Ромен Гари
Голям гальовник (31)

31.

ТОЙ НЕ РАЗБРА, че му подхвърлям идеи и реши, че съм го обидил лично. Двамата полицаи едвам го удържаха.

— Пачавра! Да направи такова нещо на една честна жена!

— Тръгвайте с мен в участъка — рече единият от двамата полицаи, разтревожен, понеже се спомена за честност, а и другият го оставяше да действа.

Господин Шанжоа дю Жестар плю в лицето ми, но аз го превъзхождах поне с три стъпала и то си беше чиста загуба.

Затвориха го в неговото жилище. След това настойчиво ме подканиха с ръце да ги последвам в участъка.

Представете си радостта и щастието ми, когато зърнах в клетката на XV районен участък… кого, мислите, кого другиго, ако не моя мил стар питон, самия Голям Гальовник, увит дванайсет пъти около себе си, с оглед страх и самозащита! Други нямаше, бяха изкарали от клетката обичайните милосърдни курви и туристите без документи за самоличност, които не могат да докажат, че са японци. Аз проврях ръка през решетките и помилвах Голям Гальовник, той ме позна по гальовния допир и веднага се изпружи от своите възли и се разгъна с царствен размах в целия си блясък, изправи се нагоре винтообразно, за да го погаля по главата, където е особено чувствителен към благоразположението на себеподобните си, и имаше там една курва — казвам го с най-трепетни чувства, — една дребна, руса и много нежна курва, каквито са те често, докато още вярват в онова, което вършат, и тя рече:

— Много е сладък.

Развълнувах се и дори съвсем се изчервих от тази похвала. Помолиха ме тогава да вляза при вече познатия ми инспектор и там научих какво се е случило между Голям Гальовник и света, който е външен за нас.

Знам си, че много обича вода и никога не го оставям да играе в клозета поради употребата на това място. Но днес на тръгване не съм затворил добре вратата и Голям Гальовник, какъвто си е пътешественик, се промъкнал вътре. Следващата крачка била да се заинтересува от клозетната чиния и Голям Гальовник, с неговата любов към отворите, се напъхал най-напред в чинията и оттам в каналната тръба. След освежителната чиния на семейство Шанжоа дю Жестар тъкмо в момента, когато по прищявка на злата съдба госпожа Шанжоа дю Жестар се била разположила на седалката. Голям Гальовник се изправил, за да си поеме дъх, и станало така, че докоснал личността на госпожа Шанжоа дю Жестар. Госпожата, много сдържана, с вкус към музиката и тънката бродерия, отначало помислила, че й се е сторило, но когато Голям Гальовник се показал напорист в своите усилия и заблъскал с глава по пудриерата на госпожа Шанжоа дю Жестар с цялата си чувствителност, последната помислила, че се е случила повреда в тръбата и надникнала в чинията, за да се озове пред един снажен питон, който изплува отвътре. Тогава тя надава страшен вик и припада на място, понеже, нали разбирате, Голям Гальовник е два метра и двайсет, а тя не е свикнала. Последвала голямата упомената вече бъркотия, с господин Шанжоа дю Жестар, полицейско отзоваване и линейка. Опитах се да обясня на инспектора, че питонът ми е напълно безобиден и че съвършено случайно е пипнал госпожа Шанжоа дю Жестар по фруктиерата, но в този миг там вкараха на свой ред и господин Шанжоа дю Жестар, който наново ме нарече „Галош!“ и „Пущ!“, като че ли аз съм се пъхал в тръбата. Отбранявах се крачка по крачка, заявявайки, че съм в статистиката и никъде другаде и че не се пъхам в лайноотводните тръби, но той не прекратяваше своя лай. Инспекторът ми каза, че можело да ме изправят пред съда за нервно сътресение с материални щети. Още един път ме попита дали имам разрешение да държа в апартамента си незаконни имигранти и аз му показах документите си за самоличност. Но изживях големи трудности, докато го убедя, че не съм спускал нарочно Голям Гальовник по тръбата, със скрита цел. Когато най-сетне ми разрешиха да вляза в клетката и да взема Голям Гальовник на ръце, той положи глава на рамото ми и веднага заспа от вълнение.

Исках да изляза час по-скоро навън, раздавайки поздрави наляво и надясно.

— Не можете да вървите по улиците на Париж така с питон — бащински ми каза инспекторът. — Този град е с изопнати нерви, една искрица може да вдигне всичко във въздуха. Крепим се от рутина, по навик. Но ако някой предизвиква хората и завира под носа им друга възможност, има опасност да изпотрошат всичко.

Но за моя голяма изненада той протегна длан и погали здравомислещата, замечтана глава на Голям Гальовник.

— Хубаво е, природно е — каза той от дъното на своя участък.

После въздъхна.

— Какво да правим — продължи той. — Далеч сме от всичко това.

— Действително — отвърнах аз. — Приятно е да се върнеш вечер с този занаят и да намериш у дома си един представител на природата.

— Да, съществуват и такива неща — каза инспекторът. — Хайде, вървете, но предпазливо. Вземете такси. Тази агломерация може всеки миг да хвръкне във въздуха. Онзи ден един хукнал по улиците и започнал да стреля с пушка ей така, причинно, безпричинно, исках да кажа. А вие е тоя питон… Хората се чувстват засегнати на всекидневие. Хайде, довиждане. И не се пъхайте вече в лайноотводните тръби, за да гъделичкате честните жени по кариерата. Знам, че не сте вие, а питонът, но отговорността е ваша. Ако имате толкова неудържимо желание да ви се източи радиаторът, вървете на бардак.

Той не отделяше поглед от питона. Очевидно не се среща под път и над път. Милосърдните курви също го гледаха, че дори и ченгетата. Ясно долавяха, че това е нещо природно. Така де, най-после някой друг.

Да, най-после, в резултат на продължителни усилия — каза инспекторът и понеже никой не разбра какво иска да каже, настана миг надежда.