Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster(2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. —Добавяне

30

След десет минути Гарин изскочи от автомобила на булевард Сен Мишел. Огледалните прозорци на кафене „Пантеон“ бяха вдигнати. В дъното до една масичка седеше Виктор Леноар. Щом видя Гарин, вдигна ръка и щракна с пръсти.

Гарин припряно седна на неговата масичка — с гръб към светлината. Сякаш беше седнал пред огледало: Виктор Леноар имаше същата продълговата брадичка, мека шапка, папионка, раирано сако.

— Привет! Успех! Необикновен! — каза Гарин и очите му се смееха. — Ролинг е съгласен на всичко. — Поема еднолично предварителните разходи. Когато започне експлоатацията, петдесет процента от печалбата — на него, петдесет — на нас.

— Подписа ли контракт?

— Ще го подпише след два-три дни. Демонстрирането на апарата ще трябва да се отложи. Ролинг постави условия — да подпише едва тогава, когато с очите си види как работи апаратът.

— Черпиш ли бутилка шампанско?

— Ако искаш две, три, една дузина.

— И все пак жал ми е, че тази акула ни глътна половината доходи — каза Леноар, повиквайки келнера. — Бутилка „Ироа“, от най-сухото…

— Без капитал ние все едно не можем да работим със замах. Знаеш ли, Виктор, ако моето камчатско предприятие беше успяло — десет ролинговци щях да пратя по дяволите.

— Какво камчатско предприятие?

Келнерът донесе вино и чаши. Гарин запали пура, облегна се на плетения стол и присвил очи, заразказва поклащайки се:

— Помниш ли Николай Христофорович Манцев, геолога? Преди петнайсет години той ме намери в Петроград. Току-що се беше върнал от Далечния изток, уплашил се бе да не го мобилизират и помоли да му помогна да не го изпратят на фронта.

— Манцев служеше в английската златна компания, нали?

— Провеждаше проучвания за находища на Лена, на Алдан, по-късно в Колима. Разправяше чудесии. Просто под краката си намирали самородни късове злато от по петнайсет килограма… Точно тогава в мен се зароди идеята, генералната идея в моя живот… Тя е много дръзка, дори безумна, но аз вярвам в нея. А щом вярвам, и дяволът не може да ме спре. Разбираш ли, скъпи мой, единственото нещо на света, което желая с цялото си същество, е властта… Не някаква си там кралска, императорска — това е нищожно, пошло и скучно. Не, абсолютна власт… Някой път ще ти разкажа за моите планове. За да властвуваш, е нужно злато. А за да властвуваш както аз искам, е нужно повече злато, отколкото имат всички индустриални, борсови и прочее крале, взети заедно…

— Наистина смели планове — с весел смях каза Леноар.

— Но аз съм на верен път. Ще държа целия свят ето тук! — Гарин стисна юмрук. — Ориентири по моя път са гениалният Николай Христофорович Манцев, после Ролинг, по-точно — неговите милиарди, и трето — моят хиперболоид…

— А Манцев какво?

— Та тогава, в петнайсета година, аз мобилизирах всичките си парички, повечето с нахалство, отколкото с подкуп освободих Манцев от военна повинност и го изпратих с малка експедиция на Камчатка, в джендема… До седемнайсета година той все още ми пишеше: работата му беше тежка, много трудна, условията — ужасни… От осемнайсета година — сам разбираш — загубих следите му… Всичко зависи от неговите проучвания…

— Какво търси той там?

— Нищо не търси… Манцев само трябва да потвърди моите теоретични предположения. Крайбрежието на Тихия океан — азиатското и американското — е краят на древния континент, потънал на дъното на океана. Такава гигантска тежест сигурно се е отразила върху разпределението на дълбоките минерали, които се намират в разтопено състояние. Веригата действуващи вулкани на Южна Америка — в Андите и Кордилерите, вулканите на Япония и най-после на Камчатка потвърждават, че разтопените минерали от Оливиновия пояс — злато, живак, перидот и прочее — по бреговете на Тихия океан са много по-близо до повърхността на земята, отколкото на други места по земното кълбо…[1] Ясно ли ти е?

— Не разбирам за какво ти е на теб Оливиновият пояс?

— За да владее света, драги мой… Е, да пием. За успеха…

Бележки

[1] Предполага се, че между земната кора и твърдото централно ядро на земята има слой разтопени метали — така наречения Оливинов пояс. — Б.а.