Дон Уинслоу
Сатори (26)

26.

Ворошенин предпочете да се върне пеша от банкета, за да позволи на студа да се опита да пропъди алкохолната мъгла от главата му.

Един телохранител вървеше отпред, а другите двама бяха на около крачка зад него с ръце в джобовете, стиснали дръжките на пистолетите. Идиоти, помисли си Ворошенин. Пекин, особено в тази част, е може би най-безопасният град в света. Огромната част от криминалната класа бе унищожена с публични екзекуции и опитите за покушение са малко вероятни. Единствените хора, които можеха да опитат, са самите китайци, а ако те искаха да ме убият, тези тримата нямаше да могат да ги спрат.

Мао обаче все още има нужда да се кланя и подмазва на Сталин, така че в Китай сме в почти пълна безопасност. Най-големият риск тук е да се отегчиш до смърт. Или да пипнеш цироза на черния дроб.

Но този Жилбер, ако това е истинското му име…

Ако той е френски търговец на оръжие, аз съм японски сумист.

Французин е, няма съмнение, чак до вонята на одеколона му. Но търговец на оръжие? Прекалено е… аристократичен… за подобна буржоазна професия. У него се долавя лека отчужденост и превъзходство, като на руснак…

Тези проклети зелени очи. Нима е възможно?

Когато се върна в консулството, Ворошенин вдигна телефона и набра номера на Льотов в апартамента му.

— Слез долу.

— Но часът е два след…

— Имам часовник. Казах да си домъкнеш мършавия задник тук.

Пет минути по-късно съненият и малко негодуващ Льотов се появи в кабинета на Ворошенин.

— Свържи се по обезопасена линия с Москва — нареди Ворошенин. — Искам да знам всичко за този Мишел Жилбер и семейството му.

Льотов погледна часовника си.

— Да не съм чул нито дума — предупреди го Ворошенин. — Хората на Берия са прочути с това, че работят нощем. Искаш ли лично да провериш? Освен това искам всичко за онази стара белогвардейска графиня Александра Ивановна. Мисля, че може би е напуснала Петроград някъде около двайсет и втора.

— Та това е преди трийсет години.

— Нима? Браво, Василий. Ето виждаш ли, вече започна да работиш.

Веднага щом Льотов излезе, Ворошенин отвори чекмеджето и извади бутилката. Напук на себе си, наля едно питие и го гаврътна на екс.

Тези проклети зелени очи…