Крис Картър
Скулптора (116)

116.

— Запис — каза Робърт, когато пръстът на Оливия се уви около спусъка. Сянката изобразяваше микрофон, насочен към устата на Скот, а не кранче. — Записала си го. Докато той ти е разказвал историята, ти си записала всичко. Самопризнания.

Оливия спусна пистолета. Устните й се разтеглиха в лека усмивка. Тя вдигна лявата си ръка и показа на Хънтър малко цифрово записващо устройство.

— Записах ги всичките. Всеки път ги карах да ми разкажат какво се е случило. Историите им са еднакви. Гласовете на всичките са тук и разказват как са се изредили да бият и изнасилват майка ми, а после са я разчленили, натъпкали са осакатеното й тяло в кутия и са я изхвърлили в океана. Записах всички с изключение на Андрю Насхорн. Челюстта му беше счупена. Не можеше да говори. Но вече нищо от това няма значение.

Робърт не се сещаше какво да каже.

Скот измънка нещо неразбираемо и бавно отвори очи.

— Дръж — заповяда Оливия и хвърли на Хънтър записващото устройство.

Той го улови във въздуха, втренчи се недоверчиво и сетне погледна Оливия.

— Задръж го — каза тя.

— Може и да помогне, но няма да те лъжа — рече Робърт. — В нашата далеч не съвършена правосъдна система записът няма да промени много нещата, Оливия.

— Знам. Аз вече промених нещата, които исках. Раздадох правосъдие. — Тя посочи записващото устройство в ръката му. — Мислех да го изпратя на медиите и да разкрия всичко. Не заради себе си — знам какво ще се случи с мен, а заради майка ми. — Оливия избърса сълзата в окото си. — Тя заслужаваше правосъдие. Направи каквото мислиш, че е необходимо. — Оливия сложи пистолета на пода и го ритна към Хънтър.

— Арестувай шибаната кучка! — изкрещя Скот. — И ме измъкни оттук, тъпако! — Той започна да се мята на стола. — Курвата отряза проклетия ми пръст, не видя ли? Ще се погрижа да се изпечеш на електрическия стол, чуваш ли, скапана кучко? Брат ми ще те разкъса на малки курвенски парчета в съда.

Този път Робърт беше по-бърз от Оливия. Силният му удар улучи Скот в слепоочието. Скот отново се свлече на една страна, повален в безсъзнание.

— Той говори прекалено много — каза Робърт на Оливия и повдигна рамене. — Трябва да те арестувам. Това е дългът ми като детектив. Но няма да ти слагам белезници.

Този път учудване се изписа на лицето на Оливия.

— Ще излезем оттук и ще държиш ръцете си вдигнати високо. — Хънтър погледна Скот Брадли. — Но ще сложа белезници на този гадняр.

Гневът беше изчезнал от очите на Оливия.

— Ти си добър човек, Робърт, и добро ченге. Но аз съм планирала всичко от самото начало. Моята история може да има само един край. Финалът на режисьора. А той не включва арест.

Хънтър видя, че тя сложи в устата си нещо с големината на монета от двайсет и пет цента и че стисна челюсти. Чу хрущенето, когато тя го строши със зъби и го глътна. Той се втурна към нея, но Оливия вече падаше на пода. Беше погълнала доза цианид петдесет пъти по-голяма от смъртоносната.

Когато полицаите превзеха сградата, сърцето й отдавна беше спряло да бие.