Петър Копанов
Операция „Риба“ (36)

Тайната на коприната

След тези доста дълги но необходими отклонения се връщам към историята на Канцеларията. Търговските ни операции ни помагаха да намалим изтичането на пари, но не и да го спрем. Истинското решение беше да започнем сами да произвеждаме коприна. За целта обаче първо тябваше да разберем откъде идва, от какво се произвежда и как. Вече обясних откъде идва коприната — от Китай. Как се получава обаче дълго време беше загадка за нас. Начинът на производство беше една от най-големите тайни на тази далечна държава. И една от най-добре пазените. Вече обясних, че проникването в Китай е изключително трудно, да не кажа невъзможно. Опитите ни да проникнем там са започнали веднага след завършването на Гражданските войни и победата на Август над Марк Антоний, но близо 40 години са завършвали винаги с провал. За наш късмет, както вече обясних, през 762 година — годината на гибелта на Вар^[1] — в Китай узурпаторът Ван Ман завзе властта, след което започна един период от 16 години на вътрешни борби и въстания, през който успяхме да проникнем по-сериозно там. Използувахме тази възможност и успяхме да вкараме 27 наши агенти в страната, които се представяха за монаси на един култ, който едва започваше да навлиза в Китай^[2]. Тук ще обърна внимание на връзката между религията и шпионажа — двете неща са много силно свързани и това ще стане съвсем ясно в историите на евреите и на Йешуа, а сега само подчертавам, че без прикритието на религията просто нямаше да успеем да проникнем в Китай. Всички сведения, които събрахме и изнесохме от тази страна, успяхме да съберем и изнесем именно под прикритието на религиозни мисии! Колкото до коприната, накрая трима от агентите ми успяха да изнесат тайната — вече разказах легендата как самите китайци са я открили: Оказа се, че коприната се преде от една особена гъсеница, която я използва, за да си изтъче пашкул. При това гъсеницата трябва да се храни с листата на черницата — иначе не се получава добра коприна. Ще пропусна перипетиите по пренасянето на гъсениците от Китай до Томи. Ще спомена само, че тримата успяха да изнесат гъсениците и семена от китайската бяла черница в кухи тояги — като тези, които се използват в театъра, когато се играе сцена на масов бой. Успяха да пристигнат в Томи през пролетта на 780 година^[3]. Малко преди това в Китай бяха приключили размириците, за които вече споменах, така че пътищата ни за проникване там бяха отрязани и нямахме право на грешки. Отделихме една наша латифундия край Антиохия близо до лагера ни и започнахме опити да развъждаме копринени буби. За 11 години успяхме да разберем как се произвежда коприна и тъкмо бяхме готови да започнем производство на различни места, когато партите унищожиха всичко! Никога — нито преди, нито след това — не съм бил толкова ядосан. Знаех, че е опасно да организираме тази работа на Изток, но нямахме избор — черниците и гъсениците искаха топъл климат и се наложи да изберем Антиохия. Страх ме беше, че ако опитаме близо до Рим ще провалим всичко сами. Всъщност наистина опитахме да развъждаме бубите в Сицилия, но те измряха — не им понесе климатът. Именно затова бяхме принудени да се занимаваме с тази работа на Изток. Разчитах, че близостта на латифундията до лагера ще я опази, но партите успяха да разберат за коприната и да организират унищожаването на латифундията. Над 500 партски шпиони и още около 1300 техи помощници от всички Източни провинции — около половината бяха евреи от сектата на зилотите — тайно на малки групи се събрали около латифундията и след това я нападнали, като убили всички и запалили всичко, което можело да гори. Тогава загина и по-големият ми син Марк. Той беше началник на латифундията и му предстоеше да организира производството на коприна в няколко други места и тя да стане масова стока в империята. Така щяхме да си решим проблема с изтичането на пари от страната! И сега още не съм наясно със себе си: кое ме вбеси повече — унищожаването на производството на коприна, или смъртта на Марк! Това е единственият случай през цялата ми служба като префект на Канцеларията, в който си позволих да дам воля на чувствата и да търся отмъщение докрай! Спомням си много добре какво стана: по това време бях в Александрия — там пак имаше разправии между евреите и гърците, а Калигула въобще не се занимаваше с управление. Всъщност той тъкмо се беше побъркал, не без моя помощ, но за това по-късно, така че трябваше аз да оправям разправиите в Александрия. Но като разбрах за случилото се, по най-бързия начин тръгнах за Сирия, като подбирах по пътя си всички свободни офицери и агенти. Обикновено избягвахме разчистването на сметки чрез убийства, но в този случай дадох на хората си пълна свобода на действие. Успяхме да заловим над 1800 от извършителите и да ги избием — тихо и без следи — но беше вече късно. По данни на нашите шпиони в самата Партия, само трима техни агенти успели да преминат Ефрат и да докладват, че са изпълнили задачата си. След време и тримата загинали при нещастни инциденти. По стечение на обстоятелствата наши агенти присъствали на тези инциденти. Ръководителите на партската тайна служба също умряха при нещастни случаи малко по-късно. Изводите оставям на теб, читателю. Цялата партска шпионска мрежа в източните ни провинции беше разкрита и унищожена, но те явно бяха решили да я пожертват. Всеки, който се е занимавал с разузнаване, знае, че шпионинът не трябва да предприема активни действия, а само да наблюдава и да донася. И точно затова най-добри прикрития за шпионажа са търговията и религията! Ходиш навсякъде, гледаш, запомняш и си имаш прекрасно оправдание за това. Е, вече разказах достатъчно, така че е ясно защо и ние се занимавахме с търговия и с религия. Колкото до самите шпиони — активността при тях е равна на смърт. Точно това се случи с партската шпионска мрежа тогава. Въпреки това обаче в крайна сметка тази игра я загубихме ние. Простата сметка показва, че с парите от коприната, които партите са спечелили само по времето на Нерон, те могат да възстановят цялата си мрежа и ще им остане за да въоръжат 20 000 клибинария и двойно повече катафракта. А това означава, че в момента ние не можем да ги победим в открита война! Въстанието в Юдея е организирано с партско злато, спечелено от търговията с нас! Ето затова с такава ярост избихме всички шпиони, които пипнахме тогава!

А сега е време да разкажа за най-опасния наш вътрешен враг — евреите, и с най-важната наша операция срещу тях. Преди да я разкажа обаче, ще спомена, че по целия Южен път до Индия, който описах, се срещат евреи, които въртят търговия и ни конкурират. Именно тяхното присъствие наложи откриването и поддържането на Северния път — евреите и партите си нямаха и понятие за него.