Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Falling Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 24гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy(2010)

Издание:

Уилям Хьортсбърг. Ангелско сърце

Редактор: Теодор Михайлов

Художник: Виктор Паунов

Фотограф: Николай Кулев

Компютърен дизайн: Тодорка Петрова

Печат ПОЛИПРИНТ, Враца

Издателство Азинус, 1993 г.

Hareourt Brace Jovanovich, Inc., New York N.Y., 1978

История

  1. —Добавяне

41.

Очаквах някой да тръгне след мен, но нямах усещането, че ме следят, докато стигнах до стоянката за таксита. Още си беше топло, но небето бе забулено с облаци. Револверът в джоба на сакото ми ме пляскаше по хълбока на всяка крачка.

Първо се отбих при зъболекаря. Обадих му се от болницата и той се нави да ме приеме по спешност, за да ми сложи временни коронки.

Замаян от упойката, хукнах за срещата в един във фоайето на Крайслер билдинг. Пристигнах с десет минути закъснение, но Хоуард Нусбаум ме чакаше търпеливо при входа откъм Лексингтън авеню.

— Това си е чист шантаж, Хари — каза той, стискайки ми ръката.

Той е дребен човек с кафяв костюм и изглежда вечно нащрек.

— Не го оспорвам, Хоуард, но благодари на бога, че не ти искам пари.

— Канехме се с жената рано, рано да тръгнем за Кънектикът. Тя има роднини в Ню Канаан. Няколко часа се пътува. Но когато се обадихте, казах на Изавел, че се налага да позакъснеем.

Хоуард Нусбаум беше ключар в една фирма, занимаваща се с охраната на няколко сгради с офиси в центъра. Мястото си дължеше на мен — или по-точно на това, че бях изпуснал името му в доклад за изчезването на един шперц, който впоследствие се намери в чантата на някаква малолетна проститутка. Фирмата му ме беше наела да го издиря.

— Носиш ли го? — попитах аз.

— Естествено, иначе щях ли да дойда!

Той извади от джоба си малък незапечатан кафяв плик и ми го подаде. Наклоних го и отвътре върху дланта ми изпадна съвсем новичък ключ. Най-обикновен.

— Това ли е?

— Не за цялата сграда, обаче за целия четирийсет и пети етаж. Можете ли да ми кажете какво ви интересува по-специално?

— По-добре не ме разпитвай, Хоуард. Ще си спестиш съучастничеството.

— О, аз и без това съм съучастник. Няма начин да ми се размине.

— Гледай да прекараш добре в Кънектикът. Приятна събота и неделя.

Качих се на асансьора и не можех да откъсна очи от кафявия плик, като в същото време се секнех, за да принудя обслужващия да гледа на другата страна. Пликът беше надписан, с марка. Хоуард ми бе поръчал, след като си свърша работата, да прибера отново ключа вътре, да залепя плика и да го пусна в първата пощенска кутия.

През вратата от матово стъкло на „Крузмарк Маритим Инкорпорейшън“ прозираше слаба светлина. В другия край на коридора се чуваше пишеща машина. Сложих си гумените ръкавици и пъхнах ключа в ключалката. Вратата се отвори веднага и без мумифицираната ръка на Маргарет Крузмарк.

Една след друга обходих набързо канцелариите с онемели телефони и покрити пишещи машини, преди да стигна до голямата стая в дъното на коридора.

Разположих камерата със стойката върху Г-образното бюро на госпожица Д’Артанян и запалих флуоресцентното осветление. Джобното ми ножче и един кламер се оказаха напълно достатъчни, за да отворя заключените класьори и чекмеджета. Не знаех какво точно търся, но щом Крузмарк ми беше изпратил убийци, значи имаше нещо за криене.

Следобедът се точеше бавно, докато прехвърлях документи и снимах всичко, което ми се струваше интересно. Най-любопитното, което открих, бяха няколко по всяка вероятност фалшифицирани товарителници и едно писмо, в което ставаше дума за подкупен конгресмен. Това, разбира се, не бяха доказателства. Всички големи компании в един или друг момент минават на пръсти покрай закона.

Изщраках петнайсет ленти и заснех всички по-значителни операции, с които се бе занимавала „Крузмарк Маритим Инкорпорейшън“. Всички тия книжа щяха да отворят достатъчно работа на следствието в продължение на няколко месеца.

След като свърших, проникнах в светилището на самия Итън Крузмарк. Освен канапето, барчето, масичката и бюрото с мраморна плоча кабинетът беше съвършено празен. Никакви чекмеджета, рафтове или класьори. Върху бляскавата повърхност на бюрото се отразяваше една бронзова статуетка на Нептун, но нямаше и помен от хартии или писма, дори от писалка със златно капаче.

Надникнах под мраморното писалище. Отгоре не се виждаше, но в края хитроумно бе прикрито малко метално чекмедже. Не беше заключено. Отстрани с едно лостче се отваряше резе и скрити пружини го изхвърляха като при касовите машини. Вътре открих няколко скъпи писалки, снимка на Маргарет Крузмарк в сребърна рамка, кама с четирийсет и пет сантиметрово острие и инкрустирана със злато дръжка от слонова кост, както и няколко писма.

Взех един плик, който, както ми се струваше, вече бях виждал, и извадих картонче с обърнат пентакъл в горния край. Латинският вече не представляваше трудност за мен. Итън Крузмарк също бе канен на черната меса.