Кевин Андерсън
Гневът на хидрогите (64)

62.
Сарейн

Петнайсет зелени жреци се бяха събрали на поляната сред гъстата дъбрава световни дървета. Макар че биха могли да се свържат с горската мрежа за всякаква информация, която им бе необходима, те седяха и слушаха внимателно.

Това бе най-добрата възможност за Сарейн да постигне нещо.

Бе свалила изисканите елегантни земни дрехи и бе предпочела традиционни платове, уви се и в церемониалния плащ, който й бе дала Отема, преди да замине за съдбоносната си мисия на Илдира. Сарейн пое дълбоко дъх и застанала до брат си Рейналд, се приготви този път да успее. Може би днес най-после щеше да допринесе за напредъка на своя изостанал свят.

С очите си на посланик и сестра виждаше, че отец Рейналд има внушително и властно излъчване. Мантията му от какавидена тъкан бе осеяна с оцветени като скъпоценни камъни черупки от бръмбари и крила на кондорови мухи. Волевата брадичка придаваше категоричен израз на красивото му лице. „Великолепно!“

Рейналд скръсти ръце и заговори без излишно официални или натруфени думи:

— Световната гора си има свои мисли, свои нужди и свое предназначение. Като баща на терокския народ сега се обръщам към зелените жреци, без да имам право да ви заповядвам. Но все пак мога да споделя какво мисля за правилно и да ви предложа съвет.

Сарейн сметна за впечатляващо, че той наистина смята себе си за приятел и баща на хората, а не е изкусен, но отчужден управник като Базил или отлично школувания крал Питър. Но това можеше да се промени. Все пак Рейналд току-що бе поел този пост.

Той се усмихна на Сарейн.

— Моята сестра има молба към вас. Тя познава Терок, но като посланик в Теранския ханзейски съюз има широк поглед върху Спиралния ръкав. Моля ви да чуете какво има да ви каже и да вземете решение.

Зелените жреци я погледнаха със заинтригуван, но неразгадаем израз. Тя заговори:

— Откакто телевръзката е била открита от първото поколение заселници на Терок, знаем, че зелените жреци могат да бъдат огромно предимство за човешката цивилизация. — Тя наблегна специално на историята, за да им припомни собствените си връзки с Терок. — Вече от много години Ханзата предявява настоятелни молби към зелените жреци доброволно да подпомагат бързите комуникации между многобройните колонии и различните делови интереси.

— Предоставили сме много зелени жреци от години, Сарейн — обади се Ярод, братът на майка Алекса. Самият той никога не бе напускал гористия свят. — Но всеки път, когато предложим зелен жрец, Ханзата настоява за още пет.

— Не съм тук, за да обсъждаме това, вуйчо Ярод. — Тонът й бе преднамерено фамилиарен. — Няма никакво съмнение, че Ханзейската търговска империя би могла да постигне по-големи приходи, ако разполагаше с повече зелени жреци, разположени из Спиралния ръкав, но те никога не са си позволявали да ви принуждават. Те зачитат нашите решения.

— За тяхно неудоволствие — вметна Ярод и хвърли поглед към Росия, който седеше до масивния ствол на едно световно дърво, видимо незаинтересуван от разговора.

Сарейн погледна Рейналд и добави шеговито:

— Не можете да очаквате да са доволни — ако се бяхте съгласили да им сътрудничите, щяха да спечелят много повече пари. — След това отново стана сериозна. — Но сега тяхната молба не е свързана с печалбите им, не съм ли права? Хидрогите предприеха нападения срещу илдирийски и човешки колониални светове. Земните въоръжени сили разгръщат усилията си, за да защитят всички нас, но разпръснатите бойни групи не са в състояние да контактуват ефективно помежду си. Командващите ЗВС получават доклади от бойното поле със значително закъснение и те вече не са актуални. Вие можете да промените всичко това. — Тя ги огледа със строго изражение, което бе усвоила от Базил. — Ако хидрогите се озоват тук, Терок е също толкова уязвим, колкото всяка друга колония. Знаете, че ЗВС ще долетят да защитят световната гора, независимо че отказвате да им помогнете.

Зелените жреци замърмориха.

— Чуйте ме. Телевръзката ще позволи на ЗВС да провежда наблюдение над разпръснатите селища. Бойните кораби ще могат да следят движението на хидрогите. С по-навременни съобщения в случай на заплаха спасителните операции ще могат да се осъществяват с дни или седмици по-рано и по този начин да бъдат много по-ефикасни за спасяването на много хора. — Тя ги огледа един по един. — Пробудете се и станете отново част от човешката раса. Всички сме въвлечени във войната срещу хидрогите. Всички до един.

Ярод огледа съратниците си, но те стояха спокойно — оставяха го да бъде техен говорител.

— Съзнаваме, че правиш всичко възможно да изпълниш задълженията си, Сарейн. Както и ние. — Гордото му изражение го правеше непроницаем. — Но само зелените жреци са посветени в тайното предназначение на световната гора. Ние не сме свободни да правим онова, което искаме.

Сарейн го провокира:

— А попитали ли сте световните дървета как да постъпите, вуйчо? Някой от вас погрижил ли се е да се поинтересува?

Ексцентричният жрец Росия бе седнал сам сред листака в основата на огромно световно дърво.

— Естествено, че дърветата искат да помогнем в битката срещу хидрогите. Оцеляването на световната гора и зеленото жречество са изложени на риск. — Той се усмихна широко и се видяха тъмнозелените му венци. — Бенето, братът на Сарейн, наскоро зададе съществен въпрос на Гарванов пристан. Някой обърна ли внимание?

Може би всички трябва да използвате телевръзката, за да чуете отговора сами. — Той се размърда, за да настани по-удобно ранения си крак. — Това може да ви предложи различна гледна точка.

Доверявайки се на интуицията си, Сарейн ги подтикна:

— Хайде, направете го! Дърветата са около вас — попитайте ги. Ще се съобразя с техния отговор.

Ярод и неподатливите на убеждаване зелени жреци се пръснаха сред дърветата, докоснаха с пръсти покритите с израстъци стволове и затвориха очи.

Макар Сарейн да познаваше цената на търпението и спокойствието, мозъкът й пламна от любопитство. Рейналд я изгледа учудено. Никой от двамата не бе очаквал подобно нещо, но очевидно световната гора разполагаше със свои собствени знания.

Накрая Ярод прекъсна телевръзката и се обърна към нея. От очите му бликаха сълзи и се стичаха по бръчките на татуираното му лице. Зелените жреци заговориха помежду си изумени и потресени, сякаш току-що бяха изтърпели наказание.

— Росия е прав — промълви Ярод — Разполагаме с много важна нова информация, която дърветата са се опитвали да скрият от нас, за да ни защитят. Този конфликт е много по-голям и много по-стар от отмъщението заради кликиския факел на Ансиър. Хидрогите имат за цел да унищожат човешката раса, световната гора… всичко.

Наобиколилите Сарейн зелени жреци бяха уплашени, ужасени, потресени. Ярод вдигна глава и заяви:

— Да, ще подпомогнем военните усилия.