Едуард Успенски
Училище за клоуни (38)

Приложение второ

Дежурството на храбрия Саня.

Беше нощ. Луната светеше. Макар това да няма никакво значение.

Пред входа на училището стояха клоунът Саня и бай Шакир с изкуствената си брада. Саня дежуреше, а бай Шакир бе дошъл да попуши.

Бай Шакир беше в сложно положение. Много му харесваше брадата перука. Искаше да си я носи. Но старата му собствена брада растеше бързо и не знаеше какво да я прави.

Беше дошъл да се посъветва със Саня.

В полунощ се дочу шум от кола и пред вратата се появиха трима души.

— Ето — казаха те, — донесохме ги.

— Какво сте донесли? — попита Саня.

— Донесохме документите, че сме разбойници.

— За какво са ни?

— Затова! Предайте помещението!

— Нищо не разбирам от документи! Вървете си, драги! — заповяда бай Шакир.

— Как тъй вървете си? — развикаха се разбойниците. — Предайте помещението. Иначе ще извикаме милиция.

— Ние ще извикаме милиция! — рече Саня.

— Никуго няма да викъми. Сами шъ ги пругоним — каза Шакир.

Тогава разбойниците започнаха нападение. Един сграбчи бай Шакир за брадата и я дръпна. Искаше да го свлече по стълбите. А брадата — хоп — остана в ръцете му. Той загуби равновесие и полетя надолу заедно с брадата. Право върху рогата на Шаро.

Бай Шакир се разсърди. Нахвърли се срещу другите двама разбойници. Саня му се притече на помощ. Присъедини се и Шаро.

— ААААААА! — закрещяха мошениците. — УУУУУУУУ!…

Хукнаха да бягат. Документите им се разхвърчаха на всички страни. Като лястовички. Един разбойник в тъмното се блъсна в оградата, изтърбуши я и изскочи на улицата. Другите двама — след него. Най-дебелият се заклещи в дупката. Наложи се Шаро да се засили и да му помогне. Иначе дежурството протече спокойно.