Чарлс Буковски
Поща (40)

22.

Тя не беше истински полицай, беше полицейски чиновник. Когато се прибереше, почваше да ми разправя за някакъв пич, който носел лилава игла за вратовръзка и бил „истински кавалер“.

— О, той е толкова мил!

Всяка нощ слушах за него.

— Е — питах я, — как е Лилавата игла?

— О, знаеш ли какво стана?

— Не, коте, затова питам.

— Ах, той е ТАКЪВ кавалер!

— Хубаво. Хубаво. Какво стана?

— Знаеш ли, толкова много е страдал!

— Разбира се.

— Жена му е починала.

— Да бе, сигурно.

— Не бъди такъв гадняр. Казвам ти, жена му починала и трябвало да плати петнайсет хиляди долара за медицински и погребални разноски.

— Аха. И какво?

— Бях в коридора. Той идваше отсреща. Срещнахме се. Погледна ме и каза с онзи турски акцент: „Ах, много си красива!“ И знаеш ли какво направи?

— Не, коте, кажи ми. Кажи ми бързо.

— Целуна ме по челото, леко, много леко. И се отдалечи.

— Знаеш ли какво ще ти кажа за него, мила? Гледал е прекалено много филми.

— Откъде знаеш?

— В какъв смисъл?

— Собственик е на автокино. Вечер след работа ходи да прожектира.

— Това обяснява всичко.

— Обаче е такъв кавалер!

— Слушай, коте, не се обиждай, но…

— Какво „но“?

— Ти си от малко градче. Аз съм работил на петдесет различни места, може би сто. Никъде не съм се задържал задълго. Опитвам се да ти обясня, че в офисите из цяла Америка се разиграва един и същи театър. Хората се отегчават, нямат какво да правят и затова се впускат във флиртове с колежките. В повечето случаи го правят само за да минава времето. Понякога успяват да топнат веднъж-дваж чушката. Но дори тогава е само за запълване на времето, като ходене на боулинг или гледане на телевизия, или като новогодишното парти. Трябва да осъзнаеш, че това не е нищо сериозно, за да не се почувстваш наранена. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

— Мисля, че господин Партизян е искрен.

— Когато се убодеш на тази игла, мила, спомни си какво ти казах. Внимавай с тези хитреци. Те са фалшиви като оловна монета.

— Той не е фалшив. Той е кавалер. Истински кавалер. Иска ми се и ти да беше кавалер.

Отказах се. Седнах на дивана, извадих адресната схема на моята зона и се опитах да запомня разпределението на булевард „Бабкок“. „Бабкок“ се делеше на 14, 39, 51, 62. Какво ми ставаше? Не можех ли да го запомня?