Хенри Дейвид Торо
Дивите ябълки (6)

Тяхната красота

Почти всички диви ябълки са прекрасни. Никога не стават тъй спаружени и кафяви, че да отблъскват погледа. И в най-набръчканата от тях окото намира някаква утеха. Все ще забележите поне бледа вечерна руменина, нашарила някоя издатинка или вдлъбнатинка. Рядко лятото ще остави една ябълка, без да е изпъстрило поне част от облата й повърхност с чертици или точици. Винаги остават червени петънца за възпоминание на утрините и вечерите, които ябълката е видяла, тъмни, ръждиви точици в памет на облачните, мъгливи, нагнилящи дни, които е преживяла, винаги има и страна в зелено, зелено като самите поля, отразяваща лицето на природата, или пък жълта страна, подсказваща по-благ вкус, — жълта като житото или оранжевееща като възвишенията.

Тия неизразимо красиви ябълки са ябълките на Конкорд, а не на Дискорд^[7]! Не са тъй редки при това, та и домошарите да не получат известен дял. Обагрени от студовете, някои са целите в чисто и ярко жълто, червено или алено, сякаш плавно са се извъртали, та страните им наравно да изпитат въздействието на слънчевите лъчи; други едва-едва розовеят с възможно най-бледата руменина; трети кафевеят като крави — насечени от тъмночервени резки или пък осеяни със стотици тънки кървавочервени ивички, които излизат от дръжката и стигат до основата, сякаш меридиани връз сламеноцветна повърхност; четвърти са хванали тук-там зеленикава, подобна на тънък лишей ръжда, сред която алеят петънца или очички, някак преливащи и по-огнени във влажно време; пети пък са спаружени и по бялото около дръжката целите луничави, обсипани със ситни алени точици, сякаш случайни пръски от четката на Тоя, който багри есенните листа. Има и такива, които понякога са червени и вътре, облени целите в прекрасна руменина — приказна храна, ала твърде красива за ядене: това са ябълките на хесперидите, ябълките на нощното небе! Ала както раковините и камъчетата по морския бряг, те трябва да се гледат, когато блещукат из есенния въздух сред вехнещите листа в някой затънтен горски шубрак или когато лежат в мократа трева, а не когато се сбръчкват и гаснат у дома.