Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ήλέκτρα, 420 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 15гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
zelenkroki(2011)
Допълнителна корекция
NomaD(2012)
Източник
sites.google.com

Издание:

Антични трагедии

Първо издание

 

Преведе от старогръцки: проф. Александър Ничев

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Петър Стефанов

Коректор: Елисавета Караминкова

 

Националност старогръцка.

Индекс № 11/9537611331/6126-36-85.

Дадена за печат: м. август 1985 г.

Подписана за печат: м. октомври 1985 г.

Излязла от печат: м. декември 1985 г.

Формат 16/60/90. Печатни коли 12.

Издателски коли 12. Усл.изд.коли 13,19.

Цена 0,65 лв.

 

ДИ „Отечество“

ДП „Георги Димитров“, София

История

  1. —Добавяне

Парод

Хор

 

Строфа

Ти, Атридова дъще, чуй,

        ида, Електро, при теб

        в твоята селска хижа.

Дошъл е човек, да, човек от Микена е тук,

планинец, отхранен с мляко.

Вести, че аргивци обявили

тридневен жертвен празник

и че при Хѐриния храм

        всички девойки днес се сбират[1].

 

Електра

        Дружки, нито по светъл празник

        чезна, нито по златен наниз,

        аз, злочестата, скъпи мои.

        Страдам аз и не ще се хвана

        дружно с млади аргивки на танец,

        няма чевръсто да стъпват нозете ми.

Нощта прекарвам в сълзи аз, а сълзите

са моя участ и денем.

        Вижте мръсната ми коса,

        вижте пеплоса мой раздран!

        Как, приляга ли то на мен,

на потомката царска,

и на Троя, която и днес

        помни, че татко я срина?

 

Антистрофа

Всемогъща е Хера. Чуй,

        ето вземи от мен

        гъсто изплетена дреха

и златна добавка към своята прелест вземи!

Ти мислиш, че само с вопъл

и без да почиташ боговете,

ще победиш врага си?

Не с вопъл, а с молебна реч

        щастие ще постигнеш, дъще.

 

Електра

        Никой бог не дочу гласа ми,

        глас на клетница, не почете

        прежни таткови щедри дари[2].

        Страдам аз и за мъртъв татко,

        да, и за брат прокуденик страдам,

        който блуждае по краища чужди

        и на трапеза робска сяда, клетникът,

родѐн от славен воин.

        Аз пък чезна в бедняшки дом,

        той е моят подслон сега.

        Нямам в бащини двори кът,

сред скали обитавам.

А връз кърваво ложе там

Бележки

[1] Хорът говори за празника на богинята Хера, който бил честван в околностите на Микена с хекатомби от крави и с шествия на младежи.

[2] Още от омировски времена принципът на жертвоприношенията е do, ut des — „давам ти, за да ми дадеш“.