Дейвид Морел
Петата професия (35)

16.

Вратата се отвори.

Макар че не беше чувал за Филип Хейли, мозъкът му работеше достатъчно добре, за да познае влезлия. Беше американец. Над петдесетте. Със скъпи дрехи. С хитри очи на политик или дипломат от висшия ешелон.

Един от присъстващите на разговорите в „Медфорд Гап“.

Савидж така и предполагаше, че все някой ще се появи. Точно затова искаше да не му дават успокоителни, доколкото е възможно. Тялото му си оставаше неподвижно във всички тези бинтове, гипс и превръзки. Експерт по самозащита, сега той беше направо безпомощен. Филип Хейли би могъл да го убие без никакво затруднение. С инжекция. Или капка отрова в устата. Да го напръска с нещо.

Посетителят носеше рози и шоколадови бонбони. Вместо тях можеше да носи оръжие. Имаше мустаци, бръчки около очите и голям пръстен, който би могъл да съдържа бързодействащ химикал.

— Надявам се да не ви стане лошо от мириса на розите — каза мъжът.

— Щом вие ги понасяте и аз ще мога — отвърна Савидж.

— Мнителен сте — мъжът остави розите и бонбоните на стола.

— По навик.

— Много полезен навик.

— Филип Хейли?

— Струва ми се съвсем нормално. Анонимно. Типично американско. Също като Роджър Форсайт.

— Признавам, че псевдонимът ми е абсолютно безличен. Както току-що казахте — това е целта.

— Така е. Който избира такъв псевдоним обаче, не е безличен. Вие сте човек с характер.

— Може би не съвсем. Очевидно съм станал небрежен. Казват, че съм паднал — отвърна Савидж.

— Истинска трагедия.

— Да. Паднах в коридора на хотела.

— Не е чак толкова лошо като падане от скала. Но все пак е ужасна трагедия.

— Известно време не си спомнях, но после вече нарочно повтарях измислената история. Не съм се разприказвал.

— Точно това очаквахме от човек с вашата репутация. Въпреки всичко, трябваше да направя проверка. За да съм сигурен.

Савидж потръпна от болка:

— А Камичи и Акира? Какво стана с телата им?

— Отнесоха ги. Не мислете, че не сме проявили към тях нужното уважение. Добросъвестно изпълнихме японския обичай. Прахът на Главния и неговия придружител почиват в мир до този на дедите им.

— А полицията? Как им обяснихте всичко?

— Не сме им обяснявали.

— Не разбирам — Савидж имаше чувството, че главата му ще се пръсне.

— Много просто. Властите изобщо не бяха информирани.

— Персоналът на хотела трябва да им е телефонирал.

Филип Хейли поклати глава:

— Уредихме нещата. Такова брутално убийство би навредило на репутацията им. Ние бяхме няколко души, съответно и персоналът беше сведен до минимум. Всеки от тях получи прилична сума, за да мълчи. След като вече взеха парите, дори и да имат някакви задни мисли, няма да посмеят да вдигат шум от страх да не ги обвинят в съучастничество. Освен това полицията нямаше да намери никакви улики.

— А следите от кръв? Имаше толкова кръв.

— Целият коридор беше ремонтиран. Както знаете, един опитен екип би могъл винаги да установи къде е имало кръв, дори и да мислите, че сте изчистили абсолютно всичко. Така че се наложи да сменим не само килима, но и да обновим пода, стените, вратите и дори тавана. Всичко старо беше изгорено. Не остана и следа от кръв.

— Мисля, че са останали два въпроса — гласът на Савидж почти прегракна. — Кой ги уби и защо?

— Всички ние споделяме вашата обида и ужас. Съжалявам, но все още не мога да отговоря на последните ви въпроси. Очевидно мотивът за убийството е свързан с темата на срещата ни. Но това не е ваша работа, така че не съм упълномощен да обсъждам с вас защо бе убит Главния. Мога да ви кажа само това — съдружниците ми и аз имаме доста врагове. Започнахме разследването веднага. Очакваме скоро да открием убиеца, който и да е той, и да го накажем.

— За какво става дума? За бизнес? Разузнаване? Или терористи?

— Да не се задълбочаваме.

— Убийците бяха японци.

— Знам. Видяхме ги да изчезват. Убийци японци могат да се наемат и от всеки друг, не само от японци. Националността няма много да ни помогне.

— Да, но Камичи и Акира също бяха японци.

— Бяха тренирали бойни изкуства, следователно срещу тях е трябвало да се изправи някой със същите умения. Това още не е доказателство, че този, който ги е наел, е бил японец. Да считаме въпроса за приключен. Моля ви. Целта на посещението ми беше да ви изкажа нашата загриженост и да ви уверя, че ще направим всичко възможно да отмъстим за тази жестокост.

— С други думи да не си пъхам носа.

— С тези наранявания имате ли друг избор? Мисля ще се съгласите, че задълженията ви свършват дотук.

Хейли бръкна в джоба на сакото си и извади дебел плик. Той показа тлъстата сума в стодоларови банкноти, която беше вътре и запечата плика. Пъхна го под дясната ръка на Савидж.

— Мислите, че мога да приема пари след като не успях да защитя Главния?

— Доколкото виждам от раните ви, били сте се доста храбро.

— Не бях достатъчно добър.

— Бил сте без оръжие. Срещу четирима с мечове. Не сте изоставили Главния. Държали сте се достойно, дори с цената на живота си. Моите съдружници са ви признателни. Заслужавате парите като малка компенсация. Платихме също и лечението ви. Такова беше желанието ни. Жест на добра воля. Като отплата очакваме и вие да проявите добра воля и да не ни разочаровате.

Савидж се вторачи в мъжа.

Доктор Хамилтън отвори вратата и каза:

— Съжалявам, господин Хейли. Трябва да ви помоля да напуснете. Вашият приятел има процедури.

Филип Хейли се изправи:

— Точно щях да се сбогувам. — Той се обърна към Савидж — Надявам се, че те ободрих поне малко. Наслаждавай се на розите и бонбоните, Роджър. Ще дойда пак колкото се може по-скоро.

— Ще те чакам с нетърпение, Фил.

— Като се пооправиш, трябва да помислиш и за почивка.

— Разбрах поканата. Благодаря. Трогнат съм от твоите грижи.

— Нали за това са приятелите.

Филип Хейли си тръгна.

— По-добре ли се чувствате? — усмихна се докторът.

— Да. Много съм радостен. Бихте ли ми донесли телефона?

— Искате да говорите с друг приятел? Чудесно. Бях започнал да се тревожа от нежеланието ви да контактувате със света.

— Повече не трябва да се безпокоите.

Савидж му каза кои бутони да натисне и го помоли:

— Ако обичате, поставете слушалката под брадичката ми.

Доктор Хамилтън изпълни желанието му.

— Чудесно. Ако нямате нищо против, бихте ли ме оставили още за минута сам?

Докторът излезе.

Савидж усещаше пулса в слепоочията си, докато слушаше как телефонът отсреща звъни.

„Очакваме и вие да проявите добра воля и да не ни разочаровате“ — беше казал Филип Хейли. Нямаше нужда добрият стар Фил да добавя: „Ако не проявите разбиране и не стоите настрана, ще смесим праха ви с този на Камичи и Акира.“

Чу как се включи телефонният секретар без съответното предупреждение. Сега ще се включи и записващото устройство.

— Говори Савидж. Намирам се в болницата в Харисбърг, Пенсилвания. Ела веднага тук.