Еди Маринов
Разни (11)

Скиталец

Не спирам, вървя все напреде по пътя,

дори да се влача, дори по корем да пълзя,

дори да се гърча, нещо отвътре ме бута

и ме кара да се боря, да продължа да вървя.

 

И ставам, проправям все по-напреде свойта пътека

и продължава мъчението за мойта мизерна душа,

след толкова време вече знам, че пътят нелек е,

но искам да стигна до края, до свойта съдба.

 

Вървя и дори и за миг не поспирам

и вечно така ще кръстосвам света,

края не виждам, но целта я разбирам —

вечен път, пепел при пепел, пръст при пръстта…