Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ήλέκτρα, 420 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод отстарогръцки
- Александър Ничев, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 15гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- zelenkroki(2011)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2012)
- Източник
- sites.google.com
Издание:
Антични трагедии
Първо издание
Преведе от старогръцки: проф. Александър Ничев
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Борис Бранков
Технически редактор: Петър Стефанов
Коректор: Елисавета Караминкова
Националност старогръцка.
Индекс № 11/9537611331/6126-36-85.
Дадена за печат: м. август 1985 г.
Подписана за печат: м. октомври 1985 г.
Излязла от печат: м. декември 1985 г.
Формат 16/60/90. Печатни коли 12.
Издателски коли 12. Усл.изд.коли 13,19.
Цена 0,65 лв.
ДИ „Отечество“
ДП „Георги Димитров“, София
История
- —Добавяне
Парод
Хор
Строфа
Ти, Атридова дъще, чуй,
ида, Електро, при теб
в твоята селска хижа.
Дошъл е човек, да, човек от Микена е тук,
планинец, отхранен с мляко.
Вести, че аргивци обявили
тридневен жертвен празник
и че при Хѐриния храм
всички девойки днес се сбират[1].
Електра
Дружки, нито по светъл празник
чезна, нито по златен наниз,
аз, злочестата, скъпи мои.
Страдам аз и не ще се хвана
дружно с млади аргивки на танец,
няма чевръсто да стъпват нозете ми.
Нощта прекарвам в сълзи аз, а сълзите
са моя участ и денем.
Вижте мръсната ми коса,
вижте пеплоса мой раздран!
Как, приляга ли то на мен,
на потомката царска,
и на Троя, която и днес
помни, че татко я срина?
Антистрофа
Всемогъща е Хера. Чуй,
ето вземи от мен
гъсто изплетена дреха
и златна добавка към своята прелест вземи!
Ти мислиш, че само с вопъл
и без да почиташ боговете,
ще победиш врага си?
Не с вопъл, а с молебна реч
щастие ще постигнеш, дъще.
Електра
Никой бог не дочу гласа ми,
глас на клетница, не почете
прежни таткови щедри дари[2].
Страдам аз и за мъртъв татко,
да, и за брат прокуденик страдам,
който блуждае по краища чужди
и на трапеза робска сяда, клетникът,
родѐн от славен воин.
Аз пък чезна в бедняшки дом,
той е моят подслон сега.
Нямам в бащини двори кът,
сред скали обитавам.
А връз кърваво ложе там