Стивън Кинг
Под купола (282)

17.

Нори толкова се стресна, че дори не успя да извика, което беше добре. Когато розовата луна освети лицето на внезапно появилия се човек, тя видя, че това е Ромео Бърпи.

— Направо ми изкара ума — прошепна момичето.

— Извинявай. Просто хвърлям по едно око навън. — Той пусна ръката й и се огледа.

— Къде са приятелите ти?

Нори се усмихна.

— Не знам. Нали трябва да дойдем един след друг, минавайки по различни пътища. Така каза госпожа Евърет. — Тя погледна към улицата, която се спускаше надолу по хълма. — Майката на Джоуи май идва. Да влизаме вътре.

Те се отправиха към мястото, където светеха газови лампи. Вътрешната врата на къщата беше отворена. Роми почука леко по касата и каза:

— Роми Бърпи и една приятелка. И да има парола, ние не я знаем.

Пайпър Либи отвори вратата и ги пусна да влязат, като гледаше любопитно Нори.

— Коя си ти?

— Гръм да ме удари, ако това не е внучката ми — каза Ърни, влизайки в стаята. В ръката си държеше чаша лимонада. Беше се ухилил до уши.

— Ела тук, момичето ми. Беше ми домъчняло за теб.

Нори се хвърли в прегръдките му и го целуна, както беше заръчала майка й. Не беше предполагала, че ще изпълни заръката толкова скоро, но се радваше, че е станало точно така. С него тя можеше да сподели истината, която никога не би споделила с приятелите си.

— Дядо, много ме е страх.

— Всички ние също се страхуваме, миличка. — Той я притисна още по-силно към себе си, после се загледа в лицето й. — Не знам каква работа имаш тук, но тъй и тъй си дошла, така че какво ще кажеш да те почерпя една лимонада?

Нори забеляза кафеварката и отговори:

— Бих предпочела кафе.

— И аз също — каза Пайпър. — Заредих я с най-силното кафе, след това сложих вода и чак тогава се усетих, че няма електричество. — Тя поклати глава, сякаш за да пропъди някаква мисъл. — Това нещо ми напомня за себе си по различни начини.

Някой почука на задната врата и след малко се появи Лиза Джеймисън. Бузите й бяха силно зачервени.

— Скрих велосипеда си в гаража ти, преподобна Либи. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Не. Сега ние правим заговор, така поне биха казали Рандолф и Рени, затова по-добре ме наричай „Пайпър“.