Джоан Харис
sineokomomche (60)

6

Разглеждате уебдневника на sineokomomche в badguysrock@webjournal.com

Публикуван в: 22:31, вторник, 19 февруари

Достъп: публичен

Настроение: чисто

Слуша: „Фор Сизънс“: „Чао, чао, скъпа“

Той я нарича госпожа Бебешкосиньо. Мисли се за художничка. И определено изглежда така — мръснорусата й коса е артистично разчорлена, носи опръскани с боя гащеризони и дълги мънистени нанизи, харесва ароматни свещи, които твърди, че подпомагали творческия процес (и премахвали миризмата на боя).

Не че е постигнала много. Не, цялата й творческа страст се оказа вложена във възпитанието на дъщеря й. Детето е същинско произведение на изкуството — а конкретно това дете е самото съвършенство, казва си тя: талантливо и добро…

Той я наблюдава отдалеч. Мисли си колко е красива с късата си коса, със светлата си бадемова кожа и с късото си червено палтенце с остра качулка. Изобщо не прилича на майка си. Притежава невероятна сдържаност. Дори името й е красиво. Име с уханието на рози.

Майка й, от друга страна, е всичко, което той най-силно ненавижда. Непостоянна, претенциозна, паразит, който изцежда дъщеря си, живее чрез нея, краде нейните очаквания…

sineokomomche я презира. Припомня си колко много е навредила тя — на него, и на двамата — и се пита дали на някого изобщо ще му пука.

Ако претегли всичко, може би не. Светът ще бъде много по-чист без нея.

По-чист. Каква прекрасна дума. В синьо, показва какво прави той, какъв е и какво ще постигне — наведнъж. Чистач.

Идеалното престъпление има четири етапа. Първият етап е очевиден. Вторият етап отнема време. Третият етап е малко по-труден, но той вече започва да свиква с него. Пет убийства, ако броим и Дизеловосиньо, и той се пита дали вече може да се нарече сериен убиец, или преди това трябва да усъвършенства стила си.

Стилът е важен за sineokomomche. Иска да усеща поезията, наличието на по-висша цел в онова, което върши. Иска му се да направи нещо сложно, дисекция, обезглавяване, нещо драматично, ексцентрично и необичайно. Нещо, от което ще се разтреперят, нещо, което ще го отличи от другите. И най-важното, иска да гледа, да види погледа й, най-сетне да й покаже кой е.

От наблюденията си знае, че когато е сама в къщата, госпожа Бебешкосиньо обича да си взема дълги вани. Остава във ваната поне един час, чете списания — виждал е издайническите следи от намокряне по вестниците, които оставя за рециклиране. Виждал е трептенето на свещите на фона на матираното стъкло на прозореца и е долавял аромата на маслата й за вана през решетката. Времето за вана е свещено за нея. Тогава никога не вдига телефона, не отваря вратата. Той го знае. Опитвал е. Тя дори не се заключва в банята…

Той чака в градината. Наблюдава къщата. Чака блещукането на свещите и шума от водата по тръбите. Чака госпожа Бебешкосиньо и после много тихо влиза.

Къщата е преобзаведена. По стените има нови картини, повечето абстрактни — а в хола има килим в алено и кафяво от Аксминстър.

Аксминстър. Акс. Минстър. Червена дума. Какво означава? Катедрала. Брадва. Убийство. Убийство в катедрала. Мисълта го разсейва за момент, замайва го, откъсва го надалеч, отново извиква онзи вкус в устата му, онази плодова и сладникава гнилота, предвестник на главоболията. Одеялото, към което се пресяга, когато се почувства сам или уплашен, е синьо… затваря очи, стисва юмруци и си казва…

Вината не е моя.

Когато отваря очи, вкусът и главоболието ги няма. Озърта се в притихналата къща. Обстановката е каквато я помни: стаен мирис на терпентин, порцелановите куклички, които не са изхвърлени, а са поставени под стъклена витрина в салона, всичките с блеснал поглед и злокобни с избелелите си дантели и буклите си.

Банята е облицована с бели и светлосини плочки. Госпожа Б. е полегнала във водата със затворени очи. Лицето й е смайващо тюркоазно — явно си е сложила някаква разкрасяваща маска, допуска той. На пода има брой на „Вог“. Нещо мирише на ягоди. Госпожа Б. обича бомбички за вана, които оставят искряща следа — пласт звезден прах върху кожата й.

Стелацио: неволното прехвърляне на блясък от бомбичките за вана върху друг човек без негово знание или съгласие.

Звезден прах: миниатюрните блестящи частици, които някак се оказват в косата му, по кожата му; три месеца по-късно още намира такива бляскави прашинки из къщата — същински морзов код на вината му.

Наблюдава я мълчаливо. Казва си, че може да го направи сега, но понякога подтикът да го видят, е прекалено силен, пък и иска да види нейния поглед. Постоява, после някакво сетиво я предупреждава за него. Тя отваря очи — за миг в тях няма шок, само ококорено и безизразно учудване, точно като на куклите в салона — после сяда, натежала и бавна поради съпротивлението на водата, а миризмата на ягоди внезапно става непоносимо силна; блещукащата вода плисва в лицето му и той се навежда над ваната, тя го налага с безпомощните си юмруци, той я стисва за насапунисаната коса и я натиска под водата…

Учудващо лесно е. Въпреки това бъркотията не му допада. Жената е покрита с някаква бляскава чудесия, която полепва по кожата му. Синтетичната ягодова миризма се засилва. Тя се извива и се съпротивлява под натиска му, но гравитацията е против нея и тежестта на водата я задържа долу.

Той изчаква няколко минути и си мисли за розовите кръгли бисквитки в металните кутии, и от светкавичната поредица от думи изниква друг мирис — нафора. Причастие. Свети дух. Позволява си да се отпусне, дава на дишането си време да се успокои, а после внимателно и методично се хваща на работа.

На местопрестъплението не бива да останат отпечатъци — носи латексови ръкавици и възпитано е свалил обувките си в коридора, като прилежен ученик, дошъл на гости. Оглежда тялото. Изглежда наред. Избърсва разлялата се вода от пода на банята и оставя свещите да горят.

Съблича мокрите си джинси и ризата си, свива ги на топка в сака си и облича чистите дрехи, които си е донесъл. Оставя къщата така, както я е намерил — отнася мокрите дрехи у дома и ги пъхва в пералнята.

„Така, готово“, казва си.

 

 

Очаква разкритието — никой не идва. Отново е успял. Само че този път не изпитва еуфория. Всъщност усеща загуба и онзи остър и някак меден вкус на загнили зеленчуци, който толкова много прилича на витаминната напитка, се промъква в гърлото му, изпълва устата му и започва да му се повдига, лицето му се сгърчва в гримаса…

Защо този път е различно, пита се той. Защо усеща отсъствието й, когато всичко е толкова близо до края, и защо изпитва усещането, че заедно с мръсната вода от коритото е изхвърлил и бебето, както се изразява майка му?

 

 

Изпратете коментар:

ClairDeLune: Благодаря ти за това, sineokomomche. Беше прекрасно да четеш това пред групата. Надявам се да не изчезваш за толкова дълго пак! Помни, ние всички сме тук заради теб!

chrysalisbaby: да можех да те слу6ам как 4ете6 :-)

Captainbunnykiller: Яко — LOL!

Toxic69: Това е по гот от секса, човече. Ама ако намериш начин да пишеш по малко и от двете, някой ден…