Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Приключений Карандаша и Самоделкина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 12гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
etsachev(2011)
Корекция
moosehead(2012)

Издание:

Юрий Дружков

Приключенията на Моливко и Сръчко

 

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС, София, 1979

История

  1. —Добавяне

Тридесета глава

отново за двете малки кончета

Двете малки кончета все така стояха до портата на зоологическата градина, печално размахваха кафеникави опашки, гледаха към любопитните минувачи и мълчаха. А любопитните минувачи гледаха кончетата и си говореха.

— На кого са тия кончета? — питаше милиционерът.

— Сигурно това са диви кончета — рече някой.

А от портата на зоологическата градина изтича червендалест очилат човек.

molivko_i_srychko_p103_1.jpg

— Покажете ги! Къде са кончетата? Пуснете ме да мина, другари! Аз съм директор на зоологическата градина.

— Аха, така значи? Той е директор! А зверовете бягат! По улиците бягат!

— Това не са зверове, граждани! Това са кончета! Ах, какви кончета! Рядка порода! Много рядка!… Ох, гладничките ми кончета!…

— Безобразие! — обади се никой. — Оставили кончетата гладни! И това ми било директор! Директор, пък кончетата гладни.

— Ще пиша във вестника. Няма така да го оставя! — рече един минувач, подавайки на кончето прясно меко хлебче.

А друг минувач окачи на главата на другото конче като торба цяла мрежичка с хлебчета.

— Аз вземам кончетата! — заяви категорично директорът. — Който иска да ги види, да дойде в зоологическата градина. Ще ги яздят малките дечица. Безплатно!

Разбойниците, които седяха в задушната витрина на магазина като в стъклен буркан, видяха как поведоха кончетата към зоологическата градина.

— Ограбват ни! — закрещя пиратът. — Това са наши коне! Лично наши!

И той започна да ругае, ала никой не го чуваше.

Никой вече не гледаше към разбойниците, освен Петното. То търпеливо клечеше до витрината и от време на време изджафкваше към минувачите.

Зад вратата на витрината нещо забръмча, ключът щракна, вратата се отвори и влезе чистачката с прахосмукачка в ръце.

— Леле-мале! — рече тя. — Как сте попаднали тук? Всичко сте обърнали с главата надолу! Ей сега ще извикам милиция!

— Ние, без да искаме! — отвърнаха жално разбойниците. — Друг път няма!

— Как не те е срам, момиченце! Вече си голяма — рече чистачката на преоблечения шпионин.

— Аааа!… — захленчи Зирка.

— Не плачи, моля ти се! Не мога да понасям, когато децата плачат. Върви си и друг път да не си посмяла! Майка ти сигурно те чака.

Разбойниците изскочиха от магазина. Петното високо залая. Шпионинът пустоса смаяната чистачка и избягаха.

Петното поведе разбойниците към Тихия кей по следите на Моливко и Сръчко.