Ричард Бротиган
Чудовището Хоклайн (52) (Готически уестърн)

По пътя към една от възможностите за иконома

Когато тръгнаха да слизат, за да се погрижат за иконома, което означаваше да го изпратят до мястото на неговия вечен покой — дупка в земята, — те минаха покрай отворената врата на една стая с голяма билярдна маса. Масата беше красива, а над нея висеше кристален полилей.

Когато Гриър и Камерън се качваха към горния етаж, за да се налюбят със сестрите Хоклайн, вратата беше затворена.

— Я виж, билярдна маса! — възкликна Камерън, нарамил ловджийската пушка. И спря да й се порадва. — Наистина хубава маса. — Може да разиграем една партия, след като погребем иконома и убием чудовището, а?

— Ъхъ, малко билярд ще ни дойде добре, след като си свършим работата — призна Гриър, нарамил пушката „Краг“ 30:40 и затъкнал автоматичния пистолет в колана си.

— И лампите са хубави — добави Камерън, поглеждайки към полилея.

Цялата стая грееше в слънчевите струи, които нахлуваха през прозорците, събираха се в полилея и отразяваха в него сукното на масата на нежни зелени цветя.

Но в тези кристални цветя, висящи над масата като пищна градина, блещукаше и друга светлина. Тя се местеше едва забележимо през кристалните късчета, сподиряна от провлечена, детински тромава сянка.

За миг на Гриър му се стори, че видя нещо да помръдва в полилея. Той вдигна поглед от масата и се втренчи в него: нямаше съмнение през кристалните късчета преминаваше светлина. Следвана от тъмно спънато движение.

Почуди се какво може да причинява светлинната игра в полилея. Не трепваше ни една кристална частица. Всички бяха абсолютно неподвижни.

— В полилея шава светлина — оповести той и влезе в стаята да изясни въпроса. — Навярно отразява нещо отвън.

Отиде до прозореца и погледна. Видя заскрежения пояс, който, стотина ярда по-далеч от къщата, се предаваше на властта на лятото над тревата и Мъртвите хълмове.

Гриър не видя вън нищо, което да се движи и да поражда блещукането в полилея. Обърна се, а светлината изчезна.

— Изчезна — каза той. — Странно. Вън нямаше нищо, което да предизвиква отражения.

— Защо обръщате толкова внимание на някакво си отражение? — ядоса се мис Хоклайн. — Долу в коридора лежи мъртъв нашият иконом. Да се погрижим за него.

— Просто от любопитство — оправда се Гриър. — Ако съм все още жив, дължа го единствено на силното си любопитство. Струва си човек да е нащрек.

Той погледна още веднъж към полилея, но странната светлина беше изчезнала. Гриър не знаеше, че се е укрила върху игралната маса, в един от страничните джобове, и че до нея се укрила и сянката й.

— Тази светлина ми е нещо позната — измърмори Гриър. — Виждал съм я някъде преди.

Светлината и сянката затаиха дъх в изчакване Гриър да излезе от стаята.