Франсиско Алеман Саинс
Огън в Средиземноморието (5)

V

Скоро след като пристигна в Картаген, в едно малко пристанищно кафене на Еней се представи един русобрад мъж, който приказваше с чуждестранен изговор.

— Казвам се Хайнрих Шлиман — му рече — и бих искал да приказвам с вас.

— Заповядайте.

Потърсиха самотна маса и мъжът, който каза, че се наричал Хайнрих, се усмихна хитро.

— Имах нужда да ви видя. Моето увлечение е археологията. Не е евтино увлечение, това е истината.

Забелязваше се, че заобикаля темата, която го интересуваше, но нямаше да се бави много с увъртания, за да посочи своите намерения.

— Търся мястото с развалините на Троя.

— Струва ми се, че това е много хубаво.

— Но, виждате ли, казаха ми, че никой освен вас не може да ме заведе до обсадения град.

Говореше с такава увереност, като човек, свикнал да не чува откази.

— Аз съм един беден капитан на кораб, господине.

— Аз имам други сведения, капитане.

— А! Вие имате сведения?

— Да. И то ги имам от човек, който храни към вас голяма обич.

Беше раздразнен и разгневен, затова викна:

— Идете в Итака и питайте тоя стар мошеник Одисей. Ще бъде най-добре. Аз не знам нищо за Троя.

Щом изрече това, очите му се позамъглиха, но то стана съвсем незабелязано за събеседника му. Преди няколко месеца той бе срещнал в друго пристанище Одисей. Насмалко да се скарат, но верният му Антенор го принуди да се оттегли.