Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тони Хил и Карол Джордан (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mermaids Singing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 19гласа)

Информация

Сканиране
ehobeho(2015)
Разпознаване и корекция
Egesihora(2015)

Издание:

Вал Макдърмид. Преследвачът

Английска. Първо издание

ИК „Атика“, София, 1996

История

  1. —Добавяне

На Туки Флайсток, любимия ми сериен убиец на насекоми

„Чувал съм песента на русалките, които си пеят една на друга. Не мисля обаче, че биха пели и на мен.“

„Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“

Т. С. Елиът

„Душата на мъчението е мъжка.“

Надпис на пояснително картонче в Музея по криминология и мъчения, Сан Гиминяно, Италия[1]

Благодарности

Винаги е обезпокоително, когато ти се струва, че животът имитира изкуството. Планирах да започна настоящата книга през пролетта на хиляда деветстотин деветдесет и втора, дълго преди убийствата, които разтърсиха общността на гейовете в Лондон. Искрено се надявам, че в тези страници няма нищо, което би оскърбило или причинило мъка на някого.

Бях използвал, както винаги, изобилните знания на приятелите си, които експлоатирах изцяло, докато събирах материал и пишех „Преследвачът“. Особено искам да благодаря на клиничния специалист психолог, човекът, който направи психологическите профили на престъпниците — Майк Бери от психиатричната клиника за суперохрана в Ливърпул, — заради това, че щедро отдели от времето си и даде компетентните си съвети в подготовката на тази книга. Разбирането и информацията, които получих от него, са безценни.

Благодаря също на Питър Байром от колежа в Блекбърн за съветите в последната дума на компютърните технологии. На Алисън Скот и Франки Хегарти, предоставили ми услужливо информация по медицинските въпроси. На началника на полицията Майк Бенисън от полицейския отдел в Съсекс, който щедро отдели от времето си, за да ме вмъкне в разследването на големите убийства. На Джай Пена, Даяна Купър и Паула Тайлър, които доказаха, че все още има адвокати, готови на драго сърце да дадат времето и знанията си.

Особено бих искал да благодаря на Бриджит Бейли и Лизан Радис за подкрепата, търпението и съветите през цялото време. Не е лесно да си в компанията на някого, който прекарва дните си в главата на сериен убиец…

Северният град Брадфийлд съществува само във въображението ми. В частност отношенията и поведението, приписани от подбрани професионалисти, включително полицаите, бяха избрани по-скоро заради нуждата от елемента на измислицата, отколкото заради правдоподобност. В Британия ние сме щастливи да имаме малко серийни убийци. Така е, защото повечето от тях са залавяни още след първото им убийство. Да се надяваме, че създателите на психологически профили и полицията ще продължават в същия дух.

Бележки

[1] Всички епиграфи към главите на книгата са взети от „Убийството като едно от най-изтънчените изкуства“ от Томас де Куинси (1827)