Марко Поло
Милионът (96)

96. Провинция Караджан

Като прехвърлим реката, навлизаме в една много голяма провинция, Караджан^[1], разделена на седем кралства. Населението е будистко и подвластно на Великия хан. Цар е един от неговите синове^[2] — богат, силен и смел владетел, който управлява тези земи мъдро.

На пет дни път отвъд реката навлизаме в населена местност, където градовете и селата са много. Голямата част от населението са селяни, които живеят от земеделие и скотовъдство и притежават прекрасни коне. В цялата област се говори на диалект, труден за разбиране.

Столицата на царството, Ячи^[3], до която се стига след пет дни път, е голяма и красива, пълна с търговци и занаятчии. Жителите й са мюсюлмани, будисти и християни-несториани. Жито и ориз има в изобилие, но хората не ядат хляб от жито, защото е лош. Хранят се изключително с ориз и от него с някои добавки правят едно светло вино, което е доста добро и опива като истинско.

Вместо монети използуват едни бели раковини^[4] от морето; осемдесет от тези раковини струват едно сребърно саджо, сиреч две венециански гросо, и осем сребърни саджо струват едно саджо^[5] от чисто злато.

Има и много солници, от които се добива сол за цялата област. Царят получава големи печалби от тази сол.

Ако някой има любовна връзка с чужда жена, никой не се интересува и тревожи, стига жената да е съгласна.

В областта има едно много голямо езеро, чиито брегове са дълги повече от сто мили, а водите му са пълни с всякакви риби, малки, големи и все вкусни.

Хората ядат месо от всякакви животни, дори и сурово; бедните чакат в касапниците да насекат говедата и агнетата, вземат карантията, поръсват я с чеснова салца и я ядат така, сурова. И богатите ядат сурово месо, тънко нарязано и посолено с подправки и вкусна салца, но ядат и печено месо като нас.