Стивън Кинг
Злокобен танц (72)

11

Драматизираното насилие на телевизията продължи необезпокоявано през шестдесетте, като спокойно подмина стрелбата на Чарлз Уитман от университетската кула в Тексас („Носеше се слух / че тумор бил проял, центъра на неговия моооозъъък…“, пееха по този повод насмешливо Кинки Фрийдман и Тексаските Еврейчета). Това, което в крайна сметка прекрати тази вълна и я замени през седемдесетте с един куп комедийни сериали, беше едно събитие, далеч по-маловажното от убийството на един президент, един сенатор и един активист за граждански права. Телевизионните шефове се видяха принудени да променят политиката си, защото едно младо момиче свърши бензина в Роксбъри. За съжаление тя имала туба за бензин в багажника си. Върнала се до последната бензиностанция и напълнила тубата. Докато вървяла към колата си с пълната туба, попаднала на група чернокожи младежи. Те й взели бензина, залели я с него и, точно като майката и бабата, опитващи да прогонят демона от бебето, я подпалили. Тя починала няколко дни по-късно. Младежите били заловени и някой най-после се сетил да им зададе ключовия въпрос — откъде им е хрумнала такава ужасна идея? От телевизията, казали те. От филма на седмицата на АВС.

В края на шестдесетте Ед Макбейн (с истинско име Евън Хънтър) написа един от най-добрите си романи за полицаите от 87-ми участък. Наричаше се „Фантета“ и част от сюжета му включваше банда младежи, които обикаляха улиците, заливаха разни бездомници с бензин и ги подпалваха. Във филмовата версия, която е описана в незаменимото помагало на Стивън Шуър „Филми по телевизията“ като „празноглава комедия“, участват Бърт Рейнолдс и Ракел Уелч. Най-голям смях пада, когато група полицаи, предрешени като монахини, хукват да гонят един заподозрян. За целта си повдигат расата и разкриват тежки масивни чепици. Голяма смехория, а банда, направо да се пръсне човек от смях.

Романът на Макбейн изобщо не е смешен. Той е мрачен и някак красив. Едва ли му се е отдавало по-точно да опише полицейската участ от една ситуация в края на романа, когато Стийв Карела, предрешен като скитник, сам става жертва на палеж. Продуцентите на филма явно са решили да го превърнат в нещо като смесица между полицейска драма и черна комедия и резултатът е почти толкова забравим, колкото бейзболните хвърляния на Трейси Сталард… само дето една от топките, които той хвърли, напусна очертанията на стадион Фенуей Парк и се превърна в рекордния шестдесет и първи хоумрън на Роджър Марис. А „Фантета“, нескопосаната трагикомедия, стана причина да се сложи край на насилието по телевизията.

Посланието беше ясно — отговорността е ваша. И телевизионните станции го приеха съвсем сериозно.