Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beyond, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 5гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
iConevska(2015)

Издание:

Джон Голсуърти. Над всичко

Превод: Живка Драгнева

Художник: Богдан Мавродинов

 

Фототипно издание

Печати се по второто издание на романа „Над всичко“, излязло у нас през 1947 г. в библиотека „Златни зърна“ на редактора-стопанин Славчо Атанасов.

 

„Витраж“ — София, 1991 г.

 

Печат ИПК „Родина“

Подвързия ДФ „Георги Димитров“

Цена 11 лв.

История

  1. —Добавяне

XI

Когато Уинтон на следния ден се върна от първата си язда след няколко дена, едно кожено палто и една широкопола шапка в хола го предупредиха какво беше станало.

— Господин Фиорсен, господине. Качи се горе при госпожата.

— Има ли багаж?

— Една чанта.

— Пригответе една стая!

Да вечеря сам с тоя тип?

Джип между това бе преживяла най-странната утрина в живота си. Детските устни, които сучеха от гърдите й, извикваха у нея едно странно усещане: нещо се стопяваше, някаква безкрайна топлина, желание да притисне малкото създание съвсем близо до себе си! Обаче нито чувството й за хумор, нито усетът й за красота не се мамеха. То беше странно малко същество с един кичур черна коса, по хубост по-долу от коте. Тънките му, червени и сбръчкани пръсти с невероятно малки нокти, микроскопичните пръсти на краката му, сериозните черни очи, когато беше будно, неподражаемото му спокойствие, когато спеше, необикновената му сила, когато сучеше — всичко това беше като някакво чудо. Тя изпитваше някаква благодарност към него, дето не я беше убило, не й бе причинило силни болки, благодарна беше, че свикна лесно със своята роля на майка. Инстинктивно чувствуваше, че това е нейното бебе, не неговото, че то ще прилича на нея. Какво я караше да мисли това, не знаеше; може би спокойствието и тъмните очи на малкото създание. От един до три те и двете спаха; когато Джип се събуди, сестрата стоеше пред леглото й, като че искаше да й каже нещо.

— Искат да ви видят, мила!

— Той! — помисли Джип. — Не зная, не зная… — Лицето й изразяваше това и сестрата попита:

— Можете ли?

— Да. Но моля, още пет минути.

Мислите й бяха далеч, трябваше й време, преди да види Фиорсен, време да си даде сметка какво чувствува сега, какво значи малкото същество за него и нея. Нали беше и негово! Не, това малко, безпомощно същество не беше негово! Той не го беше искал, и сега, когато тя беше изтърпяла мъките, то беше нейно — не негово, по никой начин! После й дойде на ум старото самообвинение. — Но нали съм женена за него, сама го избрах! Не мога да се отърва! Искаше й се да извика на сестрата: „Не го пущайте! Не искам да го видя!“, но задуши тия думи в себе си и каза:

— Нека влезе!

Най-напред забеляза дрехите му — тъмносив костюм на резки — тя сама го беше избрала; косата му беше по-светла, както биваше обикновено след стрижене; бакенбардите бяха почнали пак да растат край ушите му. Тя се развълнува като видя, че лицето му трепери. Той влезе на пръсти, прекоси бързо към леглото, коленичи; улови ръката й и притисна лицето си към нея, шепнейки нещо. Джип знаеше, че той заравя сега в дланта й, по която чувствуваше да бодат мустаците му, своето разкаяние, крайностите, на които се беше отдавал през време на нейното отсъствие, страха, който бе преживял във вълнението си, като я видя тъй бледна и тъй тиха. „Защо не го обичам?“ — си помисли тя. „Има нещо обичливо у него, защо не го обичам?“

Погледът му се спря на детето, той се ухили.

— О, моя Джип, колко е смешно! О, о, о! — Лицето му се изкриви в комична гримаса на отвращение. Джип също намираше бебето смешно, но тя съзираше и чудото в него и се възмути от неговата безогледност. Нейното бебе не беше смешно, не беше грозно! И дори да беше такова, никой нямаше право да й казва това! Фиорсен протегна пръста си и докосна бузата му.

— Да, да! Госпожица Фиорсен!… Ч-ч-ч!

Бебето се размърда. А Джип помисли: „Ако го обичах, не би ме смущавало, че той се смее на детето ми. Щеше да е другояче.“

— Не го събуждай! — прошепна тя и като почувствува погледа му върху себе си, разбра, че интересът му към детето беше преминал и че той мисли: „Колко време ще мине още, преди да те имам пак в прегръдките си?“ И внезапно я обхвана чувство на слабост, каквото до сега не беше изпитвала. Като отвори пак очите си, сестрата държеше нещо под носа й, мърморейки: „Слава Богу!… Как можах да постъпя тъй глупаво?“, — а Фиорсен си беше отишъл.

Като видя, че Джип си отваря очите, сестрата махна амоняка, намести детето и каза: „А сега, да спите!“ Обаче Джип не можа̀ да заспи. Тя гледаше спящето дете, гледаше цветята по тапетите на стената и се мъчеше да открие между преплетените им стъбла и листа зелените и жълти птици с червени човки.

Като го изпъдиха из стаята на родилката, уверявайки го, че това е само „малък припадък“, Фиорсен слезе съкрушен по стълбата. Тая мрачна къща, дето той беше нежелан гост, беше непоносима. Той искаше само Джип, а Джип припадна, когато той се приближи. Той отвори едната врата. Гостната имаше пиано, но уф, студено! Колко неприветливо! Той се дръпна към вратата и се ослуша. Никакъв звук! Сива светлина в неприветливата стая, мрак зад него в хола. Какъв живот живеят тия англичани, по-лошо отколкото в неговата шведска родина, дето поне стопляха добре. Изведнаж се възмути. Да остане тук един ден, лице с лице с баща й! Джип с това дете, в тая враждебна къща, не беше неговата Джип. На пръсти той излезе в преддверието. Палтото и шапката му бяха тука, но чантата я нямаше. Няма нищо! Могат да му я изпратят. Ще пише, ще каже, че припадъкът й го разтревожил, че не искал да й причини втор, нито да остане в тая къща, тъй близо до нея и все пак тъй далеч. Тя ще разбере. Изведнаж го обхвана някакъв копнеж. Джип! Той я желаеше! Да я гледа, да я целува, да я знае своя! Той отвори вратата и тръгна нещастен и тъжен към гарата. През целия път до там, през тъмните ливади и във влака, той чувствуваше някаква болка, от която се отърси само като се намери пак в осветените улици на път към Розек. На вечерята и по-късно това настроение се разсея, но после се яви пак, докато сънят със своя мрак и сънища го освободи.