Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Живот и съдба (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Жизнь и судьба, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 8гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD(2015)
Корекция
sir_Ivanhoe(2016)

Издание:

Василий Гросман

Живот и съдба

 

Роман

Първо издание

 

Превод: Здравка Петрова

Редактор: Георги Борисов

Художник: Димитър Келбечев

Коректор: Даниела Гакева

 

Василий Гроссман

Жизнь и судьба

Роман в трех книгах

 

© Editions L’Age d’Homme and the Estate of Vasily Grossman 1980–1991

© The Estate of Vasily Grossman 1992

 

© Здравка Петрова, превод, 2009

© Димитър Келбечев, художник, 2009

© Ростислав Димитров, типографско оформление, 2009

© Факел експрес, 2009

© Издателска къща Жанет 45, 2009

 

ISBN 978-954-9772-60-9 (Факел експрес)

ISBN 978-954-491-519-3 (Издателска къща Жанет 45)

 

Формат 84/108/32

Печатни коли 60,5

 

Предпечат: „Студио Стандарт“ ЕООД

Печат: Полиграфически комплекс „Жанет 45“ — Пловдив

 

Факел експрес, София

Издателска къща Жанет 45, Пловдив

История

  1. —Добавяне

44

Началникът на обекта, командирът на зондеркомандата щурмбанфюрер Калтлуфт, успя да се наложи централната диспечерска служба всяка вечер да му дава графика за пристигането на ешелоните с един ден предварително. Калтлуфт своевременно инструктираше своите хора за предстоящата им работа — за общия брой на вагоните, за количеството на пристигналите хора; в зависимост от страната, откъдето пристигаше ешелонът, се викаха съответни помощни команди затворници — бръснари, придружители, товарачи.

Калтлуфт не обичаше разхайтеността; той не пиеше и се ядосваше, щом видеше подчинените си нетрезви. Само веднъж го видяха весел и оживен: когато заминаваше за Великден при семейството си, вече в колата, повика щурмфюрер Хан и взе да му показва снимки на дъщеря си, едролико момиче с големи очи, което приличаше на баща си.

Калтлуфт обичаше да работи, жал му беше за изгубеното време, след вечеря не ходеше в клубните помещения, не играеше карти и не гледаше филми. На Коледа за зондеркомандата бе уредена елха и пя самодеен хор, а на вечеря дадоха безплатно по бутилка френски коняк на двама. Калтлуфт се отби в клуба за половин час и всички видяха по пръстите му прясна следа от мастило — бе работил в коледната вечер.

Някога бе живял в селска къща с родителите си и бе мислил, че в тази къща ще протече животът му — харесваше му спокойствието на село, не се страхуваше от работа. Мечтаеше да разшири бащиното си стопанство, ала си мислеше, че колкото и големи да станат доходите от отглеждането на свине, от търговията с ряпа и пшеница, ще прекара целия си живот в тихия и уютен бащин дом. Но животът се подреди другояче. В края на Първата световна война попадна на фронта и тръгна по пътя, който му отреждаше съдбата. Съдбата, изглежда, бе му отредила от селянин да стане войник, от окопите да отиде в охраната на щаба, от канцеларист да се издигне до адютант, после да се прехвърли от централния апарат на Имперската сигурност в управлението на лагерите и най-сетне — на длъжността началник на зондеркоманда в лагера за унищожение.

Ако на Калтлуфт се наложеше да отговаря пред небесния съд, за оправдание на душата си щеше правдиво да разкаже на съдията, как съдбата го е тласкала към попрището на палач, убил петстотин и деветдесет хиляди души. Какво е могъл да направи пред волята на могъщите сили: световната война, огромното национално движение, непреклонната партия, държавната принуда? Кой е в състояние да плува по живота сам? Човек е, би си живял в бащиния дом. Не той е вървял, а са го тласкали, не той е искал, водили са го, вървял е като Малечко Палечко, съдбата го е водила за ръка. И по същия начин или почти по същия биха се оправдавали пред Бога онези, които изпращаше на работа Калтлуфт, и другите, които бяха изпратили на работа Калтлуфт.

На Калтлуфт не се наложи да оправдава душата си пред небесния съд. И затова Бог не бе принуден да потвърди пред Калтлуфт, че на тоя свят виновни няма.

Има небесен съд и съд на държавата и обществото, но съществува един висш съд — съдът на грешника спрямо грешника. Грешникът е изпитал мощта на тоталитарната държава — тя е безгранична; тази страшна сила сковава човешката воля с пропаганда, глад, самота, с лагер и смъртна заплаха. Но във всяка човешка стъпка, направена под заплахата от нищета, глад, лагер или смърт, винаги наред с обусловеното се проявява и свободната воля на човека. Върху житейския път на началника на зондеркомандата — от селото към окопите, от безпартийното филистерство към съзнателния член на националсоциалистическата партия — винаги и навсякъде се е отпечатвала неговата воля. Съдбата води човека, но той върви, защото иска, а е свободен да не поиска. Съдбата води човека, човекът се превръща в оръдие на изтребителни сили, но при това той самият печели, а не губи. Знае това и напредва към печалбата; страшната съдба и човекът имат различни цели, но пътят им е общ.

Не безгрешният и милостив небесен съдия, не мъдрият върховен държавен съд, който се ръководи от благото на държавата и обществото, не светецът, не праведникът, а жалкият, смазан от фашизма, омърсен и грешен човек, който е изпитал на гърба си ужасната власт на тоталитарната държава, който е падал, който се е кланял, който е треперил от страх и се е подчинявал, той ще произнесе присъдата.

Той ще каже:

— Има виновни в страшния свят! Виновен!