Уилбър Смит
Речният бог (41)

Господарката ми се възстановяваше толкова бързо, че се зачудих дали наистина, без да искам не съм предизвикал намесата на божествените сили. Вече сам не знаех на какво съм способен и се изпълвах със страхопочитание към самия себе си.

Едва ли не пред погледа ми тялото й се изпълваше с нов живот. Жалките празни торбички, които й висяха отпред, отново се наляха и възвърнаха предишната си привлекателност, и дори богинята Хапи, която гледаше с каменното си изражение над вратата, се изпълваше със завист при вида им. Тебеширеният цвят на кожата изчезна, за да отстъпи на някогашната свежест. А смехът на господарката ми зазвуча отново, както го бях чувал с годините — като песента на фонтаните в градинката ни.

Скоро вече нищо не можеше да я задържи в леглото. Само три седмици, след като се бях завърнал в Елефантина, тя вече играеше на топка с робините си, тичаше из градината и се мъчеше да надскочи съперничките си, докато най-накрая, уплашен да не би да си навреди с прекомерното натоварване, не прибрах животинския мехур, с който те се забавляваха, и не й наредих да си стои в стаята. За да се съгласи обаче, господарката ми направи поредния пазарлък и занапред трябваше да пея заедно с нея или да я уча на сложните комбинации на играта бао. Все пак и това ми донесе известно удовлетворение, защото с моите съвети един ден тя успя да победи дори Атон — един от най-запалените играчи, които познавам.

Той идваше почти всяка сутрин, за да пита от името на фараона как се чувства господарката ми, след което сядаше да поиграе малко бао с нас. Най-после се увери, че нито съм призрак, нито смятам да му направя зло, и макар да беше позагубил от предишната си непринуденост, продължи да се държи с мен като със стар приятел.

Всяка сутрин трябваше да повтарям даденото си обещание на Лострис. Тогава тя посягаше към огледалото и внимателно изучаваше отражението си, водена не толкова от суета, колкото от желанието да се види такава, каквато ще я хареса и господарят Танус.

— Косата ми е заприличала на слама, а на брадичката ми се е появила нова пъпка — жалваше се тя. — О, Таита, кога ще ме направиш пак красива? Заради Танус трябва да ме направиш.

— Сама стори всичко възможно да се загрозиш, а сега искаш Таита да оправя нещата — недоволствах аз, а тя се засмя и ме прегърна.

— Та нали затова си тук, стари негоднико. Да се грижиш за мен.

Вечер й приготвях специална гореща напитка за подсилване и когато й я носех в леглото, тя отново настояваше да чуе обещанието ми.

— Кълна ти се — послушно повтарях урока си, а тя се облягаше върху подложката от слонова кост и заспиваше с блажена усмивка.

Аз самият щях да се тревожа за последствията от това си обещание едва когато му дойдеше времето.