Ернест Маринин
Затворникът (3)

Ден трети

На сутринта Олег се отправи към кораба. Ремъкът на автомата приятно тегнеше на рамото му. Тежките обувки мачкаха тревата, която пред очите му се превръщаше в тясна пътечка. Това все пак беше удобна планета.

Отдалеч забеляза скафандъра със скелета, който вчера толкова много го изплаши, почака докато тревата израсне край него по-висока, и го заобиколи. Около обяд стигна при кораба.

Всичко си беше както вчера. И вертолетът стоеше с отворена вратичка. Лопатките на винта се въртяха бавно от вятъра. Само тревата, която вчера не растеше тук, се бе издигнала над колелата. Олег влезе в кабината и седна в креслото — да почине и размисли. А после създаде къртиците. Те не приличат много на истинските, но умееха да копаят, и то в необходимата посока — прокопаха канавка под кораба до самия люк и там веднага потънаха дълбоко в земята — не му бяха нужни вече.

Олег прибра пистолета, който лежеше край кораба и влезе вътре. Най-напред намери запасните акумулатори и зареди пистолета. После започна ремонта. Да поправя му беше много лесно — всичко, което не му достигаше, създаваше на място. Но все пак работата беше много и до вечерта той успя само да я започне както трябва.

Обратният полет до замъка му отне десетина минути. Вертолетът кацна на плоския покрив в средата на черния квадрат. Асансьорът го пусна на втория етаж. Над главата му покривът се затвори плътно. Олег зареди машината с чист изооктан и се приготви да вечеря. После прочете от стиховете в малкото томче, досрамя го за тях и си легна. Но сънят не идваше. Заболя го главата. Стана, метна на раменете си якето и влезе в хола. Приятно му бе да стъпва бос по мекия килим. Седна до масата, запали лампата. Седеше и гледаше белите листове хартия. Главата го болеше още и на душата му бе тежко. Краката му замръзнаха — от камината духаше. „Дали да я запаля?“ Приближи, щракна запалката и поднесе огънчето към дървата. Сухите брезови кори пламнаха, изгоряха, но дървата не се запалиха.

Опита още веднъж — все същото. „Дявол да го вземе, колко ли са се мъчили тези нещастни лордове?“ Позамисли се, сътвори бидон с бензин и заля дървата. Смачка няколко листа хартия, запали ги и ги хвърли отдалеч в камината. Пламъкът лумна, запя в камината, гореща вълна го блъсна в лицето. Когато дървата се запалиха, пламъкът намаля. Олег дръпна креслото, легна върху килима, опрял брадичка на свитите си юмруци, и се загледа в огъня. Играещите пламъци го успокоиха, болката в главата престана. Когато дървата изгоряха, Олег отиде да спи.