Оливър Боудън
Братството (7)

6

Ецио познаваше добре стаята. Върху вътрешната стена — сега открита — бяха подредени страниците от Великия кодекс. Бюрото, обикновено отрупано с географски карти, беше разчистено и около него, върху груби столове от тъмно дърво с прави облегалки, седяха асасините, пристигнали в Монтериджони, и членовете на семейство Аудиторе, посветени в каузата на Братството. Марио беше зад бюрото си, а в отсрещния край се бе настанил мрачен мъж в тъмен костюм, все още младолик, но с дълбоки философски бръчки по челото — един от най-близките съмишленици и същевременно безпощадни критици на Ецио — Николо Макиавели. Двамата си кимнаха сдържано.

Ецио поздрави Клаудия и майка си — Мария Аудиторе, главата на семейството след смъртта на баща му. Мария прегърна силно, сякаш животът й зависеше от това, единствения си жив син и го проследи със светнали очи как сяда до Катерина и срещу Макиавели, който стана и се втренчи в него. Очевидно обсъждането щеше да започне без интерлюдия от любезности.

— Първо ти дължа извинение — подхвана Макиавели, — че не те придружих в гробницата. Спешна задача ме отведе във Флоренция, преди да успея да анализирам както подобава случилото се там. Марио ми разказа нещичко, но само ти можеш да ни запознаеш с всички подробности.

Ецио стана и заговори простичко и откровено:

— Влязох във Ватикана, където се сблъсках с Родриго Борджия, папа Александър VI. Той притежаваше една от райските частици — Жезъла — и я използва срещу мен. Успях да го надвия, а с помощта на Ябълката и Жезъла получих достъп до тайното подземие. Родриго остана отвън. Беше отчаян, помоли ме да го убия. Аз отказах.

Ецио замълча.

— И после? — поощри го Макиавели, докато другите го наблюдаваха безмълвно.

— В подземието видях много странни неща, които дори не сме и сънували. — Видимо развълнуван, Ецио се насили да продължи със спокоен тон. — Яви ми се богинята Минерва. Разказа ми как ужасна трагедия заплашва човешкия род, но също така спомена за изгубени храмове, които ще ни помогнат и ще ни посочат пътя към изкуплението. Призова фантом, очевидно свързан с мен, но не разбрах как точно. След като изслушах предупреждението и предсказанията й, тя изчезна. Излязох и видях папата да умира — или поне така ми се стори. Беше погълнал отрова. По-късно нещо ме подтикна да се върна. Взех Ябълката, но Жезълът — другата райска частица — потъна в земята. Доволен съм, че стана така. Дори само Ябълката, която поверих на Марио, е непосилно за плещите ми бреме.

— Удивително! — извика Катерина.

— Истинско чудо — добави Клаудия.

— Значи в гробницата не се е криело ужасно оръжие, както се опасявахме, или във всеки случай тамплиерите не са успели да сложат ръка върху него. Това поне е добра новина — констатира безизразно Макиавели.

— А тази богиня Минерва? — попита Клаудия. — На нас ли приличаше?

— Изглеждаше и като човек, и като свръхчовек — отговори Ецио. — Твърди, че принадлежи на раса, далеч по-древна и по-велика от нашата. Събратята й загинали преди много векове. Тя очаквала отдавна този момент. Иска ми се да можех да опиша с думи чудото, което ми представи.

— Какви са тези храмове, които е споменала? — попита Марио.

— Не знам.

— Каза ли, че трябва да ги потърсим? Как ще ги разпознаем?

— Може би… самото търсене ще ни разкрие отговора.

— Търсенето е неизбежно — рязко се намеси Макиавели, — но първо трябва да разчистим пътя. Разкажи ни за папата? Твърдиш, че не е умрял.

— Когато се върнах в подземието, мантията му лежеше на пода в параклиса. Той самият беше изчезнал.

— Обеща ли ти нещо? Разкая ли се?

— Не. Беше решен да се сдобие с могъществото. Рухна, щом разбра, че няма да му се удаде.

— И ти го остави да агонизира.

— Не исках да го убивам.

— Трябваше.

— Не смятам да обсъждам миналото. Държа на решението си. А сега да поговорим за бъдещето. Как ще действаме?

— Времето ни притиска заради отказа ти да се възползваш от възможността да довършиш водача на тамплиерите. — Макиавели дишаше тежко, но успя да се овладее. — Добре, Ецио. Знаеш колко високо те ценим. Нямаше да стигнем толкова далеч без твоята двайсетгодишна всеотдайна служба на Братството на асасините и на нашето кредо. Част от мен те поздравява, че не си извършил ненужно според теб убийство. Но не си преценил правилно, приятелю, и сега сме изправени пред неотложна и рискована мисия. — Той замълча и измери събеседниците си с орлов поглед. — Шпионите ни в Рим докладват, че Родриго наистина не представлява непосредствена опасност. Най-малкото е сломен духом. Поговорката гласи, че е по-лесно да се бориш с лъвче, отколкото със стар лъв пред прага на смъртта, но в случая с Борджия положението е различно. Синът на Родриго, Чезаре, е човекът, срещу когото сме изправени сега. Въоръжен с огромното богатство, натрупано от семейство Борджия с почтеност и коварство — предимно с коварство, разбира се — подсмихна се Макиавели, — той предвожда многобройна армия от добре обучени войници, с която възнамерява да завземе цяла Италия, целия полуостров, и не смята да се спре пред границите на Кралство Неапол.

— Не би посмял! Няма да успее! — изрева Марио.

— Ще посмее и ще успее — отсече Макиавели. — Зъл е до мозъка на костите си и е предан на тамплиерския орден не по-малко от баща си Родриго. Освен това е блестящ, макар и безпощаден воин. Винаги е мечтал да бъде войник, дори след като баща му го назначи за кардинал на Валенсия още на седемнайсетгодишна възраст. Както всички знаем, той се оттегли и остана в историята като първия кардинал, напуснал поста си доброволно. Семейство Борджия смятат страната ни и Ватикана за частно владение. Чезаре планира да подчини първо Севера, да срази Романя и да изолира Венеция. Възнамерява също да изтреби и да унищожи до крак всички останали асасини, понеже разбира, че сме единствените, способни да го спрем. „Aut Cesar, Aut Nihil!“ — това е мотото му. „Или си с мен, или си мъртъв“. И колкото и налудничаво да звучи, аз мисля, че наистина го вярва.

— Чичо ми спомена за сестра — намеси се Ецио.

Макиавели се обърна към него.

— Да. Лукреция. С Чезаре са… как да се изразя? Много близки, извънредно привързани един към друг. Когато не избиват останалите си братя и сестри, съпругите и съпрузите, които сметнат за неудобни, двамата са… любовници.

Мария Аудиторе не успя да сподави отвратения си възглас.

— Трябва да се отнасяме към тях като към гнездо усойници — заключи Макиавели. — И бог знае къде и кога ще нанесат следващия си удар. — Той замълча и изпи половин чаша вино. — А сега, Марио, аз ви оставям. Ецио, вярвам, че ще се видим скоро.

— Още тази вечер ли тръгваш?

— Времето е безценно, добри ми Марио. Тази нощ поемам към Рим. Сбогом.

Макиавели излезе и в стаята се възцари тишина. След дълго мълчание Ецио горчиво констатира:

— Обвинява ме, че не се възползвах от възможността да убия Родриго. — Огледа ги. — Всички ме обвинявате.

— Всеки би могъл да вземе същото решение — каза майка му. — Сметнал си, че умира.

Марио приближи и го прегърна през рамо.

— Макиавели знае, че си безценен. Всички го знаем. И дори да бяхме отстранили папата, пак щеше да се наложи да се изправим срещу наследниците му.

— Но ако бях отсякъл главата, дали тялото щеше да оцелее?

— Трябва да приемем положението такова, каквото е, а не каквото би могло да бъде, добри ми Ецио — потупа го Марио по гърба. — А сега, понеже утре ни очаква тежък ден, предлагам да вечеряме и да си легнем рано!

Катерина срещна очите на Ецио. Дали си въобразяваше, или наистина съзря искрица страст? Сви незабележимо рамене. Навярно си въобразяваше.