Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der Prozess, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 41гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
stomart

Издание:

Франц Кафка. Процесът

Превел от немски: Димитър Стоевски

Народна култура, София, 1980

 

Franz Kafka

Der Prozess

© Fischer Bücherei KG, Frankfurt am Main und Hamburg 1960

Ins Bulgarische übertragen von © Dimiter Stojewsky

Redigiert von Willi Brückner

Verlag Narodna kultura Sofia 1980

История

  1. —Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Процесът (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

Глава пета
Човекът с пръчката

Като минаваше вечерта на един от следващите дни през коридора, който отделяше кабинета му от главната стълба — този път той напускаше почти последен банката, само в експедицията в малкия светлинен кръг на електрическа крушка работеха още двама разсилни, а К. чу зад една врата, която водеше към някакъв килер за вехтории (както винаги бе предполагал, без някой да бе го видял със собствените си очи), ясни охкания. Той се спря учуден и се ослуша още веднъж, за да установи дали не се заблуждава; за късо време се възцари тишина, но сетне пак се разнесоха охкания.

В първия момент К. реши да повика едного от разсилните, защото може би щеше да бъде необходим свидетел, ала веднага го обзе такова неукротимо любопитство, че той просто дръпна грубо и разтвори широко вратата. Предположението му се потвърди: помещението беше килер за вехтории — стари, неупотребявани вече печатни формуляри и празни глинени бутилки за мастило се търкаляха непосредствено зад прага. В самата стаичка пък имаше трима мъже, които стояха прегърбени поради ниския таван. Светеше им една свещ, закрепена на лавицата.

— Какво вършите тук? — попита К. едвам разбираемо от възбуда, но не високо.

Единият мъж, който очевидно имаше власт над другите двама и най-напред привлече погледа му върху себе си, беше навлякъл някаква особена, тъмна кожена дреха, която оставяше голи целите ръце от рамената надолу и шията почти до средата на гърдите. Той не отговори. Обаче другите двама извикаха:

— Господине, наредено му е да ни набие, понеже си се оплакал от нас на съдебния следовател.

И чак сега К. видя, че действително бяха пазачите Франц и Вилем и че третият държеше в ръката си пръчка, за да ги наложи с нея.

— Хм — рече К. и ги погледна втренчено, — аз не се оплаках, казах само какво се разигра в жилището ми. Но вярно е, че вашето държане тогава не беше безукорно.

— Господине — извика Вилем, а през това време Франц опита да се скрие зад него, навярно за да бъде в безопасност от третия, — ако знаехте колко малко ни плащат, бихте съдили по-меко за нас. Аз трябва да храня семейство, а Франц искаше да се ожени, та човек гледа да позабогатее както може, само с труд не става, дори да се съсипваш. Вашето фино бельо ме изкуши; разбира се на пазачите е забранено да постъпват така, аз извърших беззаконие, но стара традиция е пазачите да вземат бельото на подсъдимия, така е било винаги, повярвайте ми! Пък е и близко до ума: какво значение може да имат занапред такива неща за човек, имал нещастието да бъде арестуван? Но, разбира се, ако той после повдигне публично въпрос, трябва да последва наказание.

— Аз не знаех нищо от това, което ми разправяте сега, не съм настоявал също да накажат някого от вас, аз говорех по принцип.

— Франц — обърна се Вилем към другия пазач, — не ти ли казах, че господинът не е настоявал да ни накажат? Сега сам чуваш: той дори не е знаел, че трябва да бъдем наказани.

— Не се трогвай от такива приказки — рече третият на К., — наказанието е не само справедливо, ами и неизбежно.

— Не го слушай — извика Вилем и се пресече само за да допре бързо до устата си ръката, по която третият бе го ударил с пръчката, — наказват ни само понеже ти си направил донесение против нас. Ако не беше им обадил, нямаше да ни се случи нищо дори да бяха узнали какво сме извършили. Може ли това да се нарече справедливост? Ние двамата, специално аз, работим отдавна като пазачи и се ползваме с добро име; ти самият си длъжен да признаеш, че ние, от гледна точка на началството, те пазихме добре. Надявахме се да ни повишат и положително скоро щяха да сложат и на нас пръчки в ръката, както на тогова, но той имаше късмет, че никой не е направил донесение срещу него, защото такова донесение наистина е твърде рядко явление. А сега, господине, всичко е загубено, на нашата кариера се слага край, занапред ще бъдем принудени да вършим работи далеч по-долни от службата на пазачи, а на всичко от горе сега търпим страшните болки от този бой.

— Мигар пръчката може да причини толкова силни болки? — попита К. и провери дебелината на пръчката, която третият мъж дигна пред него.

— Да, защото трябва да съблечем дрехите си и да останем съвсем голи — поясни Вилем.

— Ах, тъй! — рече К. и огледа от горе до долу човека с пръчката; той имаше загоряла от слънцето кожа като на моряк, лицето му беше свежо, но сурово. — Няма ли някаква възможност двамата да отърват боя? — попита го той.

— Не — отвърна човекът с пръчката и смеешком поклати глава. — Съблечете се! — заповяда той на пазачите, а на К. рече: — Не бива да им вярваш всичко, те вече са малко слабоумни от страх пред боя. Каквото ти разправи например този тук — той посочи Вилем — за някаква кариера, е направо смешно. Погледни го колко е тлъст! Първите удари с пръчката той изобщо няма да усети поради тлъстините. И знаеш ли защо е толкова затлъстял? Има навик да оплюсква закуската на всички арестувани. Не оплюска ли и твоята? Ето, не ти ли го казах! На човек с такъв търбух не може никога да сложат пръчка в ръката, напълно изключено е.

— Има и такива да бият с пръчка — настоя Вилем, който тъкмо откопчаваше колана на панталона си.

— Няма — рече човекът и го шибна така с пръчката по шията, че Вилем изтръпна цял, — не слушай какво се приказва, ами се събличай.

— Ще те възнаградя добре, ако ги пуснеш да си вървят — каза К. и извади портфейла си, без да го погледне повторно, защото такива сделки се сключват най-лесно, когато двете страни наведат очи към земята.

— А после ще отидеш да направиш донесение и срещу мене — каза човекът с пръчката, — та да напердашат и мене. Не, не!

— Бъди разумен! — рече К. — Ако бях искал тези двамата да бъдат наказани, сега нямаше да предлагам откуп за тях. Бих могъл просто да затръшна тая врата, за да не виждам, нито да чувам нещо и да се прибера в къщи. Но ето че не постъпвам така, а съвсем сериозно искам да ги избавя; ако ми бе минало през ума, че може да бъдат наказани, никога не бих назовал имената им. Защото аз съвсем не ги смятам за виновни, виновна е организацията, виновни са висшите чиновници!

— Така е! — извикаха пазачите.

Но човекът тутакси шибна и двамата по голия вече гръб.

— Ако тук под твоята пръчка се намираше някой от висшите съдии — продължи К. и докато говореше, натисна надолу пръчката, понечила отново да се издигне и замахне, — аз положително не бих ти пречил да го биеш, напротив, бих ти дал и пари, за да се подкрепиш и усилиш за доброто дело.

— Всичко, каквото говориш, звучи правдоподобно — каза човекът с пръчката, — но аз няма да позволя да ме подкупят. Назначен съм да бия с пръчка, значи, ще бия.

Пазачът Франц, който може би бе очаквал, че намесата на К. ще се увенчае с успех и затова преди се бе показал доста сдържан, сега, несъблякъл само още панталона си, отиде до вратата, падна на колене пред К., обвеси се на ръката му и замълви шепотом:

— Ако не можеш го накара да пощади двама ни, направи опит да отървеш поне мене. Вилем е по-стар от мене, във всяко отношение по-малко чувствителен, пък и веднъж преди две-три години изтърпя леко наказание с пръчка, но аз още не съм опозоряван и стигнах до моя начин на действие само благодарение на Вилем, който е мой учител в добро и в лошо. Долу, пред банката, моята клета годеница чака да види как ще свърши тази работа, а аз се срамувам ужасно.

Той изтри плувналото си в сълзи лице със сакото на К.

— Няма да чакам повече — извика техният мъчител.

После улови с две ръце пръчката и заудря Франц, а през това време Вилем се сви в един ъгъл и наблюдаваше скрито боя, без да посмее да помръдне глава.

Из един път се разнесе писък, нададен от Франц, продължителен и неизменен писък, който сякаш не излизаше от човешка уста, а от измъчван инструмент; целият коридор закънтя от него, сигурно го чуваше цялата къща.

— Не пищи! — извика К.

Той не можа да се сдържи и докато напрегнато гледаше в посоката, от която трябваше да дойдат разсилните, блъсна се о Франц, не силно, но все пак доволно силно, така че безпаметният клетник се строполи и конвулсивно заопипва с ръце пода. Но това не го спаси от ударите, пръчката го намери и на земята; докато той се валяше под нея, върхът й равномерно се движеше ту нагоре, ту надолу.

И ето че отдалеко се зададе разсилен, а зад него и втори, К. бързо затръшна вратата, отиде до един прозорец, обърнат към двора, и го отвори. Писъците секнаха напълно. За да не допусне разсилните да се приближат, той извика:

— Аз съм.

— Добър вечер, господин прокурист! — рече единият разсилен. — Да не се е случило нещо?

— Не, не — отговори К., едно куче вие на двора.

Понеже разсилните въпреки това не мръднаха от мястото си, той добави:

— Можете да се върнете на работата си.

За да не бъде принуден да се впуска в разговор разсилните, той се наведе през прозореца. Когато след малко надникна отново в коридора, те бяха си отишли. Но К. остана до прозореца, не се решаваше да влезе повторно в килера, а не му се искаше и да се прибере в къщи.

Дворът, към който гледаше, беше малък, четириъгълен, заобиколен от всички страни с канцеларски помещения, всички прозорци бяха вече тъмни, само върху най-горните се задържаше отблясък от лунния зрак. К. напрегнато се опитваше да проникне с погледа си в тъмнината на един дворен ъгъл, където бяха вкарани и сякаш нанизани една в друга няколко ръчни колички. Терзаеше го мисълта, че не беше успял да осуети боя с пръчката, но той не беше виновен за несполуката си, ако Франц не бе се разпищял — разбира се, сигурно го е боляло много, но в решителни моменти човек е длъжен да се владее, — ако той не бе се разпищял, то К-, това поне бе твърде вероятно, би измислил някакво средство да предума човека с пръчката. Ако всички най-низши чиновници бяха пасмина, защо тогава именно човекът с пръчката, натоварен с най-безчовечната служба, да прави изключение? К. бе го наблюдавал зорко и забелязал как му светнаха очите, като видя банкнотата; и той явно само си даваше вид, че гледа сериозно на боя, за да поувеличи още малко сумата, предложена като подкуп. И К. не би се стискал, защото действително искаше да отърве пазачите; щом веднъж беше започнал да се бори против покварата на това съдоустройство, то от само себе си се разбираше, че ще напада и от тази страна. Ала в момента, когато Франц започна да пищи, всичко естествено пропадна. К. не можеше да допусне разсилните, а може би и разни други хора, да дойдат и да го заварят как преговаря с ония трима в килера за вехтории. Не, наистина никой не биваше да изисква подобна саможертва от К. Ако бе имал намерение да го направи, то всичко би било по-просто: сам К. би се съблякъл и би предложил на човека с пръчката да наложи него вместо пазачите. Впрочем онзи положително не би приел тази замяна, понеже по този начин, без да получи някаква облага, все пак би нарушил тежко своето задължение; и по всяка вероятност би го нарушил двойно, защото, докато траеше съдебното следствие, К. сигурно трябваше да бъде неприкосновен за всички служащи в съда. Възможно беше обаче тук да е в сила някаква специална наредба. Във всеки случай К. не можеше да стори нищо друго, освен да затръшне вратата, макар че и след това сега съвсем не беше отстранена всяка опасност за К. Трябваше да съжалява също, че накрая беше блъснал и Франц, нещо, което можеше да се извини само от възбудата му.

Чу отдалеко стъпките на разсилните. За да не привлече вниманието им, той затвори прозореца и тръгна в посока към главната стълба. Спря за малко пред вратата на килера и се ослуша. Беше съвсем тихо. Човекът може да е претрепал пазачите, бе му дадена пълна власт над тях. К. бе протегнал вече ръка към дръжката на вратата, но пак я дръпна назад. Не можеше вече да помогне никому, а ей сега щяха да дойдат и разсилните; закле се обаче да повдигне въпрос за тая работа и доколкото беше по силите му, да накаже заслужено истинските виновници, висшите чиновници, нито един от които още не бе посмял да се мерне пред очите му.

Като заслиза по външната стълба на банката, К. заоглежда внимателно всички минувачи, но дори и по-далеко наоколо не се виждаше момиче, което да чака някого. Забележката на Франц, че го чака годеницата му, се оказа — все пак простима — лъжа, употребена с цел да се събуди по-голямо съчувствие.

Пазачите не излизаха от ума на К. и на следния ден; той извършваше работата си разсеяно и за да я свърши, видя се принуден да остане в кабинета си малко по-дълго, отколкото предния ден. Когато си тръгна за у дома и отново мина покрай килера, отвори като че по навик вратата. Загуби ума и дума пред това, което видя, вместо очакваната тъмнина. Всичко беше останало непроменено, така както бе го зърнал след снощното отваряне на вратата. Печатните формуляри и глинените бутилки за мастило се търкаляха непосредствено зад прага, човекът с пръчката и още напълно съблечените пазачи бяха също там, на лавицата грееше свещта. Пазачите започнаха да хленчат и извикаха:

— Господине!

К. тутакси затръшна вратата и дори я удари няколко пъти с юмруци, като че ли така щеше да я затвори още по-здраво. После почти плачешком изтича при разсилните, които работеха спокойно на циклостилите и от почуда преустановиха заниманието си.

— Та разтребете най-сетне килера с вехториите! — извика К. — Ще затънем до гуша в мръсотия!

Разсилните изявиха готовност да свършат това на следния ден и К. кимна; не можеше да ги застави да се запретнат сега, по късна вечер, както собствено си бе наумил. Поприседна малко, за да остане още известно време близо до разсилните, прехвърли няколко копия, като мислеше по този начин да си даде вид, че ги проверява и после излезе, понеже схвана, че разсилните не биха се решили да си отидат заедно с него.

Тръгна си уморен и напълно разсеян за у дома.