А. С. Серафимович
Железният поток (27)

XXVII

Зноят се разгаря. Невидима, мъртва мъгла тежко виси над града. Улиците, площадите, кеят, вълноломът, дворовете, шосето са затрупани от хора. Купища от хора лежат неподвижно в най-различни пози. Едни са извили страшно глави, други имат шии без глави. Като пихтия трепкат по паважа мозъци. Съсирена като в кланица кръв се е проточила тъмно покрай къщите, каменните огради, втича се под портите.

На параходите, в каютите, в кубрика, на палубата, в трюма, при пещта, в машинното отделение все от тях — с тънки лица, с чернички младежки мустаци.

Неподвижно са се надвесили през парапетите на кея и когато погледнеш в прозрачносинята вода, спокойно лежат по лигавозеленикавите камъни, а над тях неподвижно висят сиви ята риби.

Само в центъра на града се носят чести изстрели и припряно трака картечница: около катедралата се е загнездила една грузинска рота и геройски умира. Но и тези изстрели замлъкнаха.

Мъртвите лежат, а живите препълниха градчето, улиците, дворовете, къщите, кея и около града, по шосето, по склоновете, в клисурите — навсякъде коли, хора, коне. Суета, възклицания, смях, глъчка.

По тези мъртво-живи места преминава Кожух.

— Победа, другари, победа!!

И сякаш няма нито мъртви, нито кръв — буйно, радостно ехти:

— Урра-а-а!!

Отеква далеч в сините планини и замира далеч зад параходите, зад залива, зад вълнолома, във влажната синева.

А по пазарите, в дюкянчетата, в магазините вече се върши светкавична грижлива работа: разбиват сандъци, късат парчета сукно, смъкват от рафтовете бельо, одеяла, връзки, очила, рокли.

Най-много налитат моряците — те са всъде. Навсякъде яки, набити фигури в бели матроски, панталони клош, кръгли шапчици, а лентичките се развяват и се чува високо:

— Греби!

— Хвърляй котва!

— Давай!!

— Прибирай от този рафт!

Работеха бързо, ловко, организирано. Един курдиса на главата си разкошна дамска шапка, омота мутрата си с воала, друг — под копринен дантелен чадър.

Щураха се и войници в невероятни парцали, с черни, боси, напукани крака; задигаха басма, платно, платове за жените и децата.

Извлече един от картонена кутия колосана риза, разпери я за ръкавите и прихна да се смее с цяло гърло:

— Момчета, гледайте: риза!… Ах, мамицата ти…

Навря се като в хамут, с глава в яката.

— Ама защо тя не се огъва? Като кора.

И той започна да се навежда и изправя загледан в гърдите си като овен.

— Ей богу, не се прегъва! Като пружина.

— Тю, диване! Туй е кола.

— Какво е то?

— Ами че от картофи я правят господата за гърдите си, та гърдите им да изпъкват.

Един висок, кокалест — почервенялото му тяло прозира през дрипите — измъква фрак. Дълго го разглежда от всички страни, свлече решително дрипите си и гол напъха дългите си като на урангутан ръце в ръкавите, но ръкавите му стигнаха до лактите. Надяна го направо на голо тяло. Закопча го на корема си, а отдолу цепка. Рече „хъм“:

— Трябват гащи.

Тръгна да търси, но панталоните бяха задигнати. Вмъкна се в отделението за бельо, извади една кутия — в нея нещо чудновато. Разгъна го, взря се в него, пак хъмна:

— Чудно! Да са гащи, не са гащи, па и много тънко. Хведоре, какво е туй, бе?

Но на Хведор не му беше до това — той измъкваше басми за жената и децата — голи са.

Пак се вгледа и изведнъж мрачно и решително го надена на дългите си, жилести, почернели от слънце и нечистотии крака. Оказа се, че това, което бе надянал, се развяваше като дантели над коленете му. Хведор погледна и прихна да се смее:

— Момчета, погледнете! Опанас!…

Магазинът се разтърси от смях:

— Та това са женски гащи!

А Опанас мрачно:

— Че какво, жената не е ли човек?

— Ама как ще крачиш ти — разрязано, всичко ти се види, па и тънко.

— А дъното е здраво!…

Опанас погледна съкрушено.

— Вярно. Ама че глупаци, гащи да шият оттаквоз тънко нещо, само материала развалят.

Извади от кутията всичко, което имаше вътре, и почна мълчаливо да обува едни след други гащи — шест парчета обу; дантелите образуваха пищен пояс над коленете му.

Моряците се ослушаха за секунда и тутакси хукнаха като бесни през вратите, през прозорците. А зад прозорците дюдюкане, псувни, конски тропот, плющене на нагайки по човешко тяло. Войниците — също към прозорците. По площада бягаха с всички сили моряците, като се мъчеха да спасят награбеното. Ескадронци пришпорваха конете, биеха моряците немилостиво, като разкъсваха дрехите им, и сини подутини покриваха лицата им — кръв плискаше.

Озъртайки се озверено, моряците захвърляха натъпканите си торби — стана непоносимо — и се пръскаха кой където види.