Саади
Гюлестан (22) (Градина на розите)

20

Чух за един безсърдечен везир, който от стремеж да напълни собствената си хазна, разорил своите поданици. Бил забравил думите на мъдреца: „Ако някой оскърби великия и славен господ, като покори хора, то всевишният ще настрои против него на тези хора сърцата и те ще го премахнат от лицето на земята“.

И пламъкът не е това за треволяка,

което за тиранина е

горчивата въздишка на бедняка.

Казват, че най-висше животно е лъвът, а най-низше магарето. Но магарето, което мъкне товара, е по-добро от лъва, който разкъсва човека.

Макар магарето да не е умно,

почитай го, щом служи то разумно.

 

Магарето и волът — работливи —

са по-добри от хората свадливи.

Но да се върнем към разказа за безсърдечния везир. В края на краищата царят разбрал за неговите злодеяния, подложил го на разпит и онзи умрял от изтезанията.

Не ще получиш благосклонността на шаха,

преди придворните му да спечелиш сам.

 

Щом искаш да е милосърден бог към тебе,

твори добро на малък и голям.

Казват, че един човек, който е бил обиден от онзи везир, посетил гроба му и като помислил за печалния му край, казал:

Не всеки, който има власт и сан,

все безнаказано ще граби сиромаха.

 

Ти можеш да преглътнеш кост,

но виж, че ти пробила тя стомаха!

* * *

На тиранина властта е бързотечна,

но омразата към него — вечна.