Владимир Мегре
Анаста (18)

Трите думи от вселенския закон

— А онези три думи от Вселенския закон, Анастасия, които споменал Тъмнокосия, които като цяло определят предназначението на отделния човек и на човечеството, известни ли са ти?

— Да, Владимире, аз знам тези три думи, които определят стоящата пред човечеството всеобща задача.

— Можеш ли да ги кажеш сега заради мен?

— Мога.

— Кажи ги.

Анастасия стана и изговаряйки старателно всяка буква, произнесе:

— УСЪВЪРШЕНСТВАЙ ЖИЗНЕНАТА СРЕДА.

— И това е всичко? — произнесох разочаровано аз.

— Да, това е всичко.

— Честно казано, си мислех, че са някакви необикновени магични думи.

— Те са необикновени магични думи от Вселенския закон. Това са главните думи на всички Божи промисли. С тяхната помощ може да се определя степента на необходимост за Вселената както на отделния човек, така и на човечеството като цяло. С тяхна помощ може да се определя ползата или безполезността на земните закони, измислени от хората.

Усъвършенстването на жизнената среда означава да се самоусъвършенстваш.

Всичко съществуващо във Вселената и на Земята е единна жизнена среда с неразривна връзка помежду си и с човека в центъра.

Усъвършенстването на жизнената среда означава да се раждат и възпитават деца, по-съвършени от родителите си. Всяко поколение трябва да е по-съвършено от предходното. Затова предишното поколение трябва да предостави на следващото го по-съвършена жизнена среда.

Усъвършенствайки жизнената среда, човекът усъвършенства собствената си мисъл. Съвършената жизнена среда обостря и облагородява мисълта на човек.

Усъвършенствайки жизнената среда, човек се докосва до безсмъртието.

Усъвършенствайки жизнената среда, човек превръща Земята в най-съвършената планета във Вселената.

Земното съвършенство позволява и помага на човек да усъвършенства другите планети във Вселената.

Съвършенството на Вселената позволява и помага на човека да твори нови светове.

„А краят на Вселената къде е? Какво ще правя аз, когато пристигна там? Когато със себе си запълня всичко и сътворя помисленото?“ — пита човекът от първоизточниците Бог. И Бог отговаря на Своя син: „Мой сине, Вселената сама по себе си е мисъл, от мисълта поражда се мечта, в материята видима отчасти. На всичкото когато доближиш до края, ново начало ще открие мисълта ти и продължението му. От нищото възниква ново и прекрасно твое раждане, на мечтата твоя, на Душата и стремежите ти в отражение. Мой сине, ти безкраен си и вечен и твоите мечти творящи в тебе са.“

 

 

Анастасия замълча. Поразен от необичайната й интонация и смисъла на произнесените думи, аз продължавах да я гледам. И изведнъж осъзнах съвсем ясно, че тя не е просто отшелница, живееща в сибирската тайга. Не е просто необичайно красива жена.

Анастасия е човек с много измерения, измерения, в които тържествува човешкият Разум. Тя усеща, вижда това измерение на Разума. Тя е достойна за него. За измерението, в което съвършеният и щастлив човек творец прави планетата Земя най-прекрасната във Вселената. И възхитени от земните му творения, планетите от цялата Вселена го зоват да помисли и за тях. Да ги докосне поне леко с ръка, с усмивка да им подари бъдеще. И колко нетърпимо болезнено навярно се чувства, като гледа днешната вакханалия на Земята.

Тя обаче бе родила две деца. Не се бе изплашила от риска, че властващият в момента антиразум ще погълне рожбите й. Значи бе уверена, че всичко ще се промени от само себе си или че самата тя ще го промени.

— Не те ли боли, след като разбираш нещата по този начин, Анастасия, а гледаш сегашната действителност?

— Много ме боли, Владимире — прошепна Анастасия.

— И как търпиш такава болка?

— Когато сътворя картини от прекрасното бъдеще, аз им се наслаждавам и възхищавам. Радостта от съзерцанието им побеждава болката. Освен това от него има по-голяма полза, защото както си представиш бъдещето, такова ще бъде то.