Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюлените (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Next To Die, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 119гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2010)
Корекция
maskara(2010)
Сканиране
?
Сканиране
ina-t(2010)
Допълнителна корекция
asayva(2013)
Форматиране
in82qh(2013)

Издание:

Марлис Мелтън. Набелязана мишена

Редактор: Даниела Атанасова

Коректор: Ивелина Йонова

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

ИК „Хермес“

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от yanko173)
  3. —Корекция от asayva

Епилог

Влачейки куфара зад себе си, Пени вървеше след войниците, слизащи от „C-141 Старлифтър“. На фона на заглъхващите двигатели на машината чуваше радостните възгласи на семейства и приятели, посрещащи своите мъже и жени военнослужещи на летище „Нейвъл“.

Сърцето й заби учестено, но тя бързо потуши надеждата, че Джо би могъл да бъде сред чакащите. Тя дори не трябваше да лети с този полет. В последната минута бе потърсила резервни места за възможно най-прекия полет към дома. Доколкото знаеше, щеше да пристигне тази вечер на „Норфолк Интернешънъл“.

Със схванати крайници от презокеанския полет, Пени бе посрещната от доста голяма радостна тълпа, издържала студа в зимната сутрин, за да дочака обичаните хора да се спуснат на пистата. Около сто души стояха зад металните бариери, размахваха знаменца и крещяха имена. Със сърце в гърлото, гледаше как съпрузи се спускат към жените си. Майки плачеха. Млади бащи грабваха децата си и ги притискаха до гърдите си.

Зад тълпата, върху развяващо се от вятъра платно, бяха изписани думите:

„ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН…“

Боже, колко хубаво беше да е отново у дома! Въпреки студения въздух небето бе невероятно синьо, без нито едно облаче по него. Свеж бриз с мирис на океан се блъскаше в униформеното й яке, но слънцето затопляше рамената й.

Когато се отправи сред тълпата към терминала, радостните срещи около нея накараха очите й да се просълзят. Трябваше да си повика такси и да се прибере вкъщи.

Една ръка топло я хвана за рамото.

— Може ли да ви помогна с багажа, госпожо?

— Не, благодаря, мога… — Тя повдигна поглед нагоре и с изумление видя Джо да стои пред нея с хитра усмивка на лицето. Беше облечен цивилно, с ботуши и дънково яке, в които изглеждаше толкова мъжествен и красив, че главата й се замая.

— Джо! — извика тя. — Какво правиш тук?

— Чакам някого — отвърна той и зелените му очи пронизаха нейните. — Един много специален човек.

— О! — Успя да потисне порива да се хвърли в обятията му.

Беше ли си намерил вече друга?

— Имах предвид теб, Пени — продължи той с безпокойство, че тя просто стои там, обхваната от съмнения.

— Мен? — Пистата сякаш се раздвижи. — Но аз не трябваше да се прибера с този полет.

Мъжът пъхна ръце в джобовете си.

— Не се опитваш да ме избягваш, нали? — Той погледна неловко зад нея.

— Не, разбира се, че не. Как ме откри?

Шокът отстъпи място на усещането, че се носи над земята.

— Снощи събудих доста хора — обясни й, усмихвайки се отново.

— Наистина ли?

Тя погледна надолу, за да се увери, че все още е стъпила на земята.

— Ти… ъъъ… не си прочела още транспаранта ми, нали? — попита той.

— Транспарант ли?

Въпросът му я накара да се обърне, за да проследи погледа му. Имаше доста плакати и снимки, люлеещи се в ръцете на множеството наоколо. Прочете онези, които можеше да види:

„ДОБРЕ ДОШЪЛ ВКЪЩИ, ХАРИ!

ТАТКО Е МОЯТ ГЕРОЙ. ОБИЧАМЕ НАШИЯ ГЕРОЙ.“

Над всички обаче се издигаше огромно платно с надпис. Чак сега видя, че е опънато на два пръта и двама здрави мъжаги с каменни лица и скриващи очите им бейзболни шапки го държат високо над тълпата. Там пишеше:

„ЩЕ СЕ ОМЪЖИШ ЛИ ЗА МЕН, ПЕНИ?“

Кръвта се дръпна от лицето й. Обля я въодушевление, което я замая.

— Аз ли?

Не можеше да повярва.

— Не познавам друга Пени — каза Джо и се насили да продължи да се усмихва — или поне никоя като теб. Стори ми се, че ми каза, че ме обичаш, когато заминаваше — добави смутено.

— О, Джо — въздъхна тя и покри лицето си с ръце. С периферното си зрение забеляза някакво дете да я снима.

— Не беше нужно да заминаваш, за да ме накараш да осъзная, че те обичам, Пени — продължи Джо сърдито. — Вече го знаех. Това, за което не си давах сметка, беше, че те искам в живота си, до края му. Затова направих това тук — обясни, кимайки към платното. — Пък и Гейб и Лутър ми дължаха услуга.

За нейно удивление той извади кадифена кутийка от джоба на дънковото си яке и коленичи пред нея. Пред Бог и пред всички останали улови лявата й ръка.

Пени се олюля. Сред стоящите достатъчно близо, за да забележат сцената, се възцари тишина. Момиченцето с камерата се засмя, докато я държеше пред очите си.

Джо отвори кутийката и я погледна. Няколко диаманта проблеснаха на сутрешното слънце, но любовта, блестяща в очите на Джо, бе това, което накара сърцето й да спре.

— Медена Пени — започна той с натежал от вълнение глас, — ще ме направиш най-щастливия човек на света, ако се съгласиш да се омъжиш за мен.

— Ооо — въздъхнаха няколко жени в тълпата.

— Вижте надписа, който е направил — посочи един мъж.

— Хайде, госпожице! — обади се старшината, който бе седял до нея в самолета. — Не можете да го разочаровате сега.

— Завинаги? — прошепна Пени.

— Завинаги — кимна Джо, докато камерата в ръцете на детето продължаваше да примигва.

Коленете на Пени потрепериха. Сълзи напираха в очите й, когато се наведе напред, за да попита:

— В Скрита камера ли съм?

— Какво? Не, това е Малъри, хлапето на Гейб. Тя настоя да дойде с нас.

— Е, в такъв случай добре. — Пени се усмихна на момичето, а след това каза на Джо с треперещ глас: — Бях твоя през цялото време, Джо. За мен ще е чест да се омъжа за теб.

— Какво му отговори? — попита някой от събралите се наоколо. — Чухте ли я какво каза?

— Мисля, че се съгласи.

— По дяволите, по-добре да е казала „да“, иначе ще си го заведа вкъщи — изкикоти се по-възрастна жена.

С щракване на камерата, Малъри засне най-перфектната целувка на света.

Край
Читателите на „Набелязана мишена“ са прочели и: