Крис Картър
Хищникът (108)

108.

Робърт вече говореше по телефона с отдел „Специални операции“. Каза им да изпратят екипи в дома и на работното място на репортера. Ако го забележеха, трябваше веднага да го спрат и арестуват. Обявиха за издирване и колата му.

Стигнаха до Санта Кларита, потеглиха нагоре към хълмовете и завиха надясно по малък тесен път, който продължаваше петстотин метра и водеше към входа на стария хоспис „Сейнт Майкъл“.

— По-добре да слезем и да вървим пеша — предложи Хънтър, когато бяха на двеста метра от входа. — Не искам да го предупредим, че идваме.

Гарсия кимна и намери скрито място зад няколко високи дървета, където да оставят колата.

Двамата бързо извървяха остатъка от пътя през високата растителност и намериха укритие на седемдесет и пет метра от порутения хоспис.

Сградата беше двуетажна и заемаше площ от триста квадратни метра. По-голямата част от фасадата беше разрушена, покривът беше хлътнал върху последния етаж и навсякъде имаше следи, че преди време там се е разразил голям пожар. На някои места зееха дупки. Навсякъде бяха разпръснати отломки.

— Сигурен ли си, че е тук? — попита Карлос. — Струва ми се, че няма никого.

Робърт посочи към земята пред главния вход, където се виждаха пресни следи от автомобилни гуми.

— Някой е тук отскоро.

Следите заобикаляха сградата и водеха отзад — единственото място, където стените изглеждаха непокътнати. Детективите наблюдаваха от разстояние известно време, търсейки камери или признаци на живот, но не забелязаха нищо.

— Да се приближим — каза Робърт.

Следите от гуми свършваха до голямо стълбище и рампа за инвалидни колички, които водеха към подземния етаж на хосписа. На стъпалата имаше няколко отпечатъка, които влизаха и излизаха. Бяха на един и същ човек.

— Каквото и да става тук, там долу е. — Карлос кимна към стълбите.

Хънтър извади пистолета си.

— Има само един начин да разберем. Готов ли си?

Гарсия също взе оръжието си.

— Не, но да действаме.