Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (4) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

III

Клаас отиде до канала на Брюге^[1], недалеч от морето. Там той закачи стръв на въдицата си, метна я във водата и постави мрежата. На отсрещния бряг едно добре облечено момченце спеше като пън върху купчина миди.

Шумът, вдигнат от Клаас, го събуди и то понечи да бяга, страхувайки се да не би да е някой общински пазач, дошъл да го изгони от леглото му и да го заведе в полицията, задето скита въпреки забраната.

Но то се успокои, като позна Клаас, който му извика:

— Искаш ли да спечелиш шест лиара^[2]? Подгони рибата насам!

При тия думи момченцето, което имаше вече малко, издуто тумбаче, нагази във водата и като взе един изресил стрък от високите тръстики, подгони рибата към Клаас.

Когато свърши риболова, Клаас измъкна въдицата и мрежата си, тръгна по бента и отиде при момченцето.

— Тебе те казват — рече той — Ламме, това е кръщелното ти име, а презимето ти е Гудзак^[3] поради добродушието ти; ти живееш на улица „Херон“, зад църквата „Света Богородица“. Я какъв си малък и добре облечен, бива ли така да спиш на публично място?

— Ах, господин въглищарю — отговори момченцето, — в къщи имам сестра, година по-малка от мене, която при най-малкото спречкване ме налага с юмруци. Но аз, господин въглищарю, не смея да й отвърна, да я напердаша, защото ще я заболи. Снощи на вечеря бях много гладен и обирах с пръсти по дъното на паницата ястието от говеждо с бакла, от което искаше да яде и тя. А то не стигаше само за мене. Когато видя, че аз се облизвам, тъй като сосът беше много вкусен, тя побесня и с все сила ми удари такива плесници, че избягах от къщи пребит.

Клаас го попита какво са правили баща му и майка му, когато е получавал тия плесници.

Ламме Гудзак отговори:

— Баща ми ме удряше по едното рамо, а майка ми — по другото и ми викаха: „Отвърни й, страхопъзльо!“ Ала аз не исках да бия момиче и избягах.

Изведнъж Ламме побледня и цял затрепера.

Клаас видя, че към тях идеше една едра жена и заедно с нея едно слабо момиченце, наглед много зло.

— Ах — рече Ламме, като се хвана за панталоните на Клаас, — майка ми и сестра ми са тръгнали да ме търсят. Защитете ме, господин въглищарю!

— Чакай — каза Клаас, — най-напред вземи тези седем лиара за труда си и да отидем да ги посрещнем без страх.

Когато двете жени видяха Ламме, изтичаха към него и се нахвърлиха и двете да го бият — майката, защото се беше тревожила за него, а сестрата — защото беше свикнала с това.

Ламме се криеше зад Клаас и викаше:

— Спечелих седем лиара, спечелих седем лиара! Не ме бийте!

Майката почна да го прегръща, а момиченцето се опитваше да отвори насила ръцете на Ламме, за да вземе парите му. Но Ламме викаше:

— Те са мои, няма да ти ги дам.

И стискаше пестници.

Клаас веднага хвана за ушите момиченцето, раздруса го и му каза:

— Ако почнеш пак да се караш с брат си, който е добър и кротък като агне, ще те пъхна в една черна дупка сред въглищата и там не аз, а червеният дявол от пъкъла ще ти дърпа ушите и ще те разкъса на парчета със своите големи нокти и със зъбите си, които са като вилици.

При тия думи момиченцето не посмя вече да погледне Клаас, нито се приближи до Ламме, а се скри зад роклята на майка си. Но щом влязоха в града, то почна да крещи наляво и надясно:

— Въглищарят ме би; той крие дявола в зимника си.

Все пак тя вече не биеше Ламме; но тъй като беше по-едра, караше го да работи вместо нея. Кроткият глупак драговолно вършеше всичко.

Пътем Клаас продаде, както и друг път, уловената риба на един чифликчия. Когато се прибра в къщи, той каза на Зуткин:

— Виж какво намерих в коремите на четири щуки, на девет шарана и на цяла кошница змиорки.

И хвърли на масата два флорина и един патар.

— Защо не ходиш всеки ден на риба, мъжо? — попита го Зуткин.

Клаас отговори:

— За да не попадна аз самият като риба в мрежата на общинските пазачи.