Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lyrik und Logik, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3гласа)

Информация

Последна корекция
NomaD(2011 г.)

Издание:

Немски есета и студии от XX век

Идея, подбор и превод на български: Венцеслав Константинов

 

Deutsche Essays und Studien aus dem 20. Jahrhundert

Zusammenstellung und Übersetzung ins Bulgarische von Wenzeslav Konstantinov

 

ISBN 978-954-304-349-1

 

Адреси на изданието:

Немски есета и студии от XX век

Немски есета и студии от XX век

История

  1. —Добавяне

Лирикът няма защо да се страхува от разума

Някои от хората, чиито стихове чета, познавам лично. Често се чудя, че не един от тях издават в своите стихотворения далеч по-малко разум, отколкото в другите си изяви. Нима смятат поезията за чисто творение на чувствата? Нима вярват, че изобщо съществуват чисти творения на чувствата? Ако вярват в подобно нещо, би следвало все пак поне да знаят, че чувствата могат да бъдат също тъй фалшиви, както и мислите. Това би трябвало да ги направи предпазливи.

Някои лирици, особено начинаещите, когато са в настроение, изглежда, изпитват страх, че онова, което произлиза от разсъдъка, може да прогони настроението. Тук може да се каже, че този страх е безусловно глупав. Както знаем от сведенията за творческите лаборатории на велики поети, при тях в никакъв случай не става дума за толкова повърхностни, неустойчиви, бързолетни настроения, та да може едно проникновено, трезво разсъждение да им попречи. Известната окриленост и възбуденост в никакъв случай не е пряко противоположна на разсъдливостта. Дори може да се приеме, че неудоволствието от допускането на мисловни критерии в поезията говори за едно по-дълбоко безплодие на споменатото настроение. В такъв случай човек би трябвало да се откаже да пише стихове.

Ако поетичното намерение е сполучливо, тогава чувството и разсъдъкът работят в пълно съзвучие. Те радостно си подвикват: „Реши ти!“