Стивън Кинг
Дума Ки (24)

II

На следващата сутрин след пристигането ми на Дума Ки се събудих в чудесно настроение. За пръв път след злополуката се чувствах така добре… но не чак толкова, че да се откажа от утринния обезболяващ коктейл. Изпих таблетките с малко портокалов сок и излязох навън. Часовникът показваше точно седем. Ако бях в Сейнт Пол, въздухът щеше да е толкова студен, че да се смрази носа ми, ала на Дума полъхът му беше нежна целувка.

Подпрях патерицата на стената на същото място, където я бях оставил предишната вечер, и отново се приближих към покорните вълни. Вдясно от мен „Розовата грамада“ закриваше подвижния мост и Кейси Ки. Обаче вляво…

В тази посока брегът се простираше докъдето поглед стига — ослепително бяла лента между синьо-сивия океан и морския овес. В далечината се мержелееше някакво петънце… или май бяха две. Иначе този приказен плаж, напомнящ снимка на пощенска картичка, пустееше. Другите къщи се намираха далеч от брега, а когато погледнах на юг, забелязах над палмите да се подава само един покрив с оранжеви керемиди, но всяка вероятност беше покривът на голямата хасиенда, която бях забелязал по-рано. Можех да го закрия с длан и да се почувствам като Робинзон Крузо.

Тръгнах натам, донякъде защото бе напълно естествено за един левичар да поеме наляво, ала най-вече заради обстоятелството, че виждах накъде вървя. Не стигнах далеч — нямах намерение да предприема проучвателна експедиция, освен това исках да съм спокоен, че ще мога да се върна при патерицата си, но тази разходка беше първата и затова беше по-специална. Помня как се оглеждах и се любувах на следите си в пясъка. Под утринната светлина всеки ляв отпечатък изглеждаше ясен и отчетлив, сякаш бе оставен от щамповъчна преса. Повечето десни отпечатъци бяха размити, понеже влачех крака си, ала си личаха в пясъка. Когато тръгнах обратно към вилата, преброих крачките си. Трийсет и осем отпечатъка. Бедрото ми вече пулсираше от болка. Повече от всичко на света исках да се върна в къщата, да извадя от хладилника чаша йогурт и да проверя дали Джак кантори не ме е излъгал за кабелната телевизия.

Не беше. Всичко работеше безотказно.