Кристоф Мекел
В средата на октомври

Нахлупи ли си есенната месечина нощна шапчица,

забрави ли да каже сбогом на бъзовия храст,

вятърът надява златни ръкавици,

та сетните листенца на акацията

да подреди във дневника си;

първата снежинка се колебае още

и каца временно

на рамото ми.

 

Желае ми добро дъждът,

разхожда се по покрива на тоя свят

с безшумни чехли,

но добрият Господ си е сложил бързоходните ботуши

и прескача през годините, в които аз живея.

 

1956