от 1802 г.:
  1. Първи видински сборник: „Поучение и словосказание за празниците господни“ – има характер на дамаскин. Съдържа 79 слова с християнско-поучителен характер, сред които „Слово за раждането на нашия Господ Иисус Христос“, „Слово за Сретение Господне“, „Слово за краткостта на човешкия живот“ и други. Към тях са прибавени „Посвещение“ и „Послесловие“.
  2. Втори видински сборник: „Разкази и разсъждения“ – компилация от басни и нравоучителни разкази, този сборник е основното съчинение на Софроний с предимно светско съдържание, наред с „Житие и страдания грешнаго Софрония“.
  • „Кириакодромион сиреч неделник“ (Софроние) – първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний, отпечатано приживе. За да събере необходимите средства за отпечатването му, Софроний изпраща „Позив“ до заможни българи в Румъния. В него той изтъква необходимостта от печатни книги на съвременен български език. Книгата съдържа „Оглавие“, 94 слова и поучения, послеслов и две наставления за свещениците относно обредите на кръщенето и венчавката. Отпечатана е в 1000 броя през 1806 г.
  • Книга от 1805 г. за православната, еврейската и мохамеданската религии. Разделена е на три части, по една за всяка религия. За източници Софроний ползва руски и гръцки съчинения от XVII – XVIII в.
  • Житие и страдания грешнаго Софрония – смята се за първата автобиография на българин. С това съчинение Софроний окончателно скъсва със средновековната книжнина и поставя началото на съвременната българска литература. За пръв път е отпечатано от Георги Раковски в седем поредни броя на вестник „Дунавски лебед“ през 1861 г.[6]
  • „Гражданское позорище“ – това е превод от гръцки на книгата „θέατρον πολιτικόν“, която е превод на „Theatrum politicum“ от Амброзий Марлиан, излязла през 1802 г. До 1963 г. погрешно се смята, че книгата е превод на книгата на протестантския свещеник Вилхлем Стратеман. В извлечението от Втория Видински сборник са включени анекдоти за персийски, гръцки, египетски владетели. На места Софроний използва анекдотите, за да внуши на читателя свои мисли: необходимостта от образование, съвет към народа да не дава излишна милостиня на манастирите, упреци към ниския морал и невежеството на духовенството.
  • Серафим, архиерей български – позив към българския народ от 1810 г. по повод войната на Русия срещу Турция.

Наред с книжовните си способности, превърнали го в един от създателите на съвременния български език и литература, Софроний притежава и художествена дарба. Той се проявява като калиграф и художник при създаване на своите ръкописи. Известното му изображение в епископски одежди се смята за автопортрет.

Памет

На Софроний Врачански са наречени много улици в България, сред които:

Източници

  1. ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 104.
  2. ↑ (https://bg-patriarshia.bg/sofr-vrachanski)
  3. ↑ Николов-Зиков, Петър. Раждането на българския консерватизъм. София, Парадигма, 2011. ISBN 978-954-326-137-6. с. 74.
  4. ↑ 200 години от смъртта на владиката, който стана предводител на поробените българи
  5. ↑ slovo.bg: Биографични бележки – Софроний Врачански
  6. ↑ Друмев, Васил. Периодическо издание на Българското книжовно дружество. кн. 5 – 6, Браила, 1872.

Първични

  • Софроний Врачански, Съчинения в два тома, С., 1989 – 1992.
  • Св. Софроний епископ Врачански. Катехизически, омилетически и нравоучителни писания. Из ръкописното наследство на светителя. С., 1989.

Вторични

  • Вутова, Н. Софроний Врачански. 1739 – 1913. Библиографски указател. С., 1989.
  • Киселков, В. Софроний Врачански. Живот и творчество. С., 1963.
  • Ничева, К. Езикът на Софрониевия Неделник в историята на българския език. С., 1965.
  • Радев, Ив. Софроний Врачански. Личност и творчество. С.: Наука и изкуство, 1983.
  • Софроний Врачански. Сборник изследвания. С.: Академично изд. Проф. М. Дринов, 2004
  • Аретов, Н. „Житие и страдания грешнаго Софрония“ и западноевропейският просвещенски роман. – Литературна мисъл, 1979, № 10.
  • Аретов, Н. Софроний Врачански и диалога му със света. Наблюдения върху „Философския мудрости“ и „Гражданское позорище“. – Литературна мисъл, 1990, № 3.
  • Аретов, Н. Отношението религиозно – светско и възникването на новобългарската белетристика. (Наблюдения върху творчеството на Софроний Врачански) – Български език и литература, 1998, № 1.
  • Аретов, Н. Трите вери през погледа на Софроний Врачански и проблемът за религиозната толерантност. – Във: Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев. Изд. център „Боян Пенев“, Корпорация Развитие КДА, С., 2004, с. 22 – 32.
  • Бонева, Вера. Епископ Софроний Врачански в културната памет на съвременна България. // Списание на БАН, 2019, кн. 6.
  • Софроний епископ Врачански. // Бележити българи. Българското възраждане – от Паисиевата история до Кримската война. София: Издателство „Световна библиотека“, 2012, 12 – 23.
  • Добрева, В. Автор-герой и техните означения. В: Прочети и наследства. Из възрожденската книжнина. С., 2015.
  • Аретов, Н. Софроний Врачански. Живот и дело. София: Кралица Маб, 2017. ISBN 978-954-533-158-9
  • Мутафчиева, В. Книга за Софроний. С.: Военно издателство, 1978.

Външни препратки

Открийте още информация за Софроний Врачански в нашите сродни проекти:

Серафим → врачански епископ
(17 септември 1794 – 1803)		 → Антим