Стивън Кинг
Под купола (355)

12.

Готвача, който беше приклекнал зад синия камион, паркиран във високата трева зад склада, ги чу малко след като напуснаха поляната, където старият дом на Вердро бавно потъваше в земята. За изострения му от наркотиците слух и за превъзбудения му мозък те звучаха като стадо бизони, търсещи близкия гьол.

Той изтича до предницата на камиона, коленичи и подпря автомата на бронята. Гранатите, които бяха закачени на цевта на Божия воин, сега лежаха в тревите зад него. Кльощавият му пъпчасал гръб блестеше от пот. Дистанционното беше закачено за колана на „жабешкото“ му долнище на пижама.

„Бъди търпелив — посъветва се той. — Не знаеш колко са. Изчакай ги да излязат на открито и чак тогава стреляй. Опаткай ги набързо.“

Нахвърли няколко пълнителя отпред и зачака, молейки се да не се наложи на Анди да свири с уста. Помоли се и на него да не му се наложи да свири. Помисли си, че е възможно да се измъкнат от тази каша и да поживеят още някой и друг ден.